Учителите не успяха, но Тейлър Суифт върна Шекспир на мода
Тя извади от нафталина един знак на трагичната женственост, с цел да го сервира на потомство, което поддържа връзка с емотикони и трийсетсекундни клипове. Това не е просто жест – това е културен акт
Ако преди година бяхте задали на един гимназист въпроса коя е Офелия, отговорът щеше да бъде най-често повдигнато рамо. Може би някой първенец щеше да спомене, че е героиня от „ Хамлет “, само че без да може да опише за какво тя е толкоз значима за международната литература. Днес обаче нещата са други. Благодарение на една ария. И на едно име, което самò по себе си към този момент е културен феномен: Тейлър Суифт.
С песента си „ Съдбата на Офелия “ тя извърши нещо, което цели генерации преподаватели мечтаят да създадат – върна вниманието на младите към класическата литература. Тя трансформира един знаков облик в страст, а страстта в ария, която звучи от телефоните на милиони младежи по света. И по този начин, без сухи уроци и без наложителни описи за четене, тя преподаде урок по Шекспир.
Офелия – онази нежна душа, която полудява от обич и обезсърчение, която носи във вените си поезията на болката – проговори още веднъж. Шекспир ѝ даде 158 реплики. Тейлър Суифт ѝ даде нов живот. В няколко строфи тя съумя да каже това, което класните стаи от дълго време се пробват – че класиката не е мъртва, в случай че я усещаш.
Да си на върха през днешния ден е тежест. Светът е гръмък, публиката нетърпелива, тематиките – постоянно повърхностни. Но Суифт избра нещо друго. Вместо да пее за следващата празна популярност, тя извади от нафталина един знак на трагичната женственост, с цел да го сервира на потомство, което поддържа връзка с емотикони и трийсетсекундни клипове. Това не е просто жест – това е културен акт.
Учителите по света от дълго време се оплакват, че учениците не четат, не се концентрират, не желаят да вникват. Но не щеш ли една ария съумява там, където учебниците мълчаха. Една мелодия възкреси разговора сред младите и литературата. Тейлър Суифт направи Шекспир „ вирусен “.
И в това няма нищо инцидентно. Защото същинското въздействие не идва от властта, нито от дипломата, а от способността да докоснеш. В ера, в която вниманието е най-оскъдната валута, Суифт сподели, че знанието може да бъде съвременно, че възприятието може да бъде просветително, че поезията може да звучи на стадион.
Може би не всеки ще отвори „ Хамлет “ след песента. Но мнозина ще изискат да схванат коя е била тази Офелия, за какво е страдала, за какво е мълчала, за какво е потънала. И това е първата крачка. Първият урок.
Затова изискуем почитание на Тейлър Суифт – освен като актьор, само че и като културен медиатор сред столетия. Дано образецът ѝ болести и други гласове от попкултурата. Защото в случай че учителите пазят знанието, то точно създателите го съживяват. И от време на време една ария прави повече работа от цяла библиотека, когато успее да отвори сърцето.
Още от създателя:
Ако преди година бяхте задали на един гимназист въпроса коя е Офелия, отговорът щеше да бъде най-често повдигнато рамо. Може би някой първенец щеше да спомене, че е героиня от „ Хамлет “, само че без да може да опише за какво тя е толкоз значима за международната литература. Днес обаче нещата са други. Благодарение на една ария. И на едно име, което самò по себе си към този момент е културен феномен: Тейлър Суифт.
С песента си „ Съдбата на Офелия “ тя извърши нещо, което цели генерации преподаватели мечтаят да създадат – върна вниманието на младите към класическата литература. Тя трансформира един знаков облик в страст, а страстта в ария, която звучи от телефоните на милиони младежи по света. И по този начин, без сухи уроци и без наложителни описи за четене, тя преподаде урок по Шекспир.
Офелия – онази нежна душа, която полудява от обич и обезсърчение, която носи във вените си поезията на болката – проговори още веднъж. Шекспир ѝ даде 158 реплики. Тейлър Суифт ѝ даде нов живот. В няколко строфи тя съумя да каже това, което класните стаи от дълго време се пробват – че класиката не е мъртва, в случай че я усещаш.
Да си на върха през днешния ден е тежест. Светът е гръмък, публиката нетърпелива, тематиките – постоянно повърхностни. Но Суифт избра нещо друго. Вместо да пее за следващата празна популярност, тя извади от нафталина един знак на трагичната женственост, с цел да го сервира на потомство, което поддържа връзка с емотикони и трийсетсекундни клипове. Това не е просто жест – това е културен акт.
Учителите по света от дълго време се оплакват, че учениците не четат, не се концентрират, не желаят да вникват. Но не щеш ли една ария съумява там, където учебниците мълчаха. Една мелодия възкреси разговора сред младите и литературата. Тейлър Суифт направи Шекспир „ вирусен “.
И в това няма нищо инцидентно. Защото същинското въздействие не идва от властта, нито от дипломата, а от способността да докоснеш. В ера, в която вниманието е най-оскъдната валута, Суифт сподели, че знанието може да бъде съвременно, че възприятието може да бъде просветително, че поезията може да звучи на стадион.
Може би не всеки ще отвори „ Хамлет “ след песента. Но мнозина ще изискат да схванат коя е била тази Офелия, за какво е страдала, за какво е мълчала, за какво е потънала. И това е първата крачка. Първият урок.
Затова изискуем почитание на Тейлър Суифт – освен като актьор, само че и като културен медиатор сред столетия. Дано образецът ѝ болести и други гласове от попкултурата. Защото в случай че учителите пазят знанието, то точно създателите го съживяват. И от време на време една ария прави повече работа от цяла библиотека, когато успее да отвори сърцето.
Още от създателя:
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ