Нежната страна на изкуството: Възходът и падението на Били Холидей
Тя оставя извънредно завещание в джаз музиката, а следата й в международната културна история е безконечна и незаличима. Силната емоционалност, която се усеща в осъществяването на всяка нейна ария, сигурно се дължи на нелекия ѝ живот, изпълнен с неконтролируем безпорядък. Въпреки това творчеството й остава безсмъртно и рисува мемоари за едни други години, когато расовата назадничавост в Съединени американски щати насажда боязън у едни и подвига на протест други.
Вероятно Били Холидей, известна и с прякора си Лейди Дей, е една от най-трогателните и неподправени джаз певици за всички времена. Родена е на 7 април 1915 година и 44 години по-късно, когато намира гибелта си, тя продължава да има дълга кариера, трансформирайки се в културна икона. Но да се опитваме да разгледаме живота ѝ на елементарна жена, минала през голям брой тествания и страдалчество, значи да разберем Били Холидей изцяло неправилно.
Звученето на гласа й към момента кара хората да прибягват до метафори, с цел да обяснят силата, с която им въздейства. Той има способността да допира най-дълбоките ни страсти, тъй като точно до това се пробва да доближи и самата Холидей в личния си живот. И тук се ражда парадоксът сред певицата, способна да подчини за секунди публиката с чувствения си глас, и елементарната жена, бореща се със личните си дълбокo прочувствени контузии, които в никакъв случай няма да се научи да схваща.
Били на 2 годинки
Как прекарванията в детството ни не престават да ни въздействат и в зрелост към момента е въпрос, който няма съответен теоретичен отговор. Но едно е ясно – степента на прочувствена поддръжка, която детето получава в ранна възраст, има съществено отношение към обществения му живот и сантименталните му връзки в бъдеще. Може би тъкмо травматичното детство на Били Холидей е отрязъкът от време, повлиял мощно живота ѝ.
Певицата е извънбрачно дете на 19-годишната афроамериканка Сади Фейгън и 16-годишния музикант Кларънс Холидей. Кръщават я Елианора – име, което ще остане безизвестно за света. Когато родителите на Фейгън схващат, че е бременна, тя бива изгонена от у дома, а прочувственият безпорядък, в който Били се лута до края на дните си, стартира още в утробата.
След раждането си дребната Елианора непрекъснато е оставяна на грижите на родственици, не посещава постоянно учебно заведение, а на 11 претърпява опит за обезчестяване. На 14 към този момент има сериозен конфликт със закона, откакто е задържана по улиците на Харлем за проституция. Тези тежки събития, които претърпява единствено до началото на тинейджърските си години, може би биха могли да обяснят образуването на извънредно подвластната ѝ персона, желаеща да откри човек, който да я обича, даже с цената да търпи физическо принуждение. Зависимост към опиатите и алкохола пък съпътстват Холидей до самия край.
Погледнато в профил като че ли животът на джаз певицата е превзет от тъмни и разрушителни сили, подготвени да я унищожат. Тя по този начин и не се помирява с персоналните си демони и огромна част от дните си прекарва в бягство от тях, замествайки неприятните усеща с гонене на удоволствия, мощно отсъстващи в детството ѝ.
От ранните си тинейджърски години Холидей свързва марихуаната и алкохола с хубави преживявания. Това продължава и по питейните заведения на Харлем от края на 20-е и началото на 30-е години, където Били се забавлява и пее за бакшиши, без да се тормози, че този живот би попречил на бъдещата ѝ кариера на певица. Това нейно държание въобще не се нрави на Джон Хамънд – нейн настойник и продуцент и когато през 1939 година Холидей се среща със саксофониста Бъди Тейт, с който стартират да работят дружно и в следствие имат любовна спекулация, самият Тейт я предизвестява – „ Госпожо, не може да сте надрусана от самото начало. Не и всеки ден ”. Тя обаче не се вслушва в думите му.
Две години по-късно, когато приключва връзките си с музиканта, Холидей се омъжва за Джими Монро, който е малък дилър на опиати. Тогава марихуаната бива заместена от опиат, а по-късно и от хероин. В този интервал тя харчи големи суми пари, единствено и единствено да угоди както на себе си, по този начин и на различен дилър, трансформирал се в нейн нов ухажор – Джо Гай.
Сблъсъкът с опиатите изиграва неприятна смешка на Холидей. В опит да отбрани и защищити Луис Армстронг от ареста, който е упрекнат за владеене на неразрешени субстанции, мениджърът й Джо Глейзър, по това време управител и на Армстронг, сътрудничи на правоприлагащите органи и през 1947 година тя е задържана по същото обвиняване.
Зад този случай обаче стои и нещо друго. Една от най-известните песни в репертоара на певицата – Strange Fruit, визира тематиката за бруталното отношение към чернокожите в американския Юг при започване на XX в. По това време антирасизмът е тематика табу и съвсем никой не се осмелява да приказва намерено за него. Така смелостта й се оказва пословична, само че и й притегля доста врагове, които по-късно отмъщават на Били освен като лишават свободата й. Най-силно я поразяват, когато й не разрешават да пее, отнемайки й документа, допускащ на джаз изпълнителката да излиза на сцените в нощните клубове на Ню Йорк.
След година в пандиза Холидей излиза чиста и прави два концерта в Карнеги Хол, само че бързо се поддава на зависимостта и до януари 1949 година нейният лик още веднъж е на първите страници на таблоидите, отново задържана за владеене на опиати. Този път певицата изважда шанс и обвиняванията биват отхвърлени, макар че медиите не стопират да се ровят в персоналния й живот, търсейки доказателства за връзките й с подземния свят. Текстовете на песните й пък се трансформират във утопичен извор на тъмни секрети за любопитните уши на някои от феновете на Холидей. Тя обаче съумява да застане над клюките и с части като Ain’t Nobody’s Business If I Do самоуверено декларира мнението си по случая, до момента в който не стопира да задоволява апетита си към опиатите.
Постъпката й укрепва неповторимия й облик на актьор. Като млада Били пее за неприятния си опит в любовта, само че като зряла жена, чийто живот е във водещите заглавия на таблоидите, тя извършва песни, подчертаващи изчезналия шанс в живота й.
През 1952 година импресариото на Ела Фицджералд Норман Гранц съумява да измъкне Холидей от бездната на алкохола и опиатите. С нея той прави записи за личния си лейбъл Verve, а засилената дрезгавина в гласа й, породена от разгулния метод на живот, се трансформира в нейна запазена марка.
Последните два албума на Холидей са Lady in Satin от 1958 година и Billie Holiday, публикуван в годината на нейната гибел – 1959 година Песните й са груби, даже ужасяващи изказвания за миналите години, съдържащи проблясъка на идващата гибел.
На 30 май 1959 година тя колабира и е призната в болница. Десет дни по-късно здравна сестра намира на нощното й шкафче хероин, прикрит в кутия, за което Холидей е задържана на смъртното си легло. Когато тя издъхва на 10 юли същата година на 44-годишна възраст, те не оставя след себе си нищо материално, с изключение на 848 $ в брой – нито повече, нито по-малко.
Над 3 хиляди души идват да си кажат последно довиждане с великата Били Холидей, намерила гибелта си от своята взаимозависимост, като доста други хора от артистичния свят. Това, което обаче ще остане постоянно, е нейната музика и красивият метод, по който единствено тя може да споделя за болката от несполуките в живота си.
„ Лейди Дей – истинска и достоверна. Не съществува никоя друга като нея ”, заключва години по-късно Даяна Рос. И е права, тъй като емоционалността на всяко човешко създание е незаменимо оръжие, с което или може да построи характера си, или да се унищожи. За жал Били Холидей избира втория път и към момента млада се трансформира в една от безконечните митове на джаза.
