Тя върви пеша. С арфа на гърба. Тя е Аня

Тя върви пешком. С арфа на гърба. Тя е Аня Бакер. Първата жена, която се е осмелила да тръгне по пътя на кръстоносците - от Северна Ирландия до Йерусалим. Като всяко пътешестване, това също стартира с една дребна стъпка. За силата да се изправиш против страховете си и за волята да се опълчиш на насилието в Католическата черква – Кристиян Юлзари и операторът Камен Розов описват историята на Аня Бакер.
Казвам се Аня Бакер. Холандка съм, само че от 26 години пребивавам в Ирландия и изсвирвам на арфа. Това е моята арфа Шон. Тръгнах предишния април и прекосих пешком Ирландия, Англия, Нидерландия, Германия, Австрия, Словакия, за два дни, Унгария, Сърбия и в този момент съм тук (в България) на път за Йерусалим с моята арфа.
Аня Бакер, музикантка

Аня се занимава професионално с музика още от четири годишна, когато стартира да свири на арфа. Като студентка чува по време на лекция завладяващата история за група арфисти, които вземат участие във Втория кръстоносен поход.
В предишното е имало група арфисти от Англия, Уелс и Ирландия, които са взели участие в Кръстоносните походи. В музей в Кардиф има писмо, което, доколкото помня, е от Втория кръстоносен поход. То гласи: “Ако не бяха арфистите, от дълго време всички да се бяха върнали ”. Казаха ми, че измежду арфистите не е имало нито една жена. Тогава аз се запитах дали не може жена също да премине дистанцията от Ирландия до Йерусалим с арфа.
Аня Бакер, музикантка

Години по-късно, към този момент 52-годишната Аня Бакер напуща дома си в Клонакилти, Южна Ирландия на 02 април 2022,. и потегля - по пътя на кръстоносците. Вече уверена, че точно тя може да бъде първата жена минала дистанцията от Южна Ирландия до Йерусалим пешком с арфа на гърба си. За нея това е трето сходно странствуване. През 2010 минава дистанцията от вкъщи си до Сантяго де Компостела в Испания, а през 2018 година стига до Рим, извървявайки пешком близо 3500 километра.

„ Нямам доста правила с изключение на едно, което е доста значимо. То е, че в никакъв случай не ходя през нощта. Никога. Когато слънцето залезе, аз би трябвало да съм се прибрала някъде или да съм опънала своя лагер “, споделя Бакер.

За ориентир по време на авантюристичното си пътешестване Аня употребява телефон и карта, които оставя настрани, когато се намира наоколо до река. За нея водните корита са най-довереният ориентир, защото се намират в най-ниската допустима точка, и надлежно релефът в близост е по-равен.

„ Вървя на няколко серии, по 2/3 часа, защото нося на гърба си сред 20 и 23 кг според с какъв брой вода и храна разполагам. Набелязвам си маршрут и потеглям “, споделя музикантката.

По пътя си тя отсяда при хора, които й оферират заслон и храна. Понякога това са манастири и църковни общежития. Друг път са домове на познати и непознати, които среща по пътя. В подмяна тя свири на своята арфа, с която печели благосклонностите на хората. Една инцидентна среща във Виена дава мотив на семейство да провежда благотворителен концерт, на който Аня свири пред аудитория.

По думите на Аня поклонническото пътешестване е духовно израстване. То е странствуване от там, където се намираш, до свещено място.

Причина за нейното първо поклонническо пътешестване до Сантяго де Компостела става шокиращата вест за полово принуждение над девойки от страна на Католическата черква. Новина, към която Аня няма по какъв начин да остане безразлична.

„ Научих, че майка ми е била насилена като тийнейджърка. Вкъщи ние в никакъв случай не сме приказва за това, за нас това беше тематика “табу ”. Но аз прочетох отчета “Мърфи ” и безусловно полудях. Искаше ми се да се кача на някой покрив и да изкрещя - “Всеки тип принуждение е погрешен ”. И го направих. Не се качих на покрив, само че нарамих арфа на гърба си и разговарях с какъв брой мога хора повече. Така прекосих пешком дистанцията от вкъщи си до Сантиаго де Компостела. В края на моето пътешестване легнах на огромния площад пред катедралата в Сантяго де Компостела и се обадих на майка си. Казах й - “Мамо, преодолях го ”. Преди това аз в действителност бях доста гневна на майка си без да зная за какво “, споделя музикантката.

И в случай че първото поклонническо пътешестване Аня посвещава на майка си, второто тя прави поради татко си.

„ Баща ми беше доста набожен човек. Посветих второто си пътешестване на него, само че нещата не се случиха по метода, по който чаках. В последна сметка той не разбираше какво върша и за какво. Така се случи, че в края на пътуването, татко ми беше диагностициран с тежко заболяване и умря 6 месеца след моето връщане вкъщи, само че с помощта на това пътешестване, опознах татко си по-добре “, споделя тя.

Дните на Аня не са само слънчеви и приятни. Музикантката среща инциденти съвсем всекидневно, част от които ще помни вечно. Като април предходната година, когато е застигната от сериозна стихия посред планина и остава без заслон и помощ.

„ Не можех да си запаля огън, тъй като в близост всичко беше влажно. Цялото ми тяло беше схванато, беше ми студено, а даже не можех да си сменя облеклата, които бяха задачите мокри. Бях толкоз обезверена. В този миг си помислих - “Тръгвам си. Отивам у дома ”. Към оня миг не бяха минали даже две седмици, откогато бях отпътувала. Най-накрая съумях да заспя,и когато се разсъниха, Отворих очи и видях слънцето, все едно нищо не се беше случило “, споделя Аня.

В момента тя минава през България на път да реализира най-голямата си фантазия - да стане първата жена прекосила дистанцията от Южна Ирландия до Йерусалим. Настоящето, трето поклонническо пътешестване, тя прави поради себе си и бъдещето.

„ Нося със себе си всичко това, което научих по време на предходните пътувания. И се надявам, че когато още веднъж се прибера вкъщи, ще заваря един по-добър и кротичък свят “, споделя музикантката.