Тя не обича да бъде в центъра на вниманието, но

Тя не обича да бъде в центъра на вниманието, само че като че ли е родена, с цел да свети и няма по какъв начин да остане незабелязана. Твори водена от вътрешна пътеводна звезда, която я трансформира в основател на творчество, за което би трябвало да се приказва и да се познава. 

Не знам дали мога да обясня тъкмо какво създава, тъй като всяко нейно произведение първо оживява в нейното сърце и въображение, а след това бива основано от ръцете ѝ. Така се развива непрекъснато, изненадвайки както себе си, по този начин и близките. 

Казва се Надежда и с това изявление дава вяра на всеки човек, който мечтае, само че мозъкът му поставя граници пред желанията. И криле на тези, които тъкмо през днешния ден ще изключат тв приемника и ще извървят първите крачки натам, накъдето ги водят копнежите им…

За нея, за пътя, който желае да следва сърцето, за конфликта сред мозъка и фантазиите и действителния образец ни споделя прелестната Надежда Вецова…

Кога и по какъв начин започнахте да се занимавате с направа на бижута?

Започнах с изработването на мартенички преди повече от 10 гoдини. Желанието ми беше да запаля щерка ми, която тогава беше мъничко, сладко детенце, да се занимава с нещо „ арт “, само че вместо това се възпламених аз.

Чувала съм, че сте имала мускулна тресчица на пръстите. Какъв е процесът на основаването на едно приключено бижу?

Да, мускулната тресчица на пръстите беше при основаването на сбирката от кристални цветя, които се вършат от тел и всеки подробност се върти ръчно с клещи… Беше много мъчно, само че и занимателно.

Процесът по основаване на едно украшение е доста друг, според от типа и материалите на бижуто. Обичам ужасно доста да опитвам с материалите, тъй като се усещам добре, когато изучавам нови техники.

Така човек придобива убеденост, че може да се научи на доста неща. Това ми дава и свободата да създавам по-сложни и завъртяни модели.

Изработката на всеки мой план стартира с боязън – трепетно предпочитание, това което съм основала във въображението си да стане действителност.

„ Понякога желанието е толкоз мощно, че безусловно не мога да дремя. Схващам се цялата, тъй като не съм усетила по какъв начин са се изнизали часовете. “

Казват, че времето е субективно разбиране и тече по друг метод според от заниманието на човек… Повярвах на това с цялостна мощ откогато сътворих работилничката си.

Буквално време няма… Спира да съществува. Често изпадам в суматоха, че съм се увлякла и са минали доста часове в направата на нещо, а аз към този момент би трябвало да съм на уговорена среща или е трябвало да свърша нещо друго. Така идва и стресът, който за жалост е неизменим сателит на хората, занимаващи се с доста действия едновременно.

Новата Ви пристрастеност са направата на кутии за бижута и бележници. Разкажете ни повече за тях.

За доста от нещата, с които се занимавам нямам рационално обяснение… Не е нещо, подбудено от нужда или подчинено на някаква логичност. Просто последвам влеченията си, някак с времето се убедих, че това е най-верният консултант за мен.

Много постоянно мозъкът ми стартира да ме разубеждава:

„ …сега това за какво ти е, изцяло непотребна активност, доста е комплицирано, изисква принадлежности, умения и материали, които нямаш, отживялост е и така нататък “…

Безброй безспорни причини, които обаче се научих да пренебрегвам много сполучливо, водейки се единствено от мощното си привличане към заниманието, което ми е хрумнало.

Когато изпадна в тази „ полуда “, дремя по няколко часа на нощ, ставам в 04:00-05:00 часа сутринта и виждам с часове обучителни видеа в YouTube преди да потегли за работа, с цел да схвана техниката и да запиша инструментите, които е належащо да си набира. Така стана и с кристалните кутийки, а по-късно и с бележниците, които създавам и от велур, и от други материали.

„ Просто доста, доста ги обичам – обичам към мен да има мънички, красиви предмети, които ме карат да се усещам като в приказките. “

Обожавам да върша Ангели, Пухчовци-гномчета за коледа, Феи и цветя по същата причина, чувствам просто че би трябвало да го направя. Нямам избор, чувството е доста мощно, даже от време на време ме изтезава, тъй като нямам нужното време да осъществявам всичко.

Често приключвам нещо, в което съм вложила в действителност доста часове в изпипване на детайлите, както е с кристалните кутийки и седнал съм, виждам готовата кутийка и не мога да допускам, че това се е сътворило посредством мен и е станало от нищото. Много е необичайно възприятието.

Към бележниците също съм имала особена уязвимост постоянно. Обожавам да ги държа, да ги раззеленявам и да си пиша в тях. Много мощно имам вяра в това, че човек би трябвало да има цели, желания и фантазии. Вярвам също, че в записването на тези цели на хартия има особена магия. Така желанието ни придобива компактност и става действителност, човек подсъзнателно си показва реализирането на фантазията си, изпитва страст и по този начин отключва специфична помощ от Вселената, която би трябвало да е подготвен да одобри с Благодарност и Вяра.

Разбира се следват и наложителните „ тествания “, които Вселената му е приготвила с цел да види какъв брой мощно желае дадената цел, само че и на това се привиква с повечко дебелоглав и дисциплинираност.

Околните Ви се възхищават и споделят: “На Вас Ви се отдава. ”, а Вие се учите сама непрекъснато. Какво стои зад това да бъдеш индивидът, на който “му се отдава ”?

Имам доста да изучавам още, даже и за нещата, които си мисля, че съм усвоила. Все не съм удовлетворена и мисля, че нещо е можело да се изпипа още по-добре. Постоянно дълбая за нови принадлежности и материали от чужбина, всичко спестено се влага в работилничката.

Иначе, както загатнах нагоре зад това да се научи на нещо човек и „ да му се отдава “, стои постоянно и преди всичко привличането към даденото нещо, вдъхновението и желанието да се научи.

Колкото повече действия минат през ръцете на човек, толкоз по-силна става увереността му, че може да се оправи с всички провокации, което пък води до едно изключително възприятие на мира.

„ На тази земя сме с цел да станем по-добри версии на себе си, а това със седене на дивана мъчно се получава. “

За страдание пилеем силата си за доста странични действия, нужни ни за набиране на средства, с цел да се грижим за фамилиите си и за себе си, и когато би трябвало да чуем душата си и да създадем, каквото ни подтиква тя – не ни е останала мощ и сила и мозъкът употребява това и надвива с неговите бърборения, какъв брой е невероятно нещото.

Когато обаче усетиш това възприятие на задоволство и удовлетворение, откакто си послушал вътрешното си възприятие, то ти става като опиат и все по-лесно се придържаш към верните действия, тъй като цялото ти създание го желае.

За всеки това са разнообразни занимания – за някои е спорт, за други танци, за трети – писане на публикации и книги и така нататък, а за някого са всички изброени едновременно.

„ Важно е просто да последваме влечението си, колкото и „ неуместно и нелогично “ сега да ни се коства то. С времето излиза наяве, че привличането си е имало причина и тогава идва щастието. “

Имате щерка. Тя споделя ли Вашите ползи или развива любознанието си в други действия?

Дъщеря ми е най-хубавато нещо, с което Господ ме е дарил и благодаря за съществуването й всеки ден! Тя има разнообразни от моите влечения и аз се старая просто да я поддържам в тях. Обича да рисува и се оправя ослепително, върви и на статуя, актьорско майсторство и тенис на корт.

Кое е най-ценното украшение?

„ Най-ценното украшение е „ увереността “! “

Когато една жена постави обичани, обемни обеци или друго обичано украшение, изключително, в случай че то е направено с обич и предпочитание и е харизано от обичан човек, това не е от суетност. Не е и толкоз значимо дали хората ще й вършат похвали, най-важното е това възприятие на спомагателна убеденост в дамата, че тя е красива, че самата тя се харесва и това й носи благополучие, а:

„ няма нищо по-красиво от щастливата жена “.

Довършете изречението: „ Още не съм изработила, само че бленувам да създам… “

Отдавна имам една бленувана визия за основаването на цялостен един баснословен мини-свят, където ще подредя кристална къщурка с градинка от кристални цветя и кристална мини-статуя на Ангел с красиви, огромни крила и рокля от кристална дантела, ще има и феички и така нататък и ще го направя.

„ Щом се е родило във въображението ми, ще се сбъдне и в действителността. “