Хвърляне в неизвестното. Капка Касабова, която описва невидимите нишки между хората
Тя написа за границите отвън и вътре в нас. Но освен. Изследва балканските контузии, живота на хората из забравените места в България, алхимията на природата. Вярва, че не в разделянето, а в свързаността ни чака „ единственото ни бъдеще “. Капка Касабова е човек на деня на Свободна Европа.
Преди да стартира да написа книга, тя потегля на път. Казва, че го прави „ поради изненадите “. И с цел да стартира изначало.
При всяко ново пътешестване е начинаеща. Освобождава мислите си, с цел да може да попие оптимално от историите на хората, които среща по пътя и които по-късно трансформира в свои герои.
Тя е Капка Касабова и тази седмица посети София за българската премиера на „ Човешките потайности “ . Касабова е авторка на текста на кино лентата, а режисьор е Миша Пекел от Нидерландия.
Филмът споделя за другарство сред деца, почнало „ на границата “, което обаче се сблъсква с войната. В него има и истина, и нереалност, както и достоверни архивни фрагменти от 60-те и 70-те години на ХХ век. „ Човешките потайности “ беше показан в София в границите на кинофестивала „ Синелибри “ и може да бъде гледан онлайн в платформата „ Нетера “.
За Капка Касабова работата по филм взаимно с различен създател е по-скоро извънредно занятие. Нейният живот е отдаден на литературата. Авторка е на романи, лирика и художествена документалистика. Пише на британски език.
Родена е през 1973 година Израства в София, само че през 1992 година се мести в Нова Зеландия със фамилията си. От 2005 година живее в Шотландия .
Филмът „ Човешките потайности “ е ненапълно въодушевен от книгата на Касабова „ Граница “ , само че не е нейна акомодация, а истинска творба. „ Граница “ излиза през 2017 година и наблюдава предишното и сегашното на границата сред три страни – България, Гърция и Турция, през пътуванията на Касабова в района и срещите ѝ с хората там.
Оттогава насам Касабова е написала още три книги за България и нейните съседки, които – дружно с „ Граница “, сплотява в „ балканска четирилогия “ в жанра на художествената документалистика. В „ Към езерото “ (2020) тя се връща към родовите си корени към Охридското и Преспанското езеро. В региона на двете антични езера Касабова изследва още една граница – този път сред Северна Македония, Албания и Гърция.
В „ Еликсир “ (2023) Касабова пътува по долината на река Места и близките планини Пирин, Рила и Родопи. Трите книги са издадени от „ Жанет 45 “, а последната от четирилогията – „ Анима “ , ще излезе на български език през 2025 година с издателство ICU.
По-ранни книги на Касабова са „ Улица без име “ (2008), „ Любов в земята на Мидас “ (2012) и „ Дванайсет минути обич “ (2013), издадени на български език от „ Сиела “. За работата си Касабова е получавала редица литературни награди.
Започва да написа на 8 години, „ както всички стартират в детството “ – със стихотворения, които по-късно преливат в прозаичност, споделя Касабова пред Свободна Европа.
„ Прозата обаче си остана лирика, а аз по душа си оставам стихотворец “, прибавя писателката.
„ Винаги съм била в досег с някакво магично място измежду природата – гори, планини, реки, движещи се облици. Тази естествена алхимия през цялото време ме изпълваше с подобен възторг, че трябваше да намеря метод да го опиша “, споделя Касабова.
Където и да отиде човек, се натъква на граници.
В част от работата ѝ участва тематиката за границата – физическа, само че и обществена и политическа. Граница сред хората.
„ Тя е част от раните по нашите земи тук, на Южните Балкани. Където и да отиде човек, се натъква на граници – призрачни, злокобни. Дори когато са единствено по вода, те са в съзнанието на хората “, споделя писателката.
„ Сега, в случай че човек тръгне към тази граница, която разказвам в романа „ Граница “, ще види, че доста от упоменатите места са недостижими. Няма достъп до тях, тъй като има нова огромна ограда на мястото на остарялата “, прибавя Касабова.
Според нея думата „ граница “ е синоним на всяка балканска контузия поради комплицираната история на района и политическите несъгласия, които не престават и през днешния ден. А да познаваме контузиите на Балканите е „ жизненоважно, тъй като значи да познаваме самите себе си “.
„ Травмата е част от човешкия опит. В логиката на психиката това се назовава да работиш със сянката си, с неосъзнатото. Ако не слезем в това подземно царство, оставаме да живеем с тази сянка и неумишлено повтаряме предишното, повтаряме тези контузии и насилия, историята в най-сенчестия ѝ тип “, споделя Касабова.
По думите ѝ задачата, в това число на нейното писане, е преобразяването на контузията в самопознание. „ Можем и би трябвало да вършим това. Първо като човеци, след това като фамилии, общности, народи. “
За себе си Капка Касабова споделя, че е „ публицист на опитността “. Писането ѝ е неразривно обвързвано с пътуването. Всяка книга стартира с „ път през някаква география “ – граничните райони на България, Турция и Гърция, Охрид и Преспа, Пирин, Рила и Родопите.
Местата, за които написа, за нея са доста магнетични – „ до степен на обсесия “. Такива книги съвсем не могат да се възнамеряват – зависят от пътя и от хората, с които писателката се среща по него.
„ Обикновено съм тук-там, където не познавам никого. Това е мятане в незнайното. Но постоянно имам религия и съм отворена към това, което чувам и виждам, без да осъждам “, споделя Касабова.
„ Когато стартира да пиша, разбирам какъв необикновен материал съм събрала, каква съкровищница са ми подарили хората “, прибавя тя. По пътя Касабова се среща с „ маргинални хора “, които живеят на „ забравени места “, и споделя таман техните истории.
Във време на нови политически разделения в България, Европа и света, Капка Касабова продължава да има религия и вяра, че си коства да се описват истории за емпатия, схващане и свързване на хората.
„ Принципът на живота е любов и съгласуваност. Охридското и Преспанското езеро са разграничени от една планина на повърхността, само че са свързани с подземни реки “, споделя тя.
Всички сме свързани с невидими влакна и това е единственото ни бъдеще.
„ Всички сме свързани с невидими влакна и това е единственото ни бъдеще. Разрухата, новите граници, страхът, войната, незнанието – те вървят редом и се ускоряват, само че там няма бъдеще “, прибавя писателката.
Освен пътуването и писането, Касабова се интересува от ботаника, медитация, източни учения. Разхожда се измежду природата всеки ден. Обича да събира лечебни билки и да прави „ най-различни неща от тях “.
Следващата ѝ книга след „ Анима “ ще бъде отдадена на Северна Шотландия. Това ще е първата книга на Касабова за страната, в която живее към този момент 20 години.
Преди да стартира да написа книга, тя потегля на път. Казва, че го прави „ поради изненадите “. И с цел да стартира изначало.
При всяко ново пътешестване е начинаеща. Освобождава мислите си, с цел да може да попие оптимално от историите на хората, които среща по пътя и които по-късно трансформира в свои герои.
Тя е Капка Касабова и тази седмица посети София за българската премиера на „ Човешките потайности “ . Касабова е авторка на текста на кино лентата, а режисьор е Миша Пекел от Нидерландия.
Филмът споделя за другарство сред деца, почнало „ на границата “, което обаче се сблъсква с войната. В него има и истина, и нереалност, както и достоверни архивни фрагменти от 60-те и 70-те години на ХХ век. „ Човешките потайности “ беше показан в София в границите на кинофестивала „ Синелибри “ и може да бъде гледан онлайн в платформата „ Нетера “.
За Капка Касабова работата по филм взаимно с различен създател е по-скоро извънредно занятие. Нейният живот е отдаден на литературата. Авторка е на романи, лирика и художествена документалистика. Пише на британски език.
Родена е през 1973 година Израства в София, само че през 1992 година се мести в Нова Зеландия със фамилията си. От 2005 година живее в Шотландия .
Филмът „ Човешките потайности “ е ненапълно въодушевен от книгата на Касабова „ Граница “ , само че не е нейна акомодация, а истинска творба. „ Граница “ излиза през 2017 година и наблюдава предишното и сегашното на границата сред три страни – България, Гърция и Турция, през пътуванията на Касабова в района и срещите ѝ с хората там.
Оттогава насам Касабова е написала още три книги за България и нейните съседки, които – дружно с „ Граница “, сплотява в „ балканска четирилогия “ в жанра на художествената документалистика. В „ Към езерото “ (2020) тя се връща към родовите си корени към Охридското и Преспанското езеро. В региона на двете антични езера Касабова изследва още една граница – този път сред Северна Македония, Албания и Гърция.
В „ Еликсир “ (2023) Касабова пътува по долината на река Места и близките планини Пирин, Рила и Родопи. Трите книги са издадени от „ Жанет 45 “, а последната от четирилогията – „ Анима “ , ще излезе на български език през 2025 година с издателство ICU.
По-ранни книги на Касабова са „ Улица без име “ (2008), „ Любов в земята на Мидас “ (2012) и „ Дванайсет минути обич “ (2013), издадени на български език от „ Сиела “. За работата си Касабова е получавала редица литературни награди.
Започва да написа на 8 години, „ както всички стартират в детството “ – със стихотворения, които по-късно преливат в прозаичност, споделя Касабова пред Свободна Европа.
„ Прозата обаче си остана лирика, а аз по душа си оставам стихотворец “, прибавя писателката.
„ Винаги съм била в досег с някакво магично място измежду природата – гори, планини, реки, движещи се облици. Тази естествена алхимия през цялото време ме изпълваше с подобен възторг, че трябваше да намеря метод да го опиша “, споделя Касабова.
Където и да отиде човек, се натъква на граници.
В част от работата ѝ участва тематиката за границата – физическа, само че и обществена и политическа. Граница сред хората.
„ Тя е част от раните по нашите земи тук, на Южните Балкани. Където и да отиде човек, се натъква на граници – призрачни, злокобни. Дори когато са единствено по вода, те са в съзнанието на хората “, споделя писателката.
„ Сега, в случай че човек тръгне към тази граница, която разказвам в романа „ Граница “, ще види, че доста от упоменатите места са недостижими. Няма достъп до тях, тъй като има нова огромна ограда на мястото на остарялата “, прибавя Касабова.
Според нея думата „ граница “ е синоним на всяка балканска контузия поради комплицираната история на района и политическите несъгласия, които не престават и през днешния ден. А да познаваме контузиите на Балканите е „ жизненоважно, тъй като значи да познаваме самите себе си “.
„ Травмата е част от човешкия опит. В логиката на психиката това се назовава да работиш със сянката си, с неосъзнатото. Ако не слезем в това подземно царство, оставаме да живеем с тази сянка и неумишлено повтаряме предишното, повтаряме тези контузии и насилия, историята в най-сенчестия ѝ тип “, споделя Касабова.
По думите ѝ задачата, в това число на нейното писане, е преобразяването на контузията в самопознание. „ Можем и би трябвало да вършим това. Първо като човеци, след това като фамилии, общности, народи. “
За себе си Капка Касабова споделя, че е „ публицист на опитността “. Писането ѝ е неразривно обвързвано с пътуването. Всяка книга стартира с „ път през някаква география “ – граничните райони на България, Турция и Гърция, Охрид и Преспа, Пирин, Рила и Родопите.
Местата, за които написа, за нея са доста магнетични – „ до степен на обсесия “. Такива книги съвсем не могат да се възнамеряват – зависят от пътя и от хората, с които писателката се среща по него.
„ Обикновено съм тук-там, където не познавам никого. Това е мятане в незнайното. Но постоянно имам религия и съм отворена към това, което чувам и виждам, без да осъждам “, споделя Касабова.
„ Когато стартира да пиша, разбирам какъв необикновен материал съм събрала, каква съкровищница са ми подарили хората “, прибавя тя. По пътя Касабова се среща с „ маргинални хора “, които живеят на „ забравени места “, и споделя таман техните истории.
Във време на нови политически разделения в България, Европа и света, Капка Касабова продължава да има религия и вяра, че си коства да се описват истории за емпатия, схващане и свързване на хората.
„ Принципът на живота е любов и съгласуваност. Охридското и Преспанското езеро са разграничени от една планина на повърхността, само че са свързани с подземни реки “, споделя тя.
Всички сме свързани с невидими влакна и това е единственото ни бъдеще.
„ Всички сме свързани с невидими влакна и това е единственото ни бъдеще. Разрухата, новите граници, страхът, войната, незнанието – те вървят редом и се ускоряват, само че там няма бъдеще “, прибавя писателката.
Освен пътуването и писането, Касабова се интересува от ботаника, медитация, източни учения. Разхожда се измежду природата всеки ден. Обича да събира лечебни билки и да прави „ най-различни неща от тях “.
Следващата ѝ книга след „ Анима “ ще бъде отдадена на Северна Шотландия. Това ще е първата книга на Касабова за страната, в която живее към този момент 20 години.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ