Търновка денем е инвалид, нощем се движи
Тя допуска, че повода е ваксина
38-годишната Филипина Цонева от Велико Търново се трансформира в здравно знамение. Жената през деня е прикована в инвалидна количка, а нощем се движи. Странната болест я покосила през юни 2017 година.
“Тогава работех като военнослужеща в химическото отделение в Горна Оряховица. Бях доста витална и дейна. Ненадейно обаче започнах да чувствам уязвимост в левия крайник, с който на моменти не можех да стъпвам добре и го провлачвах. Потърсих лекарска помощ във Военно-медицинска академия в София. Там ме подложиха на проучване с ядрено-магнитен резонанс. Лекарите споделиха, че имам лезии и произнесоха страшната диагноза “Множествена склероза ”, описа пред “Труд ” Филипина Цонева.
Търновката се подложила на лекуване със мощни кортикостероиди, които и предписали.
“Усетих обаче, че вместо положението ми да се усъвършенства, то стартира още повече да се утежнява. След вливането на системите с кортикостероиди, изцяло стопирах да се движа. Така предходната година седнах в инвалидна количка ”, споделя Цонева.
Тя не крие, че през деня си усеща краката изцяло обездвижени, а нощем към 2-3 часа мускулите и ненадейно се отпускат и тя умерено може да върви.
“Като че ли някой ме отключва с ключ и става знамение. Така животът ми се прекатурна наобратно. Това положение постанова нощем да правя доста дейности-къпя се, сготвям, домакинствам… Но през деня, макар че нямам никакви болки, се усещам като в затвор в личното си тяло ”, разказва необикновеното си положение Филипина Цонева.
Тя допуска, че здравословните и проблеми почнали откакто още като военнослужеща и сложили ваксини за хепатит В и против човешкия папилома вирус. Според Филипина те са предизвикали болестта и. Правила си е генетични проучвания, които посочили, че няма фамилна обремененост. Но каквато и да е повода за страданието и сега, Филипина е принудена да се бори за своето възобновяване.
“Лекуващият ми доктор от София сподели, че няма различен подобен случай в дългогодишната си процедура. За миналите две години съм се подлагала на всевъзможни лечения. Минах курс от 20 барокамери за стимулация на мозъка. След първите 10 процедури почувствах усъвършенстване. Пробвах гладолечение по метода на доктор Людмила Емилова. Проведох сеанси при биоенерготерапевт. В първите минути след интервенцията, усещах облекчение, само че по-късно заболяването още веднъж вземаше превъзходство. Подложих се на иглотерапия при разнообразни експерти във Варна, Плевен и Орешака. И тримата терапевти считат, че това, което ме мъчи не е множествена склероза, тъй като имам сензитивност в тъканите, а само сухожилията ме опъват поради обезвижването. Има хора с такава диагноза, които са изгубили сетивността си, само че пък вървят. При мен се случва противоположния развой. Освен това казусът ми потегля от долу на горе в тялото, а не като при типичните случаи. Лезиите са в гръдния отдел на гръбначния дирек. Имам мощ в ръцете, а и с очите съм изцяло добре ”, споделя изстрадалата търновка.
Междувременно през декември предходната година Филипина ходила на обзор и в клиника в Турция. Лекарят там също останал заинтригуван от положението и. Заявил, че не може да удостовери поставената и диагноза. Цонева към момента чака мнението на медиците от южната ни съседка и тяхното предложение за възможна терапия. В друга турска клиника пък и оферират лекуване със стволови кафези, което обаче е много скъпо.
“В момента ползвам лечение с ампули “Имуновенин интакт ”. Лекарството се влива посредством системи като за месец са нужни 48 ампули, които костват 700 лв.. Този медикамент не ми се поставя по Здравна каса. Това обаче за в този момент е единственият ми късмет за излекуване, само че пък не мога да си го разреша финансово ”, прецизира Филипина Цонева.
Наскоро и предложили и различен цяр, който борбената жена счита да приложи като спасяващо лечебно средство. Проучила е, че в Русия въпросният противоалергичен препарат е по-евтин. Поръчала е да и го доставят, с цел да организира 3-месечен курс на лекуване.
Филипина е освидетелствана от ТЕЛК и е със 100% неработоспособност с непозната помощ. Така от декември 2018 г.разчита само на инвалидна пенсия от 500 лв..
Търновката сама се грижи за 15-годишен наследник, който неведнъж е заставен да я подвига като я завари паднала на земята.
“Много ми оказват помощ приятелката ми Янка Димитрова и някогашният ми сътрудник Петко Маринов. В блока, в който пребивавам има стълби, които не мога да преодолея с инвалидната количка. Заради това се постанова те да ме носят на тил, с цел да изляза от вкъщи и да отида на обзор. През февруари ще би трябвало още веднъж да се явявам на ТЕЛК, което ми коства огромни старания ”, доверява Филипина, която е приета за медицински феномен.
Тя не е обезверена и даже е решена да опита всевъзможни способи на лекуване, тъй като усеща, че силите, които и идват нощно време и те стартират да отслабват. Напоследък когато съумява да стане от инвалидната количка, търновката се придвижва като се придържа за мебелите и стените в къщи.
“Непрекъснато се интересувам, дълбая в интернет, чета всичко обвързвано с подлата болест. Заради страшната орис, която ме сполетя, съм станала половин лекар.Ако и дребното останали ми сили се изчерпят, ще би трябвало да прибегна до най-крайния способ на лекуване с присаждане на стволови кафези ”, безапелационна е Цонева.
Тя с голямо страдание си спомня дните, когато е била изцяло здрава и е можела да се катери по планински върхове като упражнява заниманието си. Освен планинският туризъм и липсват и тренировките във фитнес залата.
38-годишната Филипина Цонева от Велико Търново се трансформира в здравно знамение. Жената през деня е прикована в инвалидна количка, а нощем се движи. Странната болест я покосила през юни 2017 година.
“Тогава работех като военнослужеща в химическото отделение в Горна Оряховица. Бях доста витална и дейна. Ненадейно обаче започнах да чувствам уязвимост в левия крайник, с който на моменти не можех да стъпвам добре и го провлачвах. Потърсих лекарска помощ във Военно-медицинска академия в София. Там ме подложиха на проучване с ядрено-магнитен резонанс. Лекарите споделиха, че имам лезии и произнесоха страшната диагноза “Множествена склероза ”, описа пред “Труд ” Филипина Цонева.
Търновката се подложила на лекуване със мощни кортикостероиди, които и предписали.
“Усетих обаче, че вместо положението ми да се усъвършенства, то стартира още повече да се утежнява. След вливането на системите с кортикостероиди, изцяло стопирах да се движа. Така предходната година седнах в инвалидна количка ”, споделя Цонева.
Тя не крие, че през деня си усеща краката изцяло обездвижени, а нощем към 2-3 часа мускулите и ненадейно се отпускат и тя умерено може да върви.
“Като че ли някой ме отключва с ключ и става знамение. Така животът ми се прекатурна наобратно. Това положение постанова нощем да правя доста дейности-къпя се, сготвям, домакинствам… Но през деня, макар че нямам никакви болки, се усещам като в затвор в личното си тяло ”, разказва необикновеното си положение Филипина Цонева.
Тя допуска, че здравословните и проблеми почнали откакто още като военнослужеща и сложили ваксини за хепатит В и против човешкия папилома вирус. Според Филипина те са предизвикали болестта и. Правила си е генетични проучвания, които посочили, че няма фамилна обремененост. Но каквато и да е повода за страданието и сега, Филипина е принудена да се бори за своето възобновяване.
“Лекуващият ми доктор от София сподели, че няма различен подобен случай в дългогодишната си процедура. За миналите две години съм се подлагала на всевъзможни лечения. Минах курс от 20 барокамери за стимулация на мозъка. След първите 10 процедури почувствах усъвършенстване. Пробвах гладолечение по метода на доктор Людмила Емилова. Проведох сеанси при биоенерготерапевт. В първите минути след интервенцията, усещах облекчение, само че по-късно заболяването още веднъж вземаше превъзходство. Подложих се на иглотерапия при разнообразни експерти във Варна, Плевен и Орешака. И тримата терапевти считат, че това, което ме мъчи не е множествена склероза, тъй като имам сензитивност в тъканите, а само сухожилията ме опъват поради обезвижването. Има хора с такава диагноза, които са изгубили сетивността си, само че пък вървят. При мен се случва противоположния развой. Освен това казусът ми потегля от долу на горе в тялото, а не като при типичните случаи. Лезиите са в гръдния отдел на гръбначния дирек. Имам мощ в ръцете, а и с очите съм изцяло добре ”, споделя изстрадалата търновка.
Междувременно през декември предходната година Филипина ходила на обзор и в клиника в Турция. Лекарят там също останал заинтригуван от положението и. Заявил, че не може да удостовери поставената и диагноза. Цонева към момента чака мнението на медиците от южната ни съседка и тяхното предложение за възможна терапия. В друга турска клиника пък и оферират лекуване със стволови кафези, което обаче е много скъпо.
“В момента ползвам лечение с ампули “Имуновенин интакт ”. Лекарството се влива посредством системи като за месец са нужни 48 ампули, които костват 700 лв.. Този медикамент не ми се поставя по Здравна каса. Това обаче за в този момент е единственият ми късмет за излекуване, само че пък не мога да си го разреша финансово ”, прецизира Филипина Цонева.
Наскоро и предложили и различен цяр, който борбената жена счита да приложи като спасяващо лечебно средство. Проучила е, че в Русия въпросният противоалергичен препарат е по-евтин. Поръчала е да и го доставят, с цел да организира 3-месечен курс на лекуване.
Филипина е освидетелствана от ТЕЛК и е със 100% неработоспособност с непозната помощ. Така от декември 2018 г.разчита само на инвалидна пенсия от 500 лв..
Търновката сама се грижи за 15-годишен наследник, който неведнъж е заставен да я подвига като я завари паднала на земята.
“Много ми оказват помощ приятелката ми Янка Димитрова и някогашният ми сътрудник Петко Маринов. В блока, в който пребивавам има стълби, които не мога да преодолея с инвалидната количка. Заради това се постанова те да ме носят на тил, с цел да изляза от вкъщи и да отида на обзор. През февруари ще би трябвало още веднъж да се явявам на ТЕЛК, което ми коства огромни старания ”, доверява Филипина, която е приета за медицински феномен.
Тя не е обезверена и даже е решена да опита всевъзможни способи на лекуване, тъй като усеща, че силите, които и идват нощно време и те стартират да отслабват. Напоследък когато съумява да стане от инвалидната количка, търновката се придвижва като се придържа за мебелите и стените в къщи.
“Непрекъснато се интересувам, дълбая в интернет, чета всичко обвързвано с подлата болест. Заради страшната орис, която ме сполетя, съм станала половин лекар.Ако и дребното останали ми сили се изчерпят, ще би трябвало да прибегна до най-крайния способ на лекуване с присаждане на стволови кафези ”, безапелационна е Цонева.
Тя с голямо страдание си спомня дните, когато е била изцяло здрава и е можела да се катери по планински върхове като упражнява заниманието си. Освен планинският туризъм и липсват и тренировките във фитнес залата.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ