Когато Майстора срещна Маргарита
" Тя носеше отвратителни, тревожни жълти цветя. Дявол ги знае по какъв начин се споделят, само че, кой знае за какво, те първи се появяват в Москва. Тези цветя доста блестящо се открояваха върху черното й пролетно манто.
“Тя носеше жълти цветя! Лош цвят. ”
Тя сви от Тверская в една директна и тогава се обърна. Знаете къде е Тверская, нали? По Тверская минаваха хиляди хора, само че аз ви убеждавам, че тя видя единствено мен и ме погледна освен обезпокоително, само че даже някак мъчително. Порази ме не толкоз нейната хубост, колкото безкрайната, невиждана самота в очите й! Подчиних се на жълтия знак и също свих в пресечката, потеглих подире й. Вървяхме безмълвно по кривата скучна уличка, аз по единия тротоар, тя - по другия. Представете си, по уличката нямаше жива душа. Измъчвах се, тъй като ми се стори, че би трябвало да я заговоря, а се боях, че няма да произнеса нито дума и тя ще си отиде и в никакъв случай към този момент няма да я видя. И представете си, внезапно заприказва тя:
“- Харесват ли ви моите цветя? ”
Добре помня по какъв начин прозвуча гласът й, много невисок, само че прекъсващ, и колкото и да е неуместно, стори ми се, че ехото отекна в уличката и се блъсна в мръсната жълта стена. Аз бързо минах на нейния тротоар и до момента в който я приближавах, отговорих:
“- Не. ”
Тя ме погледна учудено, а аз внезапно и напълно ненадейно разбрах, че цялостен живот съм обичал точно тази жена!... "
За романа и последните думи на неговия създател
Михаил Булгаков ни оставя тази книга и едно от най-красивите, поетично-сюрреалистични влюбвания в литературата. Романът " Майсторът и Маргарита " е от тези романи, които имат толкоз пластове, колкото самоуверен е читателят да рови в тях. Романът е писан, дописван, редактиран, губен, горен и възстановяван по мемоари. Вдовицата на Булгаков, Елена Шиловская, съхранява ръкописите след гибелта му, а когато е даден за финален щемпел, са минали повече от две десетилетия. Редактираният текст на романа излиза независимо през 1973 година, а окончателният текст е оповестен в V-ти том на събраните съчинения, излезли през 1990 година
Михаил Булгаков и жена му Елена
Предсмъртните думи на Михаил Булгаков:
" Богове, богове мои! Колко е тъжна земята вечер! Колко тайнствени са мъглите над блатата! Който е бродил измежду тези мъгли, който доста е страдал преди гибелта, който е летял над тази земя, понесъл на гърба си непостижимо задължение, той го знае. Знае го изтощеният. И той напуща без страдание земните мъгли, нейните блатца и реки, отдава се с леко сърце в ръцете на гибелта, тъй като знае, че единствена тя ще му донесе... " И тук, дописана от брачната половинка му, е думата " покой "
" Майстора и Маргарита " е преведен от съветски език от Лиляна Минкова
“Тя носеше жълти цветя! Лош цвят. ”
Тя сви от Тверская в една директна и тогава се обърна. Знаете къде е Тверская, нали? По Тверская минаваха хиляди хора, само че аз ви убеждавам, че тя видя единствено мен и ме погледна освен обезпокоително, само че даже някак мъчително. Порази ме не толкоз нейната хубост, колкото безкрайната, невиждана самота в очите й! Подчиних се на жълтия знак и също свих в пресечката, потеглих подире й. Вървяхме безмълвно по кривата скучна уличка, аз по единия тротоар, тя - по другия. Представете си, по уличката нямаше жива душа. Измъчвах се, тъй като ми се стори, че би трябвало да я заговоря, а се боях, че няма да произнеса нито дума и тя ще си отиде и в никакъв случай към този момент няма да я видя. И представете си, внезапно заприказва тя:
“- Харесват ли ви моите цветя? ”
Добре помня по какъв начин прозвуча гласът й, много невисок, само че прекъсващ, и колкото и да е неуместно, стори ми се, че ехото отекна в уличката и се блъсна в мръсната жълта стена. Аз бързо минах на нейния тротоар и до момента в който я приближавах, отговорих:
“- Не. ”
Тя ме погледна учудено, а аз внезапно и напълно ненадейно разбрах, че цялостен живот съм обичал точно тази жена!... "
За романа и последните думи на неговия създател
Михаил Булгаков ни оставя тази книга и едно от най-красивите, поетично-сюрреалистични влюбвания в литературата. Романът " Майсторът и Маргарита " е от тези романи, които имат толкоз пластове, колкото самоуверен е читателят да рови в тях. Романът е писан, дописван, редактиран, губен, горен и възстановяван по мемоари. Вдовицата на Булгаков, Елена Шиловская, съхранява ръкописите след гибелта му, а когато е даден за финален щемпел, са минали повече от две десетилетия. Редактираният текст на романа излиза независимо през 1973 година, а окончателният текст е оповестен в V-ти том на събраните съчинения, излезли през 1990 година
Михаил Булгаков и жена му Елена
Предсмъртните думи на Михаил Булгаков:
" Богове, богове мои! Колко е тъжна земята вечер! Колко тайнствени са мъглите над блатата! Който е бродил измежду тези мъгли, който доста е страдал преди гибелта, който е летял над тази земя, понесъл на гърба си непостижимо задължение, той го знае. Знае го изтощеният. И той напуща без страдание земните мъгли, нейните блатца и реки, отдава се с леко сърце в ръцете на гибелта, тъй като знае, че единствена тя ще му донесе... " И тук, дописана от брачната половинка му, е думата " покой "
" Майстора и Маргарита " е преведен от съветски език от Лиляна Минкова
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ