Прокурор Десислава Петрова: Концепцията на Борислав Сарафов дава решения на проблемите
Тя разяснява и част от предложенията в концепцията на и.ф. основен прокурор
В дебата за легитимността и пълномощията на Висшия правосъден съвет и процедурата за избор на основен прокурор и на ръководителя на Върховен административен съд се губи чисто професионалния спор, а той е значителен, съобщи заместител градският прокурор София
„ В дебата за легитимността и пълномощията на Висшия правосъден съвет и процедурата за избор на основен прокурор и на ръководителя на Върховен административен съд се губи чисто професионалния спор, а той е значителен “, съобщи заместител градският прокурор София и член на Управителния съвет на Асоциация на прокурорите в България Десислава Петрова в изявление за BgONAir.
„ Aко приказваме за промяна, в това число и правосъдна промяна, под това би трябвало да се схваща осъвременяване на механизмите на работа на един държавен орган, който и да е той, с цел да може да извършва конституционните си пълномощия “, сподели прокурор Петрова. Тя разяснява и част от предложенията в концепцията на и.ф. основен прокурор и претендент за титуляр на поста Борислав Сарафов.
„ Концепцията е разграничена на обособени елементи в размер от 46 страници. Там, като заговорихме за професионален спор, виждаме претворени доста от ежеднeвните проблеми на редовите магистрати по делата. Виждаме проекция на наши хрумвания, в това число и на Софийска градска прокуратура “, съобщи още представителят на Асоциацията на прокурорите.
Прокурор Петрова даде образец с предлагането в концепцията на Сарафов да има законова опция за достъп на проверяващите до трафични данни и за закононарушения, осъществени по несъобразителност. В момента се планува това да се ползва единствено при тежки умишлени закононарушения. „ Това е и предложение на СГП. В средата на годината се организира и обществена полемика особено за пътнотранспортните катастрофи с представители на всички, които са професионално ангажирани с тематиката за пътната сигурност. Присъстваха специалисти, юристи, представители на законодателната власт, представители на потърпевши при пътнотранспортни катастрофи “, разяснява Десислава Петрова.
Според нея посочените от самите прокурори и следователи проблеми и дефицити в закона са оценени и в концепцията на претендента за основен прокурор. „ Това значи, че има чуваемост на нашите проблеми. Предлагат се и пътища за разрешаването им, а това е, което интересува българските прокурори и следователи “, съобщи Петрова.
На въпрос за какво има единствено един претендент за основен прокурор тя отговори: „ Това е персонално решение на всеки един, който може да кандидатства. Впрочем, имаше друга кандидатура, преди неговата, само че тя просто не отговаряше на изискванията “. Петрова акцентира, че не е казус при изборите на „ тримата огромни “ да има единствено една номинация.
„ За нас, магистратите, е значимо да се разпознават действителните проблеми, които съществуват в нашата система. Един от тях, на който също е отделено уместно място в концепцията, е по отношение на движимостите лица и срочността на експертизите. Изключително тежък, извънредно болен проблем. Не единствено за нас, само че и за самите движимости лица. За тях би трябвало да бъдат основани условия, с цел да могат дейно, качествено и бързо да извършват уговорките си към експертизите “, сподели още заместител градският прокурор.
Петрова изясни, че по данни от разбор на Софийска градска прокуратура 8 от 10 висящи каузи за пътнотранспортни катастрофи на бюрото на един прокурор се бавят, защото чакат експертизи. Затова и прокурор Петрова дефинира като „ едно положително решение “ концепцията на Сарафов за основаването на Национално бюро за правосъдни експертизи към Министерство на правораздаването, на което да бъдат възлагани всички експертизи.
Десислава Петрова разяснява и заложената в концепцията на и.ф. основен прокурор концепцията за смяна в структурата на обвинителните актове и изчистването на процедурата от непотребен педантизъм. „ През 2016-2018 година по искане на България беше изработен един самостоятелен разбор на структурния и функционален модел на прокуратурата от самостоятелни европейски специалисти. По този мотив през 2018 година те излязоха с отчет, в който бе обиден въпросът за условията към обвинителните актове в страната ни. Направена бе параленост сред българското законодателство със съществуващото в други страни и се изведе в този отчет констатацията, че националните условия съдържат извънредно огромен размер от ненужни елементи. Дори се борави с термина „ неуместно детайлна обосновка “. Препоръчва се да се понижи непотребният педантизъм при правенето на обвинителните актове и те да бъдат сведени до допустимо най-синтезирано изнасяне на обстоятелствата от посоченото закононарушение. Тези проблеми, се отбелязва в отчета, вършат неефиктивна работата на прокуратурата, а и на правосъдната система като цяло “, изясни зам.-градският прокурор на София.
Петрова добави, че всички тези положителни хрумвания и оферти обаче не могат да се осъществят независимо единствено с напъните на основния прокурор, който и да е той, а е нужно взаимоотношение и разговор със законодателната и изпълнителната управляващи. „ В концепцията на господин Сарафов се вижда един звук на диалогичност с останалите управляващи. Ако можеше магистратите да го създадем сами, до момента щяхме. Само че промени не могат да се случат единствено по наша воля “, съобщи още магистратът.
В дебата за легитимността и пълномощията на Висшия правосъден съвет и процедурата за избор на основен прокурор и на ръководителя на Върховен административен съд се губи чисто професионалния спор, а той е значителен, съобщи заместител градският прокурор София
„ В дебата за легитимността и пълномощията на Висшия правосъден съвет и процедурата за избор на основен прокурор и на ръководителя на Върховен административен съд се губи чисто професионалния спор, а той е значителен “, съобщи заместител градският прокурор София и член на Управителния съвет на Асоциация на прокурорите в България Десислава Петрова в изявление за BgONAir.
„ Aко приказваме за промяна, в това число и правосъдна промяна, под това би трябвало да се схваща осъвременяване на механизмите на работа на един държавен орган, който и да е той, с цел да може да извършва конституционните си пълномощия “, сподели прокурор Петрова. Тя разяснява и част от предложенията в концепцията на и.ф. основен прокурор и претендент за титуляр на поста Борислав Сарафов.
„ Концепцията е разграничена на обособени елементи в размер от 46 страници. Там, като заговорихме за професионален спор, виждаме претворени доста от ежеднeвните проблеми на редовите магистрати по делата. Виждаме проекция на наши хрумвания, в това число и на Софийска градска прокуратура “, съобщи още представителят на Асоциацията на прокурорите.
Прокурор Петрова даде образец с предлагането в концепцията на Сарафов да има законова опция за достъп на проверяващите до трафични данни и за закононарушения, осъществени по несъобразителност. В момента се планува това да се ползва единствено при тежки умишлени закононарушения. „ Това е и предложение на СГП. В средата на годината се организира и обществена полемика особено за пътнотранспортните катастрофи с представители на всички, които са професионално ангажирани с тематиката за пътната сигурност. Присъстваха специалисти, юристи, представители на законодателната власт, представители на потърпевши при пътнотранспортни катастрофи “, разяснява Десислава Петрова.
Според нея посочените от самите прокурори и следователи проблеми и дефицити в закона са оценени и в концепцията на претендента за основен прокурор. „ Това значи, че има чуваемост на нашите проблеми. Предлагат се и пътища за разрешаването им, а това е, което интересува българските прокурори и следователи “, съобщи Петрова.
На въпрос за какво има единствено един претендент за основен прокурор тя отговори: „ Това е персонално решение на всеки един, който може да кандидатства. Впрочем, имаше друга кандидатура, преди неговата, само че тя просто не отговаряше на изискванията “. Петрова акцентира, че не е казус при изборите на „ тримата огромни “ да има единствено една номинация.
„ За нас, магистратите, е значимо да се разпознават действителните проблеми, които съществуват в нашата система. Един от тях, на който също е отделено уместно място в концепцията, е по отношение на движимостите лица и срочността на експертизите. Изключително тежък, извънредно болен проблем. Не единствено за нас, само че и за самите движимости лица. За тях би трябвало да бъдат основани условия, с цел да могат дейно, качествено и бързо да извършват уговорките си към експертизите “, сподели още заместител градският прокурор.
Петрова изясни, че по данни от разбор на Софийска градска прокуратура 8 от 10 висящи каузи за пътнотранспортни катастрофи на бюрото на един прокурор се бавят, защото чакат експертизи. Затова и прокурор Петрова дефинира като „ едно положително решение “ концепцията на Сарафов за основаването на Национално бюро за правосъдни експертизи към Министерство на правораздаването, на което да бъдат възлагани всички експертизи.
Десислава Петрова разяснява и заложената в концепцията на и.ф. основен прокурор концепцията за смяна в структурата на обвинителните актове и изчистването на процедурата от непотребен педантизъм. „ През 2016-2018 година по искане на България беше изработен един самостоятелен разбор на структурния и функционален модел на прокуратурата от самостоятелни европейски специалисти. По този мотив през 2018 година те излязоха с отчет, в който бе обиден въпросът за условията към обвинителните актове в страната ни. Направена бе параленост сред българското законодателство със съществуващото в други страни и се изведе в този отчет констатацията, че националните условия съдържат извънредно огромен размер от ненужни елементи. Дори се борави с термина „ неуместно детайлна обосновка “. Препоръчва се да се понижи непотребният педантизъм при правенето на обвинителните актове и те да бъдат сведени до допустимо най-синтезирано изнасяне на обстоятелствата от посоченото закононарушение. Тези проблеми, се отбелязва в отчета, вършат неефиктивна работата на прокуратурата, а и на правосъдната система като цяло “, изясни зам.-градският прокурор на София.
Петрова добави, че всички тези положителни хрумвания и оферти обаче не могат да се осъществят независимо единствено с напъните на основния прокурор, който и да е той, а е нужно взаимоотношение и разговор със законодателната и изпълнителната управляващи. „ В концепцията на господин Сарафов се вижда един звук на диалогичност с останалите управляващи. Ако можеше магистратите да го създадем сами, до момента щяхме. Само че промени не могат да се случат единствено по наша воля “, съобщи още магистратът.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ