Тя знае цената на най-високия клас интериорен дизайн, и то

Тя знае цената на най-високия клас интериорен дизайн, и то на една от най-високите  начин на живот подиуми – лондонската. Цена, която се образува и от безапелационната хармония, попила древен опит и танцуваща с модерността, и от пазарната добавена стойност, която носи дизайнът към един парцел и го прави с милиони паунди по-скъп.  

Ирина Влади е мечтаела да основава мода. Днес основава haute couture интериори. В тях има и от въздействието на тоалетите на Жан-Пол Готие, Джон Галиано или обичания ѝ модерно вълшебник Александър Маккуин („ В специфични случаи доста постоянно съм облечена с тоалет на Маккуин “, споделя Ина). Подобно сензитивно миксиране на времена, стилистики и страсти откриваме в нейните дизайнерски планове, само че филтрирано през сдържаността и умереността ѝ. Докато приказваме, пред нас е превъзходната панорама през прозореца към ротондата „ Свети Георги “. Това е и една от аргументите, търсейки софийско пространство за дизайнерското си студио, Ина да се спре на апартамент в постройка на улица „ Съборна “. Но в действителност цялата съсредоточена композиция в тази част на града от остаряло, доста остаряло, още по-старо и представящи най-новите сбирки модерно бутици, от скъпите архитектурни наслоявания и светналите витрини на лукса, изцяло дава отговор на натюрела, ползите и метода към работата ѝ.Няма и година, откогато е основала студиото си в София като представител за Източна Европа на HBA – международния водач в high-end дизайна на най-голям клас хотели и ризорти, заемащ първото място в категорията Hospitality Design в 100 Giants in Design 2024. Ако би трябвало малко да разбираем какво прави, то ще е с думите exceptional interiors for exceptional people (изключителни интериори за изключителни хора), както са казвали в Taylor Howes, бутиковото лондонско студио, в което е дизайн шеф директно преди да се върне в България. Пътят ѝ в най-високия клас дизайн стартира в „ 1508 London “ – друго емблематично лондонско студио, работещо в този сегмент. Там за интервал от към 6 години научава ноу-хауто и изминава стълбицата от редови дизайнер до заместник-директор. Ако попитате Ина правили ли са интериори на селебритита, тя ще ви отговори утвърдително, ще назове и кралски семейства, само че ще остане дискретна, такива са разпоредбите. Ина е красива, с блестяща усмивка, само че и сдържана, с хубав сетивен глас, а мелодиката и лекият акцент му придават спомагателен сексапил. (Не се дължат единствено на многото години, прекарани отвън България, а и на това, че татко ѝ е американец, британският ѝ е както българския.) Миналата седмица е била по работа в Ница, след това се наложило да пътува за два дни до Лондон, на следващия ден отпътува на море. „ Аз действително си извозвам лятото в офиса. Вземам няколко пъти по 3-4 дни почивка. “ Колкото и изненадващо да звучи – отива на нашето море. Винаги го е харесвала, животът ѝ се е стичал по този начин, че преди не е стигала много-много до него, пътят ѝ я е водел по-често към Сардиния. А Ина следва решително и самоуверено пътищата си и завоите по тях, и стартовете на новите.
И тъй като заговаряме за море, запитвам я:                   

Лятна къща на фантазиите имаш ли?   Да, Вила Малапарте – дава отговор ми малко и изрично. Не скътвам, че иконичната вила и на мен ми е обичана. Лятната къща на една от най-енигматичните фигури в културния живот на 20. век Курцио Малапарте – публицист, режисьор, боен сътрудник и посланик, е основана от италианския проектант Адалберто Либера и е кацнала на скалистия бряг на Капри. Вилата с червеникав цвят, гледаща към залива, е един от основните герои във кино лентата на Жан-Люк Годар „ Презрение “ от 1963 година с Бриджит Бардо и Мишел Пиколи. А къде се чувстваш най-добре? Може би в дома на майка ми във Финикс. Там постоянно се усещам спокойна и като по време на почивка. Вероятно поради вниманието, а малко и поради топлото време.   В фамилията ти имаше ли нещо, което да те насочи към дизайна и въобще да подскаже, че ще се занимаваш с това?   Нямаше нищо такова. Даже желанието ми не беше посрещнато добре. Майка ми е лекар по нуклеарна физика. Баща ме беше ортодонт, умря преди няколко години. Решението ми беше признато от тях като митинг против това да се занимавам с нещо в действителност съществено. А в действителност ли едно отиване до Париж предопредели решението ти? Да, по този начин беше. В Париж са ми се случвали странни неща. Този град е променял визиите ми и в доста персонален и прочувствен проект. Но несъмнено това отиване в къщата на Роден се оказа предопределящото за решението ми да се занимавам с дизайн. Като дежа вю беше. Сякаш към този момент бях преживявала тази светлина, тези пространства, тези форми и текстури. И тогава разбрах, че в действителност желая да се занимавам с интериорен, а не с фешън дизайн, както до тогава си представях. Но избра да учиш дизайн не в Милано, а във Флоренция… Влюбих се във Флоренция от първия път, когато отидох. И знаех, че желая да пребивавам там. Затова, когато към този момент бях сигурна, че ще се посветя на дизайна, направих всичко допустимо да изучавам не в Милано, както се чака, а във Флоренция. Ренесансовата история, с която Флоренция е толкоз обвързвана, ми е извънредно забавна. Чела съм доста по тематиката. Любимата ми историческа персона е Леонардо, който е живял там. Като събрах часовете, прекарани в Уфици при другите ми визити, се оказа, че съм престояла общо към 30 дни там. Знам галерията наизуст, мога да съм гид. Сега когато отивам на дизайнерското ревю в Милано, отивам за два-три дни и до Флоренция и постоянно повеждам другари. Как внезапно пристигна триумфът, наподобява като красива приказна история? Връщаш се от Флоренция, завършваш Художествената академия в София и след това те виждам на забележителни позиции във водещи лондонски компании за high-end design… Историята не е толкоз фантастично приказна. Първо работих към три години в малко студио в Ница. Почти несполучливо беше това мое начинание. Все още не бях готова. Не познавах настроенията и стилистиката на един затворен, доста придирчив локален пазар. Спомням си постоянно един диалог с майка ми, в който аз се ядосвах, че откакто съм добър дизайнер, би трябвало да се получат нещата. А тя ми отговори: „ Защо мислиш, че си добър дизайнер, ти няма по какъв начин да знаеш, до момента в който не се състезаваш с най-хубавите “. Нещо в тези нейни думи ми почисти концепцията и взех решение, че в случай че ще върша сериозен дизайн, би трябвало да съм или в Лондон, или в Ню Йорк. И си приготвих портфолио с визуализации на впечатляващи планове, които нямах, само че бих могла да основа, с цел да покажа на бъдещи работодатели. Пратих портфолиото на инцидентен медиатор в Лондон. Месец по-късно отидох при другари там и тъкмо тогава – не е ли интервенция на ориста – този същият медиатор ми звъни и ми споделя, че са харесали портфолиото ми и би могъл да ми уреди срещи в няколко компании за дизайн. Едната беше „ 1508 “. Аз бях пристигнала в сряда в Лондон, в четвъртък в 14 часа ми беше изявлението. Според мен то мина извънредно, тъй като съвсем не разбирах какви въпроси ми задават, единият от интервюиращите беше от Уелс и говореше с безусловно неразбираем за мен акцент.Половин час по-късно ми предложиха позицията – още пътувах в метрото на връщане от срещата и си мислех, че нищо не е станало. Попитаха ме по кое време мога да стартира работа. Беше четвъртък. Аз бях отишла единствено за дълъг уикенд, само че без съмнение незабавно споделих: „ В понеделник “. Така се реалокирах в Лондон. Там, в компанията „ 1508 “ стартирах, там направих кариерата си, там работих 6 години, минах през разнообразни позиции и отговорности – подготвяла съм от най-малките елементи по даден план до цялостна идея, стигнах до високата позиция да върша основните състезания за нови планове. Кое ти оказа помощ да извървиш този път? Това, че платих цената. Първите години работех до 11 вечерта. Което пък ми струваше  приключването на персонални сюжети. Имах привилегията да съм обградена от доста надарени хора. Това е световна компания. След третата година ръководех екипи  от едни от най-талантливите дизайнери в света. Хората там се подбираха извънредно точно. Списъкът с условия към кандидатстващите беше голям. Истината е, че последователно се съкрати. Проблемът с фрагментите е на всички места.