У нас 9 от 10 души с хронично бъбречно заболяване

У нас 9 от 10 души с хронично бъбречно заболяване (ХБЗ) нямат сложена диагноза. При тях заболяването се открива късно, а това може да се промени, в случай че се промени регулативната рамка, с цел да се улеснят ранната диагностиката и пълноценното следене.

Това установяваха през днешния ден лекари, представители на пациентски организации и болнични сдружения на среща в централата на БЛС.

Наложително е да има промени по отношение на ранните стадии на ХБЗ, като се вкарат съответните кодове от МКБ – 10, а по този начин също и да се регламентира диспансерно наблюдаване на пациентите в ранните стадии на ХБЗ от общопрактикуващите лекари със наложителна консултация с нефролог по разказан логаритъм – тези оферти насочиха участниците в срещата, които подчертаха, че все още пациентите с ХБЗ не могат да получат диагноза, тъй като у нас болестта не е включено в нормативната уредба, в която участва само хроничната бъбречна непълнота.

Ранното диагностициране би помогнало на доста хора да получат в точния момент съответно лекуване и да избегнат бързата инвалидизация, която съпътства терминалния етап, където единствената терапия е диализата, безапелационни бяха експертите.

В срещата участваха ръководителят на БЛС доктор Николай Брънзалов, ръководителят на Националното съдружие на общопрактикуващите лекари (НСОПЛБ) доцент Любомир Киров, ръководителят на Българската нефрологична асоциация проф. Борис Богов, ръководителят на Българската болнична асоциация (ББА) адв. Свилена Димитрова, ръководителят на Асоциацията на пациентите с бъбречни болести (АПБЗ) адв. Христина Николова, представители на офиса на СЗО в България, на НЦОЗА и други

Представени бяха резултатите от плана „ Здрави ли са бъбреците ти? “, осъществен от АПБЗ и ББА с поддръжката на Българската нефрологична асоциация и Дружеството на кардиолозите в България.

Близо 30% от пациентите, приети в болница по разнообразни диагнози – главно артериална хипертония и захарен диабет вид 2, демонстрират данни за съществуване на хронично бъбречно заболяване (ХБЗ), сочат систематизирани данни от разбора на резултатите, получени в границите на плана.

Той е извършен за ранно разкриване на хронично бъбречно заболяване (ХБЗ), като са включени над 2500 пациенти, приети в болница в кардиологични и ендокринологични отделения на 7 огромни лечебни заведения у нас. При тях е извършено проучване на съществени индикатори за бъбречна функционалност – креатинин и албуминурия. Пациентите са получили осведомителни материали за ХБЗ и насоки за консултация с нефролог. 

В плана са участвали УМБАЛ „ Медика Русе ", МБАЛ „ Света София ", „ Аджибадем Сити Клиник – УМБАЛ Токуда “ в София, УМБАЛ „ Света Марина “ във Варна, МБАЛ „ Уни Хоспитал “ в Панагюрище и УМБАЛ „ Каспела “ в Пловдив.

Един от проблемите, които уточни адв. Николова, е незадоволителният брой нефролози – 263, които са неравномерно разпределени по райони, а има места, в които даже няма подобен експерт.

„ Ако се проследят всички пациенти, наранени от диабет или от сърдечносъдово заболяване, евентуално процентът на хората с хронично бъбречно заболяване ще се окаже доста по-голям “, уточни проф. Борис Богов.

Всички лекари, взели участие в полемиката, подчертаха, че включването на двата индикатора – скорост на гломерулна дестилация (eGFR) и съответствие албумин/креатинин (UACR) – в наредбата за диспансеризацията е една доста огромна крачка напред, която би трябвало да има и своето разумно продължение.

„ Резултатите от акцията ясно акцентират нуждата от скрининг на едно от най-разпространените и недиагностицирани болести у нас, каквото е хроничното бъбречно заболяване “, безапелационна бе адв. Свилена Димитрова.

СЗО поддържа въвеждането на спомагателните кодове и по тази причина сме уведомили министъра на опазването на здравето още при започване на юни, уточни Нела Вампорова, представител на СЗО за България.