Крепостта Червен от Игра на тронове
Тя претърпява мощно земетресение и опустошение от татарски орди единствено в границите на 15-ина години през XIII век
Любителите на исторически забележителности в България знаят крепостта Червен като една от наложителните за посещаване. Но малко на брой са осведомени, че кулата, която е и най-запазената достоверна част от цялата крепост, е употребена като облик в последната серия на петия сезон от касовия фентъзи сериал на НВО "Игра на тронове ", написа.
Червен се намира на към 35 км южно от Русе, в границите на естествения парк Русенски Лом. Самата цитадела и останките от едноименния феодален град са оповестени от държавното управление за археологически резерват през 1997 година От основния път София - Русе би трябвало да се хване отбивката за Две могили. След това се потегля за село Иваново, а табелите ясно указват къде е Червен.
Първи сведения
Има разнообразни догатки за произхода на името на крепостта. Приема се, че идва от прилагателното за цвят, само че има и версия, че е кръстено от съветски заселници на едноименния им град в Галиция, който напуснали през XIII век поради набезите на татарите. Има сведения, че на това място през VI в. сл.Хр. е съществувала огромна ранновизантийска цитадела. Тя била част от междинния от трите отбранителни пояса, които построява император Юстиниан, с цел да стопира варварските нашествия от север. Просъществува обаче едвам няколко десетилетия. През интервала на Първото българско царство (VII – XI в.) на нейно място се появява малко населено място, като от него са открити и находки от археолозите.
Втори след Царевец
Същинският си подем крепостта доближава през Второто българско царство (ХІІ-ХІV в.), най-много при ръководството на царете от династията Тертер. Тя е била родово притежание на Георги Тертер. През тези два века даже Червен се смята за втори по значителност нравствен и административен център след Царевец. След възобновяване на Българската патриаршия през 1235 година там е учредена и Червенската митрополия. Мястото включвало вътрешен град-цитадела върху високо скално плато, външен град и неукрепени околни селища. Крепостта е наричана още Орлово гнездо, като е била опасана от три страни от река Черни Лом. Важността на селището се акцентира и от обстоятелството, че там са сечени монети, а това е явен симптом за смисъла на града. Това е било и основна спирка по пътищата от река Дунав към вътрешността на страната.
По-късно разкопките демонстрират, че в най-хубавите си години на територията на Червен е имало огромен средновековен замък, 16 църкви, голям брой жилища, работилници, две подземни водоснабдителни уреди, улици... Знае се, че там са били развити редица занаяти, които са били причина и за огромно комерсиално средище - рандеман и култивиране на желязо, златарство, строителство, художествени занаяти и други В този интервал, с помощта на естественото барикада на крепостта, плодородните земя и основното местонахождение, жителите на Червен внезапно се усилват.
Катаклизми
Историческите сведения сочат, че Червен е бил съвсем изцяло опустошен на два пъти, освен това в границите на 15-ина години през XIII век. Голямо земетресение през 1230 година, което е нанесло огромни вреди из цяла Източна Европа, е унищожило огромна част от цитаделата, защото е било съпроводено и от пожар. Едва възобновена, крепостта още веднъж е била съвсем срината напролет на 1242 година, когато от там минала оттегляща се татарска войска. През 1277 година Червен е бил високомерен от византийския пълководец Михаил Глава Тарханиот, който бил тръгнал на поход против цар Ивайло. Крепостта е дефинитивно завладяна през 1388 година при османското настъпление, водено тогава от великия везир Али паша. Въпреки че била още веднъж разрушена значително, значимостта ѝ като местонахождение е осъзната и е била непокътната като административен център. Укрепленията са възобновени, подложен е гарнизон, а част от църквите са преустроени в джамии. На мястото на феодалния палат пък е бил построен мюсюлмански храм. Но жителите предпочели да се преселят към селището, познато от римско време като Сексагинта Приста, по-късно като Русчук, а през днешния ден като Русе.
Разкопки и възобновяване
Червен провокира интереса на историците и първите археологически разкопки са направени през 1910-1911 година от проф. Васил Златарски. От 1961 година стартират непрекъснати разкопки и частична реституция, продължаващи и през днешния ден. Прави усещане, че крепостната кула от XVI век е съвсем изцяло непокътната и точно тя е впечатлила основателите на сериала "Игра на тронове ". Не е доста прочут фактът, че тази кула е употребена като модел при възобновяване на Балдуиновата кула на Царевец. Две от църквите в Червен пък са били митрополийски и впечатляват с обилната си декорация. Местните вярвали, че точно вградените в крепостните стени църкви пазят в допълнение Червен от враговете.
Впечатлява и болярският замък, който съставлява цитадела в крепостта. Той се е състоял от двуетажна жилищна сграда, дребна черква и стръмно стълбище, изсечени в скалата. Разполагал е и със независим под земята водоизточник, за случаи на блокада.
Най-новите проучвания на археолозите разкриват и една от най-големите църкви в крепостта. Тя в началото е била взета за кулоподобно оборудване. Но в действителност се оказва черква, при която е приложено извънредно градивно решение поради естествената денивелация на терена. Там са открити четири гробни камери и фрагменти от фрески.
Посещение
Крепостта е исторически обект и е отворен за посещаване през цялата седмица. Входът е против алегорична сума, а има и екскурзовод. Билетният център е пред стъпалата, водещи към каменния рид, като до него има и самостоятелен паркинг. Информация може да се получи също по този начин и в осведомителния център в село Иваново. Разходката дава опция на посетителите освен да видят крепостта, многото църкви, само че и луксозната панорама към каньона на Черни Лом. Разглеждането на Червен може да се съчетае и с посещаване до впечатляващата пещера Орлова чука, която се намира наоколо. Недалеч са и Ивановските скални църкви (включени в листата на ЮНЕСКО за международно културно наследство), както и единственият настоящ скален манастир в България - Басарбовският.
Из крепостта са сложени подробни осведомителни табели, от които туристите могат да се срещнат с историята на Червен. А и самото място е направено доста комфортно за разглеждане от гости.
Любителите на исторически забележителности в България знаят крепостта Червен като една от наложителните за посещаване. Но малко на брой са осведомени, че кулата, която е и най-запазената достоверна част от цялата крепост, е употребена като облик в последната серия на петия сезон от касовия фентъзи сериал на НВО "Игра на тронове ", написа.
Червен се намира на към 35 км южно от Русе, в границите на естествения парк Русенски Лом. Самата цитадела и останките от едноименния феодален град са оповестени от държавното управление за археологически резерват през 1997 година От основния път София - Русе би трябвало да се хване отбивката за Две могили. След това се потегля за село Иваново, а табелите ясно указват къде е Червен.
Първи сведения
Има разнообразни догатки за произхода на името на крепостта. Приема се, че идва от прилагателното за цвят, само че има и версия, че е кръстено от съветски заселници на едноименния им град в Галиция, който напуснали през XIII век поради набезите на татарите. Има сведения, че на това място през VI в. сл.Хр. е съществувала огромна ранновизантийска цитадела. Тя била част от междинния от трите отбранителни пояса, които построява император Юстиниан, с цел да стопира варварските нашествия от север. Просъществува обаче едвам няколко десетилетия. През интервала на Първото българско царство (VII – XI в.) на нейно място се появява малко населено място, като от него са открити и находки от археолозите.
Втори след Царевец
Същинският си подем крепостта доближава през Второто българско царство (ХІІ-ХІV в.), най-много при ръководството на царете от династията Тертер. Тя е била родово притежание на Георги Тертер. През тези два века даже Червен се смята за втори по значителност нравствен и административен център след Царевец. След възобновяване на Българската патриаршия през 1235 година там е учредена и Червенската митрополия. Мястото включвало вътрешен град-цитадела върху високо скално плато, външен град и неукрепени околни селища. Крепостта е наричана още Орлово гнездо, като е била опасана от три страни от река Черни Лом. Важността на селището се акцентира и от обстоятелството, че там са сечени монети, а това е явен симптом за смисъла на града. Това е било и основна спирка по пътищата от река Дунав към вътрешността на страната.
По-късно разкопките демонстрират, че в най-хубавите си години на територията на Червен е имало огромен средновековен замък, 16 църкви, голям брой жилища, работилници, две подземни водоснабдителни уреди, улици... Знае се, че там са били развити редица занаяти, които са били причина и за огромно комерсиално средище - рандеман и култивиране на желязо, златарство, строителство, художествени занаяти и други В този интервал, с помощта на естественото барикада на крепостта, плодородните земя и основното местонахождение, жителите на Червен внезапно се усилват.
Катаклизми
Историческите сведения сочат, че Червен е бил съвсем изцяло опустошен на два пъти, освен това в границите на 15-ина години през XIII век. Голямо земетресение през 1230 година, което е нанесло огромни вреди из цяла Източна Европа, е унищожило огромна част от цитаделата, защото е било съпроводено и от пожар. Едва възобновена, крепостта още веднъж е била съвсем срината напролет на 1242 година, когато от там минала оттегляща се татарска войска. През 1277 година Червен е бил високомерен от византийския пълководец Михаил Глава Тарханиот, който бил тръгнал на поход против цар Ивайло. Крепостта е дефинитивно завладяна през 1388 година при османското настъпление, водено тогава от великия везир Али паша. Въпреки че била още веднъж разрушена значително, значимостта ѝ като местонахождение е осъзната и е била непокътната като административен център. Укрепленията са възобновени, подложен е гарнизон, а част от църквите са преустроени в джамии. На мястото на феодалния палат пък е бил построен мюсюлмански храм. Но жителите предпочели да се преселят към селището, познато от римско време като Сексагинта Приста, по-късно като Русчук, а през днешния ден като Русе.
Разкопки и възобновяване
Червен провокира интереса на историците и първите археологически разкопки са направени през 1910-1911 година от проф. Васил Златарски. От 1961 година стартират непрекъснати разкопки и частична реституция, продължаващи и през днешния ден. Прави усещане, че крепостната кула от XVI век е съвсем изцяло непокътната и точно тя е впечатлила основателите на сериала "Игра на тронове ". Не е доста прочут фактът, че тази кула е употребена като модел при възобновяване на Балдуиновата кула на Царевец. Две от църквите в Червен пък са били митрополийски и впечатляват с обилната си декорация. Местните вярвали, че точно вградените в крепостните стени църкви пазят в допълнение Червен от враговете.
Впечатлява и болярският замък, който съставлява цитадела в крепостта. Той се е състоял от двуетажна жилищна сграда, дребна черква и стръмно стълбище, изсечени в скалата. Разполагал е и със независим под земята водоизточник, за случаи на блокада.
Най-новите проучвания на археолозите разкриват и една от най-големите църкви в крепостта. Тя в началото е била взета за кулоподобно оборудване. Но в действителност се оказва черква, при която е приложено извънредно градивно решение поради естествената денивелация на терена. Там са открити четири гробни камери и фрагменти от фрески.
Посещение
Крепостта е исторически обект и е отворен за посещаване през цялата седмица. Входът е против алегорична сума, а има и екскурзовод. Билетният център е пред стъпалата, водещи към каменния рид, като до него има и самостоятелен паркинг. Информация може да се получи също по този начин и в осведомителния център в село Иваново. Разходката дава опция на посетителите освен да видят крепостта, многото църкви, само че и луксозната панорама към каньона на Черни Лом. Разглеждането на Червен може да се съчетае и с посещаване до впечатляващата пещера Орлова чука, която се намира наоколо. Недалеч са и Ивановските скални църкви (включени в листата на ЮНЕСКО за международно културно наследство), както и единственият настоящ скален манастир в България - Басарбовският.
Из крепостта са сложени подробни осведомителни табели, от които туристите могат да се срещнат с историята на Червен. А и самото място е направено доста комфортно за разглеждане от гости.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ