Тя не е сред бъбривите творци, чието многословие граничи с

Тя не е измежду бъбривите създатели, чието празнословие граничи с Графомания. Напротив, с годините Виолета Воева като че ли от ден на ден избира мълчанието. Най-новата й стихосбирка „ Отворен край “ (издателство Скалино) събра неотдавна другари и фенове на поетесата на премиерата. „ Изчистена от непотребни думи, без принуждение върху редовете, поетесата е надалеч от клишетата и познатите метафори “, написа в предговора към книгата поетът Иван Цанев.

Аудиторията наподобява избира всичко да бъде на повърхността и всички думи да са на показ. И да са колкото се може повече, с доста пояснения.  Когато има доста пояснения смисълът на поезията се изгубва. Ако ти обяснят концепцията или метафората, тогава кому е нужно да четеш лирика?, запита реторично поетесата в ефира на предаването за просвета „ Графити по въздуха “.

Тя изрази безпокойствие, че тогавашната атмосфера на българските градове си отива окончателно и е сменена най-често от нахален мутробарок.Занимавам се със остарели картички и имам взор върху остаряла София или остарелия Бургас. Представям си по какъв начин е изглеждал площад „ Славейков “ през 30-те години на 20 век. Тогава дърветата са напълно млади и толкоз е чисто и пространно с подредените павета, а в този момент промушвам обектива си през тарабите, с цел да снима опакованите с найлони братя Славейкови…, показа авторката.

Чуйте изявлението с Виолета Воева в звуковия файл.