&format=webp)
Време, разходи и унижения: Цената на пътуването със „слаб паспорт“
Тя се споделя Алекс и е от Южна Африка, само че живее в Сингапур. Освен това, постоянно пътува в чужбина по работа и за наслаждение.
Има обаче една огромна спънка за свободното и елементарно напредване – нейният паспорт и то дотам, че е подготвена „ на драго сърце “ да го размени с различен.
„ Ако някой ми предложи различен паспорт или на децата ми, ще го приема с две ръце “, споделя тя пред CNBC, като по аргументи, свързани с персоналния ѝ живот, пожелава да бъде посочена единствено с дребното си име.
Паспортът от Южна Африка заема 51-во място в The Henley Passport Index, което го слага в средата на световната ранглиста, основана на броя дестинации, които притежателите могат да посетят без виза.
Гражданите на страни със „ мощни “ паспорти, нормално не схващат разноските, времето и неудобствата при пътешестване с подобен, който не е измежду най-високо класираните, добавя Алекс.
„ Ако пътуваш по работа, това, през което би трябвало да минеш... е полуда. “
Скорошно пътешестване до Европа с колегата й постанова да си извадят визи за Шенген и за Обединеното кралство, развой, който лишава шест седмици. „ Трябваше да бъдем доста деликатни с периодите “, признава дамата.
Подготовката на купчина документи също може да бъде разочароващо прекарване за тези, които не имат паспорт от най-голям сан.
Алекс споделя, че предходното й заявление за виза за Европа е изисквало финансовите й доклади да бъдат подпечатани от банката – детайлност, за която схванала едвам откакто посетила визовия център. За страдание, не съумяла да откри банков клон, който да й даде тази услуга. След многократни отводи, единствено един офис на банка се съгласил да отпечата воден знак за 10 $ на страница.
В допълнение, всяко посещаване в центъра за издаване на визи й коства спомагателни 50 $. „ Мисля, че похарчихме към 600–700 $, в случай че не и повече... с цел да получим виза за шест дни в Италия “, признава тя.
За да избегне тези проблеми, Алекс към този момент дава преимущество на дестинации, за които не се изисква виза. „ Има голяма разлика, в случай че ще вървиш на едноседмична отмора и би трябвало да платиш 1000 $ за визови такси. Неравноправна система “
Лили, притежателка на китайски паспорт – името ѝ също е променено от CNBC, защото пожелава анонимност заради строгата политика на работодателя си по отношение на обществени изказвания, споделя за арогантни визови чиновници, които ѝ задават „ обидни въпроси “, като да вземем за пример дали възнамерява да надвиши периода на визата си.
В заявките си тя е помолена да даде информация за съдимост или липса на такава, което лишава в допълнение време и пари.
Алекс също е на мнение, че подлагането на толкоз доста ограничавания за пътешестване е ненапълно унизително. Хората с по-слаби паспорти могат да бъдат образовани, честни членове на обществото, само че въпреки всичко би трябвало да минават през изявленията и да преодоляват други трудности, с цел да пътуват, до момента в който тези без тези документи могат елементарно да влизат в други страни, в случай че държавните управления им имат съглашения за безвизово пътешестване, отбелязва тя.
Лили, която среща компликации с пътуването, до момента в който учи в чужбина, сподели, че това я е попречило да кандидатства за работни места, които изискват чести пътувания.
„ Не става въпрос единствено за унижението при приемане на визата, а и за метода, по който те третират на границата. Мисля, че в случай че не притежавах този паспорт – в случай че имах английски, тогава може би всичко щеше да е по-лесно. “, добавя тя.
На въпроса дали хората схващат какъв брой мъчно може да бъде пътуването за тези с по-слаби паспорти, тя споделя, че е като жена да изиска от мъж да разбере „ какъв брой мъчно е раждането “.
Тя е съгласна с Алекс, че обича страната си, само че „ въпреки всичко би желала да смени паспорта си “.
Панта Рой, бизнесмен от Сингапур, споделя, че пътуването като индийски жител му е коствало спомагателни средстава, време и старания, изключително при изследването на „ дребните детайлности “ на визовите условия на всяка страна.
Той разказва по какъв начин е трябвало да възнамерява всичко доста авансово, до момента в който пътува с раница в Южна Америка, и добавя, че някои страни са претендирали от него да уточни точните си гранични пунктове на влизане и способи за превоз. Според него, нуждата да се запознае в детайли с тези условия лишава част от удоволствието от пътуването: „ Не можеш да бъдеш толкоз импровизиран. “
Докато пътуват из Европа, Рой си спомня по какъв начин приятелите му с лекост резервират по-евтини полети, до момента в който той не може. Дори за къси пътувания „ би трябвало да започнеш да планираш към три месеца по-рано “, с цел да си сигурен, че имаш задоволително време за виза и утвърждение. “, споделя той.
„ Заради неудобството... просто отивам някъде другаде, вместо да вървя в Европа. “
За разлика от Алекс и Лили, Рой не желае да трансформира паспорта си: „ Харесва ми да имам индийски паспорт. Няма да се откажа от него. “
Има обаче една огромна спънка за свободното и елементарно напредване – нейният паспорт и то дотам, че е подготвена „ на драго сърце “ да го размени с различен.
„ Ако някой ми предложи различен паспорт или на децата ми, ще го приема с две ръце “, споделя тя пред CNBC, като по аргументи, свързани с персоналния ѝ живот, пожелава да бъде посочена единствено с дребното си име.
Паспортът от Южна Африка заема 51-во място в The Henley Passport Index, което го слага в средата на световната ранглиста, основана на броя дестинации, които притежателите могат да посетят без виза.
Гражданите на страни със „ мощни “ паспорти, нормално не схващат разноските, времето и неудобствата при пътешестване с подобен, който не е измежду най-високо класираните, добавя Алекс.
„ Ако пътуваш по работа, това, през което би трябвало да минеш... е полуда. “
Скорошно пътешестване до Европа с колегата й постанова да си извадят визи за Шенген и за Обединеното кралство, развой, който лишава шест седмици. „ Трябваше да бъдем доста деликатни с периодите “, признава дамата.
Подготовката на купчина документи също може да бъде разочароващо прекарване за тези, които не имат паспорт от най-голям сан.
Алекс споделя, че предходното й заявление за виза за Европа е изисквало финансовите й доклади да бъдат подпечатани от банката – детайлност, за която схванала едвам откакто посетила визовия център. За страдание, не съумяла да откри банков клон, който да й даде тази услуга. След многократни отводи, единствено един офис на банка се съгласил да отпечата воден знак за 10 $ на страница.
В допълнение, всяко посещаване в центъра за издаване на визи й коства спомагателни 50 $. „ Мисля, че похарчихме към 600–700 $, в случай че не и повече... с цел да получим виза за шест дни в Италия “, признава тя.
За да избегне тези проблеми, Алекс към този момент дава преимущество на дестинации, за които не се изисква виза. „ Има голяма разлика, в случай че ще вървиш на едноседмична отмора и би трябвало да платиш 1000 $ за визови такси. Неравноправна система “
Лили, притежателка на китайски паспорт – името ѝ също е променено от CNBC, защото пожелава анонимност заради строгата политика на работодателя си по отношение на обществени изказвания, споделя за арогантни визови чиновници, които ѝ задават „ обидни въпроси “, като да вземем за пример дали възнамерява да надвиши периода на визата си.
В заявките си тя е помолена да даде информация за съдимост или липса на такава, което лишава в допълнение време и пари.
Алекс също е на мнение, че подлагането на толкоз доста ограничавания за пътешестване е ненапълно унизително. Хората с по-слаби паспорти могат да бъдат образовани, честни членове на обществото, само че въпреки всичко би трябвало да минават през изявленията и да преодоляват други трудности, с цел да пътуват, до момента в който тези без тези документи могат елементарно да влизат в други страни, в случай че държавните управления им имат съглашения за безвизово пътешестване, отбелязва тя.
Лили, която среща компликации с пътуването, до момента в който учи в чужбина, сподели, че това я е попречило да кандидатства за работни места, които изискват чести пътувания.
„ Не става въпрос единствено за унижението при приемане на визата, а и за метода, по който те третират на границата. Мисля, че в случай че не притежавах този паспорт – в случай че имах английски, тогава може би всичко щеше да е по-лесно. “, добавя тя.
На въпроса дали хората схващат какъв брой мъчно може да бъде пътуването за тези с по-слаби паспорти, тя споделя, че е като жена да изиска от мъж да разбере „ какъв брой мъчно е раждането “.
Тя е съгласна с Алекс, че обича страната си, само че „ въпреки всичко би желала да смени паспорта си “.
Панта Рой, бизнесмен от Сингапур, споделя, че пътуването като индийски жител му е коствало спомагателни средстава, време и старания, изключително при изследването на „ дребните детайлности “ на визовите условия на всяка страна.
Той разказва по какъв начин е трябвало да възнамерява всичко доста авансово, до момента в който пътува с раница в Южна Америка, и добавя, че някои страни са претендирали от него да уточни точните си гранични пунктове на влизане и способи за превоз. Според него, нуждата да се запознае в детайли с тези условия лишава част от удоволствието от пътуването: „ Не можеш да бъдеш толкоз импровизиран. “
Докато пътуват из Европа, Рой си спомня по какъв начин приятелите му с лекост резервират по-евтини полети, до момента в който той не може. Дори за къси пътувания „ би трябвало да започнеш да планираш към три месеца по-рано “, с цел да си сигурен, че имаш задоволително време за виза и утвърждение. “, споделя той.
„ Заради неудобството... просто отивам някъде другаде, вместо да вървя в Европа. “
За разлика от Алекс и Лили, Рой не желае да трансформира паспорта си: „ Харесва ми да имам индийски паспорт. Няма да се откажа от него. “
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ