Символ на смислена битка. Защо Карина избра Киев вместо София
Тя няма някаква специфична връзка с Украйна. В София има своя софтуерна компания, създава мобилно приложение, дейна е в голям брой обществени дела. Но преди няколко месеца избира да се реалокира в Киев, макар войната. Защо?
Карина Карагаева е в София, когато войната стартира. Година по-късно се мести с приятеля си в Киев, където живее и сега. Приятелят ѝ Петко, родом от Стара Загора , интензивно оказва помощ при евакуацията и логистиката на първите украински бежанци в България. После последователно се открива в страната, от която им е оказал помощ да избягат.
Там Карина и Петко стават част от самодейността ГУРТУМ , прераснала по-късно във, която възвръща разрушени от войната здания.
Какво е да изграждаш от пепелта
Първоначално в първата зима и пролет на войната група доброволци - архитекти, общи служащи, маркетинг специалисти - се провеждат неофициално и стартират да възвръщат разрушени покриви и счупени прозорци от бомбардировките. В един миг вземат решение да възстановят едно разрушено учебно заведение в Гостомел .
Карина ми изпраща фрагменти от Гостомел, мястото, където стартира нашествието на Русия преди две години.
За нея работата им в Гостомел остава един от най-вълнуващите моменти от живота ѝ в Украйна до момента.
„ Възстановихме разрушено учебно заведение, изградихме бомбоубежище “, споделя тя.
В момента в учебното заведение учат над 170 деца на разнообразни смени, а последващи планове на фондацията са свързани с възобновяване на библиотека и обществен център в дребни села наоколо до Гостомел.
Как наподобява едно общество по време на война
Карина не крие, че в Киев непрекъснато се изненадва от хората, от връзките сред тях.
„ Първоначално човек си мисли – но по какъв начин, то цялата страна би трябвало да е блокирана поради войната. А цялото общество работи на цялостни обороти, с някакъв страховит позитивизъм. Представях си доста по-тягостна конюнктура, а в действителност духът е доста висок “, споделя тя.
Малко приказваме за страха. Има обособени обстановки, които я плашат. Една нощ неотдавна се будят от мощни детонации покрай мястото, където живеят, без преди този момент да са чули сирени. Вече автоматизирано знае – отиваш с телефона незабавно в банята, най-безопасното място.
За времето в Киев е претърпяла разнообразни обстановки. Но последователно схваща, че Киев има доста добра и функционираща въздушна защита.
„ С всичко се привиква “, споделя Карина.
Чувства се в Киев на място, което „ като че ли си е у дома “, от първия миг.
„ Естетически красиво ми е тук. Просторът, композиция от соц и хармония. Градът се пръска от живот. Хората живеят “, споделя тя.
С приятеля си живеят на левия бряг на Днепър, покрай метрото. Карина работи повече вкъщи, има софтуерна компания и създава мобилно приложение за тенис треньори, което им оказва помощ да упражняват играчите на ментални умения и устойчивост.
„ Това е място, където хората се отнасят доста по-човечно, възпитано в сравнение с в София. Не знам за какво е по този начин. Обикновените хора просто са деликатни, усърдни, с една характерна невзискателност “, споделя Карина.
Впечатлява я самото действие на града – че даже по време на война, когато падне сняг, всички квартали имат дребни снегоринчета, които незабавно почистват.
Освен това по думите ѝ животът там е сред 5 и 7 пъти по-евтин и услугите са на доста по-високо равнище, както и качеството на храната.
„ Виждам повече смисъл да разходвам парите си тук. Всяка гривна си е заслужена от хората. “
И за двамата с приятеля ѝ Киев е глътка пресен въздух. „ Аз се уморих от борби в България “, споделя Карина.
„ Украйна за мен въплъщава смислов щит против един остарял метод на мислене, тази ужасна тирания. Символ на смислена борба. Ние надълбоко като хора имаме потребност от смисъл. За нас това е основно като хора. Тази рецесия на смисъла, която виждам в България от години, това дребнотемие, тази пошлост… Тук има чувство, че в действителност нещо героично се случва. Че е значимо. Много, доста украинци виждат това. “
*Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Карина Карагаева е в София, когато войната стартира. Година по-късно се мести с приятеля си в Киев, където живее и сега. Приятелят ѝ Петко, родом от Стара Загора , интензивно оказва помощ при евакуацията и логистиката на първите украински бежанци в България. После последователно се открива в страната, от която им е оказал помощ да избягат.
Там Карина и Петко стават част от самодейността ГУРТУМ , прераснала по-късно във, която възвръща разрушени от войната здания.
Какво е да изграждаш от пепелта
Първоначално в първата зима и пролет на войната група доброволци - архитекти, общи служащи, маркетинг специалисти - се провеждат неофициално и стартират да възвръщат разрушени покриви и счупени прозорци от бомбардировките. В един миг вземат решение да възстановят едно разрушено учебно заведение в Гостомел .
Карина ми изпраща фрагменти от Гостомел, мястото, където стартира нашествието на Русия преди две години.
За нея работата им в Гостомел остава един от най-вълнуващите моменти от живота ѝ в Украйна до момента.
„ Възстановихме разрушено учебно заведение, изградихме бомбоубежище “, споделя тя.
В момента в учебното заведение учат над 170 деца на разнообразни смени, а последващи планове на фондацията са свързани с възобновяване на библиотека и обществен център в дребни села наоколо до Гостомел.
Как наподобява едно общество по време на война
Карина не крие, че в Киев непрекъснато се изненадва от хората, от връзките сред тях.
„ Първоначално човек си мисли – но по какъв начин, то цялата страна би трябвало да е блокирана поради войната. А цялото общество работи на цялостни обороти, с някакъв страховит позитивизъм. Представях си доста по-тягостна конюнктура, а в действителност духът е доста висок “, споделя тя.
Малко приказваме за страха. Има обособени обстановки, които я плашат. Една нощ неотдавна се будят от мощни детонации покрай мястото, където живеят, без преди този момент да са чули сирени. Вече автоматизирано знае – отиваш с телефона незабавно в банята, най-безопасното място.
За времето в Киев е претърпяла разнообразни обстановки. Но последователно схваща, че Киев има доста добра и функционираща въздушна защита.
„ С всичко се привиква “, споделя Карина.
Чувства се в Киев на място, което „ като че ли си е у дома “, от първия миг.
„ Естетически красиво ми е тук. Просторът, композиция от соц и хармония. Градът се пръска от живот. Хората живеят “, споделя тя.
С приятеля си живеят на левия бряг на Днепър, покрай метрото. Карина работи повече вкъщи, има софтуерна компания и създава мобилно приложение за тенис треньори, което им оказва помощ да упражняват играчите на ментални умения и устойчивост.
„ Това е място, където хората се отнасят доста по-човечно, възпитано в сравнение с в София. Не знам за какво е по този начин. Обикновените хора просто са деликатни, усърдни, с една характерна невзискателност “, споделя Карина.
Впечатлява я самото действие на града – че даже по време на война, когато падне сняг, всички квартали имат дребни снегоринчета, които незабавно почистват.
Освен това по думите ѝ животът там е сред 5 и 7 пъти по-евтин и услугите са на доста по-високо равнище, както и качеството на храната.
„ Виждам повече смисъл да разходвам парите си тук. Всяка гривна си е заслужена от хората. “
И за двамата с приятеля ѝ Киев е глътка пресен въздух. „ Аз се уморих от борби в България “, споделя Карина.
„ Украйна за мен въплъщава смислов щит против един остарял метод на мислене, тази ужасна тирания. Символ на смислена борба. Ние надълбоко като хора имаме потребност от смисъл. За нас това е основно като хора. Тази рецесия на смисъла, която виждам в България от години, това дребнотемие, тази пошлост… Тук има чувство, че в действителност нещо героично се случва. Че е значимо. Много, доста украинци виждат това. “
*Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ