Да видиш 13-годишни деца войници с автомати: Кристина де Бройн от УНИЦЕФ пред bTV
Тя знае по какъв начин наподобяват същинската беднотия и страдалчество. Тя е виждала 13-годишни деца с военни униформи и автомати. Тя е освободила десетки дребни бойци от ръцете на групировката „ Тамилските тигри “, а в този момент оказва помощ на децата в България.
Снимка: bTV
Вижте извънредното изявление с Кристина де Бройн - представител на УНИЦЕФ за България и някогашен заместник-директор на офиса на УНИЦЕФ за връзки с институциите на Европейски Съюз в Брюксел.
Как се почувствахте, когато видяхте със лични очи деца бойци на улиците в Батикалоа?
„ Да, когато се върна обратно в спомените ми, стигам до 2004 година Батикалоа, източния бряг на Шри Ланка, където имаше доста деца бойци. Когато го видиш със личните си очи за първи път, не можеш да повярваш. Изпитваш комбинация горест и яд. Много е шокиращо да чуеш от родителите, че децата им са били отвлечени на път за учебно заведение “.
Отвлечени са на път за учебно заведение?
„ В случая с Шри Ланка е по този начин. На доста места по света има принуждение над деца , само че особеното в Шри Ланка е, че паравоенни структури, въоръжени групировки като така наречен „ Тамилски тигри “, принудително отвличат деца по пътя им към учебно заведение или назад към дома, също и по улиците. Използват ги на предни линии във въоръжени спорове, само че и като служащи, служещи на военни контролно-пропускателни пунктове. Истински съкрушаващо е да видиш невинността на децата в тази груба действителност на спор “.
Снимка: bTV
Говорили ли сте с децата бойци? Как протича диалог с тях?
„ Всеки път е друго – от време на време в действителност работят и не могат да приказват, само че в други случаи, на военните пунктове, споделяха, че им липсва брат им, сестра им, родителите им, че желаят да вървят на учебно заведение, желаят да играят. Едно от най-сърцераздирателните неща, които могат да се случат на едно дете “.
С сътрудниците Ви стартирате договаряния с „ Тамилските тигри “ за освобождение на някои от децата. Как ги убедихте и по какъв начин изглеждаше събирането със фамилиите им?
„ Много дълъг развой е, може да отнеме месеци. Преговорите се случват на държавно равнище, на интернационално, само че и на локално ниво. Преди всичко, би трябвало да се откри връзка с верния водач на въоръжената формация – в този съответен случай, с „ Тамилските тигри “. Да получиш среща, визита. Нужно е комбиниране от непреклонност, непримиримост, само че и да спечелиш доверието, че казаното от теб е вярното деяние. Малко като игра на шах, където гледате тактиката за договаряния и насочвате диалога към стремежи от Вас резултат. Водим полемиката в посоката, че набирането на деца бойци, на деца измежду въоръжените групировки, нарушава интернационалното законодателство в областта на правата на индивида, нарушава Конвенцията на Организация на обединените нации за правата на детето. В множеството случаи, въоръжените групировки одобряват това. Подходът ни е, че децата би трябвало да са в учебно заведение, децата нямат нищо общо с войната, тъй като тя е сред възрастни, а не деца.
Снимка: bTV
А по какъв начин наподобява събирането със фамилиите им?
„ След месеци договаряния си припомням по какъв начин освободиха 35 деца от военните и е прелестно. Майките още веднъж прегръщаха децата си. Толкова е хубаво. Това прекарване ме промени като човек и затвърди чувството ми за предопределение за задачата на УНИЦЕФ “.
Снимка: bTV
Каква е историята зад фотографията на момчето с колело?
Снимка: bTV
„ Да, това беше в източната част на Шри Ланка, в Ампара – това беше най-тежко засегнатият от цунамито район. Може би си спомняте на 26 декември цунами засегна елементи от Индонезия, от Шри Ланка. Беше най-смъртоносното естествено злополучие през 2004 година, към оня миг. Момчето е на 15 години, споделя се Намас Хак. Ако погледнете на фотографията зад него, всичко е в съсипия, учебните заведения са отнесени, къщите – съборени. УНИЦЕФ поддържа намирането на фамилията му. Това момче беше жертва на цунамито, качило се на дърво, вълната го застигнала и отнесла, а той се държеше за ледник в океана. След няколко седмици, успяхме да намерим фамилията му и да ги съберем. Беше превъзходно “.
Когато погледнете децата си, мислите ли си от време на време за деца като момчето с колелото, за децата бойци?
„ Да, несъмнено. Да стана майка ме промени като жена, промени живота ми, както е за доста родители. Но промени и чувството за предопределение за УНИЦЕФ. Някак работата за УНИЦЕФ закупи по-голямо значение, по-силно усещаш страданието, когато отидеш на терен и видиш естествени бедствия или спорове “.
Как се запознахте със брачна половинка Ви, на задача ли?
„ Да, беше в Африка, през 2010 година По това време в Кот д'Ивоар имаше спор, революция. Там се запознахме. Според мен демонстрира, че любовта може да бъде открита на непредвидени места ”.
А какво се крие зад мотото на Вашата акция – „ Някои деца не мечтаят за играчки “?
„ Няколко дни ни разделят от Коледа. България има прелестна традиция всички да са дружно към трапезата. И в целия свят, фамилиите се събират с забавление и топлота. Всъщност, името на акцията препраща точно към това, че някои деца не могат да се радват на този уют на семейство. Някои деца желаят просто грижа, отбрана, сигурност. Това е смисълът на акцията – дружно ние можем да го дадем на доста деца. Заедно, Дядо Коледа, несъмнено, можем да дарим на децата тази магия.
Какво е коледното Ви обръщение като началник на УНИЦЕФ за България?
„ Имам особено обръщение към децата на България. Бих желала да пожелая на всички деца в България насладата, магията, чудото на Коледа. Вярвам, че за всяко дете ще има мир. Надявам се тази Коледа светът да бъде в прегръдката на човещина и мир. Пожелавам го на всички деца, където и да са, откъдето и да са. Весела Коледа на всички деца в България! “.
