Тя се е борила с предразсъдъците цял живот, за да

Тя се е борила с предразсъдъците цялостен живот, с цел да реализира фантазията си. Сега обаче тази фантазия е отнета, а тя не знае какво да направи, с цел да си я върне.

Моштари Данеш е малко момиче, когато се заразява с вируса на полиомиелит и остава осакатена за цялостен живот. Придвижва се с патерици, има и протеза за крайник. Така върви на учебно заведение, а по-късно приключва и университет с тапия по право.

Тази история не би учудила кой знае какъв брой, в случай че не беше една детайлност - Моштари е от Афганистан, надълбоко консервативна страна, доминирана от мъже. Жена с обучение и специалност би трябвало да се бори за работно място безусловно със зъби и нокти, в случай че желае да прави кариера. Дори и във времена, в които екстремистки групировки като талибаните не са на власт.

Моштари съумява да се пребори тъкмо за това преди 5 години. Тогава я назначават за прокурор в Главната прокуратура на страната. 2021 е годината на най-мечтания й триумф - тогава я покачват и тя стартира да гледа тъкмо делата, които желае - такива, които са свързани с принуждение против дами.

Но това се оказва прекомерно къс интервал на наслада. През август талибаните завладяват страната. За броени дни те лишават доста от правата на дамите, реализирани след 2001 година, когато Съединени американски щати и техните съдружници смъкват предходния талибански режим.

Само че интервалът на независимост сред първото и второто ръководство на талибаните е траял цели 20 години, а това значи съвсем цяло потомство, отраснало с доста повече права, в сравнение с екстремистката формация може да допусне. Част от това потомство е и самата Моштари Данеш.

От септември 2021 талибаните не разрешиха на множеството дами да работят, попречиха на доста девойки да учат и постановиха жестоки ограничавания върху свободното придвижване и външния тип на дамите.

С Моштари става същото, което и с хиляди дами като нея. Тя е уволнена от прокуратурата и от този момент се чуди по какъв начин да си устоя фамилията.

„ Живеем в бедност от няколко месеца “, споделя тя пред Радио Азади и прибавя, че няма пари да си заплаща наема. "Бедни сме ", споделя тя.

Проблемът даже не е единствено в неналичието на работа, а и в опустошителната икономическа рецесия, заляла Афганистан. Освен че талибаните унищожават работещите браншове на страната, към този момент няма и интернационалните помощи.
"Той стреля по мен "
Моштари има и различен проблем - като прокурор тя е изправяла пред съда нарушители, а през август талибаните пуснаха нарушителите от пандизите, до момента в който превземаха страната. Други прокурори по какъв начин са заплашвани от хората, наказани с помощта на техните старания.

„ Ние, прокурорите, трябваше да си сменим адреса, с цел да не могат да ни намерят “, сподели Моштари. "Сега се постанова да се крием, даже фамилиите ни не могат да се движат свободно ", прибавя тя.

В последните месеци в страната бяха убити няколко прокурори, съдии и юристи. Други оповестиха, че са били нападани или заплашвани.

През август, когато Съединени американски щати и техните съдружници се изтегляха от Афганистан, те взеха със себе си хиляди бежанци, измежду които имаше стотици настоящи адвокати. Но за всички останали, които и до през днешния ден са в страната, бъдещето наподобява тъмно. Особено в случай че става дума за дами.

Фатана Мохамади е адвокатка, която беше нападната от неидентифициран мъж. Това стана измежду бял ден в дома й в Кабул през декември.

„ Той стреля по мен, само че аз съумях да хвърля върху него одеяло ", споделя Фатана пред Радио Азади. „ След това револверът му засече ".

Мохамади твърди, че по-късно нападателят я е пребил. „ Виках за помощ и съседите ме чуха ", споделя тя. Те са хванали нападателя и са го предали на талибаните. Самата Мохамади няма визия кой е бил този човек и по каква причина е желал да я убие.

Инамула Самагани, който е представител на талибаните, сподели пред публицисти през ноември, че екстремистката група не преследва някогашни прокурори. „ Няма случайно, нито предубедено отношение към [бившите] прокурори “, сподели той.
Примката се стяга
Независимо от формалните изказвания, примката към юристите се стяга. Откакто талибаните превзеха Кабул, правосъдната система се промени за броени седмици.

През ноември министърът на правораздаването на талибаните Мула Абдул Хаким разгласи, че единствено утвърдени от управляващите юристи могат да работят в техните ислямски съдилища. С това беше лишен лицензът на към 2500 юристи. Жените изгубиха правото да работят в региона на правото.

През същия месец десетки въоръжени талибани в офисите на Независимата адвокатска гилдия на Афганистан (AIBA) в Кабул, подредиха на чиновниците да спрат работа и сложиха AIBA под контрола на своето министерство на правораздаването, лишавайки организацията от нейната самостоятелност.

Наред с това се появиха известия за ислямски духовници, превърнати в чиновници на нова правосъдна система.

„ Няма данни, че талибаните обмислят да включат в правораздаването структури на правосъдната система от предходното държавно управление “, споделя Харун Рахими, някогашен помощник по право в Американския университет в Кабул.

„ Те гледат на тази система с пренебрежение “, прибавя той и изяснява: „ Те избират нещо, което назовават „ достоверно ислямска “ и елементарна версия на доказване на обстоятелствата ".

По време на предходното си ръководство от 1996 до 2001 година талибанските съдилища използваха племенни тълкувания на законите на Шериата. В тях се предвиждаха брутални обществени санкции, измежду които имаше изтезания, бичуване и ампутации.

Сега, когато се върнаха на власт, талибаните незабавно дадоха доказателства, че ще продължат със старите способи.

През септември 2021 те издигнаха на бесилото четирима души и провесиха телата им от строителни кранове, с цел да се виждат отдалече.