Тя от години живее в Австралия. Но вярва, че човекът

Тя от години живее в Австралия. Но има вяра, че индивидът се разграничава от дървото по това, че носи корените на всички места със себе си.

Откриването на себе си не е цел, а път. И тя върви по него, а най-хубавото (по думите й) е, че не знае къде ще я води.

Ина Ясипова е български създател на редица книги, които оказват помощ както за познанието на остарялото българско, по този начин и са ентусиазъм за себепознание и превръщане към дълбочината на душата на всеки, който допре четивата й, само че по-важното - желае да се гмурне и не се опасява да потъне в себе си. 

Автор е на
" Жива " - Роман, който лекува всяка болежка...  " Посветена - Книга за седемте български секрети. " Смирена " - Четиво за сънищата и ориста. " Дарена " - Тайното обръщение на Вълчан челник.
Фокусът на диалога ни обаче е " Зодиакът на старите българи " - апокрифен ръкопис, който разкрива метода, по който античните българи са отгатвали ориста си и са откривали своето място във Вселената. За разлика от обичайна астрология, която търси отговорите на тези въпроси в подредбата на планетите, българският зодиак е учреден върху тайните на природата към нас. Според античното познание на нашите предшественици ориста на всеки човек е предопределена от дърветата, камъните, животните и цветята, измежду които живеем. 

Какво описа Ина за Наталия Такова от Edna.bg за тайните на старите българи? Как българите в предишното са употребявали този зодиак – за предсказания, житейски избори или нещо друго? - Има ли други източници, които удостоверяват съществуването на този зодиак, или той остава неповторим като информация?

Научете в извънредното изявление с Ина Ясипова:

Личен архив

- Дълги години сте живяла в чужбина. Завръщате се назад, а в този момент още веднъж сте по света. Вярвате ли, че дърво без корен не може или по-скоро, камъкът тежи на мястото си?
- Човекът се разграничава от дърветата по това, че може да носи корените на всички места със себе си. Когато бях на 19, една доста тежка болежка ме накара да тичам, с цел да не помни раната, която беше отворена в мен. Заминах на най-далечното място, за което се сетих – Австралия. Там приключих образованието си, там устроих живота си и се веселя на сполучлива кариера. Но през цялото това време усещах някаква мистични мощ, която ме дърпа назад към България. И то не към онази България, която бях оставила зад себе си през 2009 година, а към изгубената България на нашите прародители – България от преди два-три века. Когато хората са имали блян към духовното и към скритата мъдрост. Върнах се в родината си през едно лято и започнах да обикалям по забравени кътчета и изоставени селца. Там открих всичко, което търсех.

- Връщам Ви назад към откриването на себе си и завръщането Ви у нас. Обратно към срещата с учителя М.Т. Как се случи тя?
- Срещата ми с Учителя М.Т. беше странна и доста вълнуваща. Случи се през една свирепа зима. Попаднах в една родопска махала, имаше снежна вихрушка и аз търсех къде да преспивам. Видях, че прозорчето на една двестагодишна каменна къща свети. Похлопах на вратата и ми отвори възрастен човек с искрящосини очи и най-топлата усмивка, която съм виждала. Покани ме да вляза. Малко по-късно двамата с него седяхме край огнището, пиехме чай от родопски билки, а Учителя ми разказваше за забравеното познание на българите.

- Какво открехна той като секрети - по какъв начин открихте този апокрифен ръкопис и какво Ви въодушеви да го изследвате?
- Много секрети узнах от Учителя. Част от тях съм разказала в книгите си „ Посветена “ и „ Дарена “, други отлежават в чекмеджето ми и чакат времето, когато ще имам силата да ги осмисля и да ги опиша. Зодиакът е единствено един от ръкописите, в които Учителя ме посвети. Има още няколко, само че към момента не съм подготвена за тях.

- Каква е главната разлика сред обичайна астрология и зодиака на старите българи?
- Разликата е, че старите българи са търсели отговорите на въпросите си не в небето, а в природата към тях. Календарът на нашите прародители е бил разграничен на 52 седмици, които старите българи наричали 52 ориси (плюс една за първия ден от годинат - Еднажден). Всяка орис е обвързвана с дърво, животно, цвете или драгоценен камък. Всяка орис има билка, която я закриля и свое свещено място от земята българска, където може да откри своя нравствен баланс и естетика.

- Как българите в предишното са употребявали този зодиак – за предсказания, житейски избори или нещо друго? Разкажете за необятната публика, апелирам.
- Използвали са го във всекидневния си живот. По него са пресмятали кои са най-хубавите дни за посяване на реколтата, кои са най-хубавите дни за забременяване, кои са дните, в които да подхванат някое ново начинание. През тия ориси са претегляли с кого да се съберат и са знаели какво да чакат.

- Срещнахте ли усложнения в разбирането на зодиака и какви бяха провокациите по адаптирането на информацията за актуалния четец?
- Зодиакът е написан с писмеността от 19-и век и се наложи да се съветвам с лингвист, който ми оказа помощ да го плана.

- Има ли други източници, които удостоверяват съществуването на този зодиак, или той остава неповторим като информация?
- Да, след излизането на „ Зодиака “ получих мнения от разнообразни краища на България. Оказа се, че има преписи на части от него и хората са ги откривали в бележниците на бабите си. Но не са знаели какво е.

Личен архив

- Вярвате ли, че връзката на българите със земята си е към момента мощна, или сме изгубили тази връзка в модерния свят?
- Тази връзка е въпрос на избор и осъзнаване. Някои хора усещат зова на земята и търсят тази сила. Други не имат такава сензитивност или просто я пренебрегват.  

- Според Вас, има ли през днешния ден интерес към старите познания, или те остават в сянката на учения като класическата астрология и нумерология?
- Не зная. Живея надалеч от България. Австралийската нация е релативно млада и тук хората нямат такива антични познания, към които да се стремят.

- Промени ли проучването Ви върху този зодиак метода, по който възприемате света и ориста си?
- Станах по-смирена, по-спокойна, по-балансирана. Преди доста се лутах в мислите и страстите си, не ги разбирах. Сега пребивавам в естетика с тях.

- Според книгата, старите българи имат вяра, че годината има 52 седмици + 1 ден – 21 декември. Той ли е по съвременно му „ Новата година “, която са отбелязвали?
- Да. Всеки нов естествен цикъл стартира на Еднажден. Старите българи се събирали на този ден със фамилията си и си разказвали приказки.

- Освен това съгласно книгата един век за старите българи се състои от 52 години. Какво смятате, че ще се случи, когато цикълът завърши? Какво значи да изчезнем като народ съгласно Вас?
- Всеки човешки живот има свое начало и край. Така е и с народите. Не един народ си е отишъл през годините – шумерите, маите, хазарите, аварите... В това няма нищо трагично.

- Какви са Вашите бъдещи проекти – ще продължите ли да изследвате антични български познания и обичаи?

- Търсенето на тези познания ми носи голямо задоволство. Чувствам се смислена и цяла. Така че няма по какъв начин да спра. Сърцето ми е там.

- А по кое време още веднъж ще си дойдете у нас? Планирала ли сте?
- Това лято ще пътувам из Централна и Южна Америка. Там има една мистерия, обвързвана по изумителен метод с българската история. Но е рано да приказвам за нея. В България ще пристигам, живот и здраве, през 2026 година.

- И за край: Открихте ли себе си?
- Откриването на себе си не е цел, а път. Аз ходя по него и най-хубавото е, че не зная къде ще ме води.