Инфлацията у нас бавно се покачва
Тя може да бъде “внесена ” извън, защото левът е закрепен към еврото
Тенденцията през последните месеци е темпът на инфлация да се покачва. Дали тя ще се резервира и какви са факторите, които дефинират това развиване, ще прегледам в актуалната публикация.
В икономическата доктрина има малко въпроси, по които е реализирано единодушие. Един от тях е за източниците на инфлацията. Както споделя Милтън Фридман: „ Инфлацията постоянно и на всички места е паричен феномен ”. Когато темпът на напредък на паричната маса в стопанската система надвишава растежа на производството на артикули и услуги, тогава нивото на цените стартира да се покачва. Ако този развой е нескончаем, а не еднократен, това е инфлация.
Някои икономисти настояват, че релативно невисок и непрекъснат ритъм на инфлация е здравословен, защото е обвързван с позитивен стопански напредък. Икономическият напредък значи повишаване на действителното благосъстояние, т.е. на производството на артикули и услуги. При несъмнено количество пари по-голямото произвеждане би означавало по-ниски цени. Следователно то ще води до по-ниски цени, а не до инфлация. Всъщност „ здравословната ” инфлация е резултат от политиката за стимулиране на съвкупното търсене, до момента в който посоченият нагоре случай е израз на повишено вкупом предложение.
Емисията на в допълнение количество пари в стопанската система не подкрепя, а в действителност пречи на процеса на основаване на благосъстояние. Това е обвързвано от една страна с повишението на цените, което поражда разноски за икономическите сътрудници за предотвратяване. От друга страна в следствие от продължителното повишаване на паричното предложение и поддържането на изкуствено по-ниски лихвени проценти се трансформират размерът и структурата на финансовите разноски, като се усилват непродуктивните вложения и се надуват спекулативни балони. Това е причина не за по-висок стопански напредък, а за пораждане на рецесии.
Валутният ръб в България като спирачка пред инфлацията
Негативните последици от инфлацията са добре известни. Друга известна фраза на Фридман гласи, че „ Инфлацията съставлява данъчно облагане, което не е дефинирано със закон ”. Т.е. в следствие от инфлацията протичат процеси на преразпределение на приходите и благосъстоянието. Всъщност трансформира се освен общото ниво на потребителските цени, а и относителните цени, защото не всички артикули и услуги са еднообразно търсени.
Поради това в България се употребява режимът на валутен ръб, който не разрешава потреблението на паричната политика за краткосрочно стимулиране на икономическата интензивност, което би довело в дълготраен интервал само до инфлация. Нещо повече – този паричен режим постанова бюджетна дисциплинираност. Всъщност точно бюджетната агресия нормално основава напън върху централната банка да усили паричната маса, с цел да финансира по-евтино държавния дълг. Това не може да се случи в България.
Валутният ръб обаче значи, че инфлацията може да бъде „ импортирана “ извън, защото българският лев е закрепен към еврото. Когато Европейската централна банка следва политика на парична агресия, това способства за увеличение на паричната маса и в България. Тъй като банките, опериращи на българския пазар, са дъщерни сдружения на такива най-вече от страни от еврозоната, понижаването на лихвените проценти там значи по-евтин запас за вложение.
Това демонстрира, че въпреки да е дейно средство за битка с инфлацията, съществуването на валутен ръб не значи, че въобще не може да има инфлация. Той в действителност лимитира част от вероятните вътрешни източници на инфлация, свързани с потреблението на паричната и бюджетната политика. При съществуване на кредитна агресия обаче паричната маса се усилва.
Други източници на инфлация
Източниците на инфлация обаче могат да бъдат и непарични. Например, повишението на цените на металите, суровините и горивата, както и на работните заплати, когато това не е обосновано от по-висока продуктивност, значат повишаване на индустриалните разноски за компаниите. При равни други условия това води до понижаване на съвкупното предложение. В резултат от това се свива производството и потребителските цени се усилват.
Посочените аргументи въздействат по-силно, когато се съчетаят с по-бърз напредък на паричната маса. При липса на кредитна агресия тяхното влияние е лимитирано и води най-много до смяна на относителните цени и в по-малка степен до повишаване на общото ниво на потребителските цени. Конкретно за българската стопанска система значим фактор се явяват и административно избраните цени. Всъщност те бяха съществена причина за дефлацията през интервала 2015 – 2016 година
Развитието досега
Динамиката на ценовото ниво през последните 3 години е неравномерна. Темпът на инфлация, измерен по отношение на националния показател на потребителските цени се променя в границите сред -2,5% и 3% на годишна база. Най-ниската стойност е записана през май 2015 година, до момента в който по-късно се следи отчетлива наклонност към ускорение на инфлацията. Най-високата стойност е през ноември 2017 година, като през 2018 година тя още веднъж се приближава до този ритъм.
Това развиване си кореспондира с динамичността на паричната маса, измерена посредством най-широкия паричен елемент М3. Почти до края на 2015 година растежът на парите е невисок – към 2% на годишна база. През ноември 2015 година обаче той внезапно се форсира и доближава 11,2%, като по-късно за интервал от към 2 години е почти 8% на годишна база. Тази релативно висока стойност е причина за ускоряването на инфлацията през този интервал.
Понастоящем българската стопанска система е покрай капацитета си, като даже е допустимо да го е надхвърлила. Състоянието на трудовия пазар удостоверява тази догадка. Според данни на Евростат нормата на безработица е 5% към края на май, което е под междинната стойност за Европейския съюз от 7%. Освен това тя се приближава до най-ниската си записана стойност преди финансовата рецесия от 4,8% през октомври 2008 година От друга страна нормата на претовареност продължава да нараства и към този момент надвишава стойностите преди рецесията.
Същевременно търсенето на дипломиран труд надалеч надвишава предлагането. Според изследвания на пазара на труда максимален е дефицитът на квалифицирани служащи, инженери, водачи, здравни експерти и такива в региона на осведомителните технологии, на търговски представители, счетоводители и финансисти. Освен това се търсят интензивно така наречен меки умения като комуникативност, решение на проблеми и работа в екип.
Какво да чакаме през идващите месеци
Протичащата досега парична агресия, обусловена най-много от политиката на Европейската централна банка, се чака да продължи. Лихвените проценти са на исторически най-ниските си нива, разполагаем са задоволително ликвидни средства, а изискванията за разпределяне на заем са мощно облекчени. Банките се пробват да намалят каузи на необслужваните заеми в своите портфейли, което в кратковременен интервал може да се случи и посредством разпределяне на повече заеми.
На пазара на труда ще се резервира наклонността за дефицит на фрагменти. Тя е по-ясно изразена в някои области на страната във връзка с по-висококвалифицирани фрагменти и при търсенето на характерни умения. Това слага някои работодатели пред вероятността да се пробват да „ откраднат ” личен състав от съперниците си, което основава напън за по-нататъшно повишение на работните заплати.
От 1 юли 2018 година Комисията за енергийно и водно контролиране увеличи някои административно избрани цени. Цените на електрическата енергия за битовите консуматори на контролиран пазар са увеличени с 2,03%, тези на топлинната сила – със 7,33%, а цената на природния газ – с 10,81%. Също по този начин на интернационалните пазари се покачват цените на суровия нефт, което способства за по-високи цени на горивата в страната. Тези развития ще се отразят директно на показателя на потребителските цени.
Освен това посочените фактори (по-високите цени на енергийните запаси и дефицитът на служители) ще продължат да повишават индустриалните разноски в кратковременен интервал, с което ще способстват за ускорение на инфлацията. Прогнозите на интернационалните институции за темпа? през тази година също плануват такова развиване, само че е прекомерно допустимо стойностите в тях да бъдат надхвърлени.
От друга страна фискалната политика сега е ориентирана към намаление на ликвидността в стопанската система, защото държавното управление поддържа бюджетен остатък. Според предварителните данни на Министерството на финансите предстоящият остатък към края на юни е 1 739 млн. лева (1,7% от БВП). Традиционно политиката през последните години е осъществяването на някои разноски да се забавя до последното тримесечие на годината, когато става по-лесно прогнозирането на осъществяването на приходите. Нарастването на държавните разноски през последното тримесечие способства обаче за ускорение на инфлацията. Тогава ще бъде най-силно изразен и резултатът от повишението на административно избраните цени. По тази причина евентуално пикът на инфлацията ще бъде през този интервал.
За да не звучи всичко написано нагоре прекомерно песимистично, макар въздействието на посочените към този момент фактори темпът на инфлация през 2018 година ще остане сдържан.
Тенденцията през последните месеци е темпът на инфлация да се покачва. Дали тя ще се резервира и какви са факторите, които дефинират това развиване, ще прегледам в актуалната публикация.
В икономическата доктрина има малко въпроси, по които е реализирано единодушие. Един от тях е за източниците на инфлацията. Както споделя Милтън Фридман: „ Инфлацията постоянно и на всички места е паричен феномен ”. Когато темпът на напредък на паричната маса в стопанската система надвишава растежа на производството на артикули и услуги, тогава нивото на цените стартира да се покачва. Ако този развой е нескончаем, а не еднократен, това е инфлация.
Някои икономисти настояват, че релативно невисок и непрекъснат ритъм на инфлация е здравословен, защото е обвързван с позитивен стопански напредък. Икономическият напредък значи повишаване на действителното благосъстояние, т.е. на производството на артикули и услуги. При несъмнено количество пари по-голямото произвеждане би означавало по-ниски цени. Следователно то ще води до по-ниски цени, а не до инфлация. Всъщност „ здравословната ” инфлация е резултат от политиката за стимулиране на съвкупното търсене, до момента в който посоченият нагоре случай е израз на повишено вкупом предложение.
Емисията на в допълнение количество пари в стопанската система не подкрепя, а в действителност пречи на процеса на основаване на благосъстояние. Това е обвързвано от една страна с повишението на цените, което поражда разноски за икономическите сътрудници за предотвратяване. От друга страна в следствие от продължителното повишаване на паричното предложение и поддържането на изкуствено по-ниски лихвени проценти се трансформират размерът и структурата на финансовите разноски, като се усилват непродуктивните вложения и се надуват спекулативни балони. Това е причина не за по-висок стопански напредък, а за пораждане на рецесии.
Валутният ръб в България като спирачка пред инфлацията
Негативните последици от инфлацията са добре известни. Друга известна фраза на Фридман гласи, че „ Инфлацията съставлява данъчно облагане, което не е дефинирано със закон ”. Т.е. в следствие от инфлацията протичат процеси на преразпределение на приходите и благосъстоянието. Всъщност трансформира се освен общото ниво на потребителските цени, а и относителните цени, защото не всички артикули и услуги са еднообразно търсени.
Поради това в България се употребява режимът на валутен ръб, който не разрешава потреблението на паричната политика за краткосрочно стимулиране на икономическата интензивност, което би довело в дълготраен интервал само до инфлация. Нещо повече – този паричен режим постанова бюджетна дисциплинираност. Всъщност точно бюджетната агресия нормално основава напън върху централната банка да усили паричната маса, с цел да финансира по-евтино държавния дълг. Това не може да се случи в България.
Валутният ръб обаче значи, че инфлацията може да бъде „ импортирана “ извън, защото българският лев е закрепен към еврото. Когато Европейската централна банка следва политика на парична агресия, това способства за увеличение на паричната маса и в България. Тъй като банките, опериращи на българския пазар, са дъщерни сдружения на такива най-вече от страни от еврозоната, понижаването на лихвените проценти там значи по-евтин запас за вложение.
Това демонстрира, че въпреки да е дейно средство за битка с инфлацията, съществуването на валутен ръб не значи, че въобще не може да има инфлация. Той в действителност лимитира част от вероятните вътрешни източници на инфлация, свързани с потреблението на паричната и бюджетната политика. При съществуване на кредитна агресия обаче паричната маса се усилва.
Други източници на инфлация
Източниците на инфлация обаче могат да бъдат и непарични. Например, повишението на цените на металите, суровините и горивата, както и на работните заплати, когато това не е обосновано от по-висока продуктивност, значат повишаване на индустриалните разноски за компаниите. При равни други условия това води до понижаване на съвкупното предложение. В резултат от това се свива производството и потребителските цени се усилват.
Посочените аргументи въздействат по-силно, когато се съчетаят с по-бърз напредък на паричната маса. При липса на кредитна агресия тяхното влияние е лимитирано и води най-много до смяна на относителните цени и в по-малка степен до повишаване на общото ниво на потребителските цени. Конкретно за българската стопанска система значим фактор се явяват и административно избраните цени. Всъщност те бяха съществена причина за дефлацията през интервала 2015 – 2016 година
Развитието досега
Динамиката на ценовото ниво през последните 3 години е неравномерна. Темпът на инфлация, измерен по отношение на националния показател на потребителските цени се променя в границите сред -2,5% и 3% на годишна база. Най-ниската стойност е записана през май 2015 година, до момента в който по-късно се следи отчетлива наклонност към ускорение на инфлацията. Най-високата стойност е през ноември 2017 година, като през 2018 година тя още веднъж се приближава до този ритъм.
Това развиване си кореспондира с динамичността на паричната маса, измерена посредством най-широкия паричен елемент М3. Почти до края на 2015 година растежът на парите е невисок – към 2% на годишна база. През ноември 2015 година обаче той внезапно се форсира и доближава 11,2%, като по-късно за интервал от към 2 години е почти 8% на годишна база. Тази релативно висока стойност е причина за ускоряването на инфлацията през този интервал.
Понастоящем българската стопанска система е покрай капацитета си, като даже е допустимо да го е надхвърлила. Състоянието на трудовия пазар удостоверява тази догадка. Според данни на Евростат нормата на безработица е 5% към края на май, което е под междинната стойност за Европейския съюз от 7%. Освен това тя се приближава до най-ниската си записана стойност преди финансовата рецесия от 4,8% през октомври 2008 година От друга страна нормата на претовареност продължава да нараства и към този момент надвишава стойностите преди рецесията.
Същевременно търсенето на дипломиран труд надалеч надвишава предлагането. Според изследвания на пазара на труда максимален е дефицитът на квалифицирани служащи, инженери, водачи, здравни експерти и такива в региона на осведомителните технологии, на търговски представители, счетоводители и финансисти. Освен това се търсят интензивно така наречен меки умения като комуникативност, решение на проблеми и работа в екип.
Какво да чакаме през идващите месеци
Протичащата досега парична агресия, обусловена най-много от политиката на Европейската централна банка, се чака да продължи. Лихвените проценти са на исторически най-ниските си нива, разполагаем са задоволително ликвидни средства, а изискванията за разпределяне на заем са мощно облекчени. Банките се пробват да намалят каузи на необслужваните заеми в своите портфейли, което в кратковременен интервал може да се случи и посредством разпределяне на повече заеми.
На пазара на труда ще се резервира наклонността за дефицит на фрагменти. Тя е по-ясно изразена в някои области на страната във връзка с по-висококвалифицирани фрагменти и при търсенето на характерни умения. Това слага някои работодатели пред вероятността да се пробват да „ откраднат ” личен състав от съперниците си, което основава напън за по-нататъшно повишение на работните заплати.
От 1 юли 2018 година Комисията за енергийно и водно контролиране увеличи някои административно избрани цени. Цените на електрическата енергия за битовите консуматори на контролиран пазар са увеличени с 2,03%, тези на топлинната сила – със 7,33%, а цената на природния газ – с 10,81%. Също по този начин на интернационалните пазари се покачват цените на суровия нефт, което способства за по-високи цени на горивата в страната. Тези развития ще се отразят директно на показателя на потребителските цени.
Освен това посочените фактори (по-високите цени на енергийните запаси и дефицитът на служители) ще продължат да повишават индустриалните разноски в кратковременен интервал, с което ще способстват за ускорение на инфлацията. Прогнозите на интернационалните институции за темпа? през тази година също плануват такова развиване, само че е прекомерно допустимо стойностите в тях да бъдат надхвърлени.
От друга страна фискалната политика сега е ориентирана към намаление на ликвидността в стопанската система, защото държавното управление поддържа бюджетен остатък. Според предварителните данни на Министерството на финансите предстоящият остатък към края на юни е 1 739 млн. лева (1,7% от БВП). Традиционно политиката през последните години е осъществяването на някои разноски да се забавя до последното тримесечие на годината, когато става по-лесно прогнозирането на осъществяването на приходите. Нарастването на държавните разноски през последното тримесечие способства обаче за ускорение на инфлацията. Тогава ще бъде най-силно изразен и резултатът от повишението на административно избраните цени. По тази причина евентуално пикът на инфлацията ще бъде през този интервал.
За да не звучи всичко написано нагоре прекомерно песимистично, макар въздействието на посочените към този момент фактори темпът на инфлация през 2018 година ще остане сдържан.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ