Тя изоставя дългогодишния фокус върху глобалното пренаселване и го заменя

Тя изоставя дългогодишния фокус върху световното пренаселване и го заменя с паники за демографския спад в западния свят. В комбиниране с възобновените рецензии към военните недостатъци на Европа, документът актуализира одобрени антиевропейски разкази.

Отношенията сред Съединени американски щати и Европа са оказали толкоз надълбоко въздействие върху хода на ХХ и ХХI век, че историкът от Нюйоркския университет Мери Нолан дефинира този интервал като „ трансатлантическия век “. В основата му стоят военните интервенции и потребителската просвета.

Американската интервенция е решаваща и в двете международни войни, както и при разпада на Югославия. Паралелно с това континентът се трансформира в основна зона за разширението на американското консуматорство и пазарни правила.

От двете страни на Атлантика взаимоотношението сред военната политика и пазарната просвета оформя освен съдействието, само че и взаимното неспокойствие. В Европа още през 1902 година стартират да се появяват антиеамерикански настроения, постоянно свързани със страхове от културно доминиране.

По-късно тези усещания намират отражение и в известната просвета – английската група The Clash и немската Rammstein ги усилват с песни като I’m So Bored with the U.S.A. и Amerika. От своя страна, в Съединени американски щати антиевропейските хрумвания се концентрират върху хипотетичната военна уязвимост на Европа – рецензия, която има и историческа основа. Споразуменията по програмата „ ленд-лийз “ обезпечават жизненоважна военна помощ за Англия и Съветския съюз; без нея нито една от двете страни не би могла да поддържа военните си старания против нацистката атака. След края на Студената война американците чакат Европа да поеме по-голям дял от отговорностите за световната сигурност, само че в два основни случая тези упования не се оправдават.

По време на интернационалната намеса против нахлуването на Ирак в Кувейт през 1991 година Съединени американски щати изпращат над половин милион бойци. Англия, Франция и Италия дружно способстват с едвам 93 000. Германия поддържа акцията единствено финансово. Този дисбаланс кара американския коментатор Чарлз Краутхамър да дефинира Съединени американски щати като „ самотната свръхсила “.

В края на 90-те години въздушната интервенция на НАТО против сръбските сили още веднъж се поема главно от Вашингтон. Американските самолети правят 70% от задачите за поразяване и 90% от отбранителните. Без американската разследваща поддръжка интервенцията би се провалила. Един водещ немски посланик по-късно признава: „ Косово беше два или три номера над нашите благоприятни условия “.

Войната в Ирак през 2003 година в допълнение затвърждава американските усещания за европейска уязвимост. Държави като Германия и Франция отхвърлят да поддържат интервенцията и в речника на войнствената американска десница те са осмивани като „ евромекотели “. Министърът на защитата на Съединени американски щати Доналд Ръмсфелд, един от най-ревностните поддръжници на войната, е възприеман като знак на хипермъжественост.

Днес иронията е явна – консерваторите под знамето „ Америка преди всичко “ възприемат рецензията към войната в Ирак, която по-рано идваше от Европа. Това, настояват те, не е тяхна война. Продължаващата взаимозависимост на Европа от Съединени американски щати, изключително във връзка с поддръжката за Украйна, обаче ускорява чувството за военна отпадналост.

Демографията влиза в центъра на дебата

Антиевропейските настроения, свързани с военните интервенции, имат дълга история. Сега към тях спада нов детайл – паниката за спада на локалното население в Европа, заложена в новата тактика за национална сигурност на Съединени американски щати.

В модерната история демографските трендове постоянно са пораждали безпокойствие – от малтусианските страхове от дефицит на храна в края на XVIII век до опасенията от световно пренаселване през ХХ век. Както демонстрират проучванията, европейски и американски мислители играят основна роля в оформянето на този спор. Привържениците на контрола върху раждаемостта от двете страни на Атлантика координират акции за ограничение на плодовитостта, изключително в разрастващите се страни.

Аргументите за пренаселване не са изчезнали, само че в последно време са засенчени от внезапен завой към паники за демографски спад. Илон Мъск се трансформира в най-видимия американски изразител на тази наклонност. Освен че има доста деца, той трансформира демографския крах в политическа идея, заявявайки, че „ сриващата се раждаемост е най-голямата опасност за цивилизацията “.

В Европа тази позиция се споделя от популистките антимиграционни партии, които намират отзив, защото стъпват върху действителни демографски процеси. Между 1990 и 2020 година популацията на Централна и Източна Европа понижава с 8%. Най-силно наранени са България и Румъния.

Популистките десни обединения в Съединени американски щати и Европа упорстват за увеличение на раждаемостта измежду локалното население, представяйки това като опция на западноевропейския модел, който разчита на имиграция за поддържане на обществените системи. В проучване от 2020 година за Journal of Democracy се споделя, че „ обсебването от демографския колапс се демонстрира като боязън, че идването на неасимилируеми чужденци ще разреди националната еднаквост и ще отслаби обществената заварка “.

Изказванията на водещи десни популисти, измежду които унгарският министър председател Виктор Орбан и сръбският президент Александър Вучич, ясно илюстрират този светоглед. Орбан акцентира, че за разлика от Западна Европа „ унгарците мислят друго – вместо цифри желаят маджарски деца, а миграцията за тях е капитулация “. Вучич предизвестява, че без демографски поврат сърбите „ ще имат дребни шансове да приказват за личното си оцеляване “. Подобни послания звучат и от западноевропейски антимиграционни партии като „ Алтернатива за Германия “ и френското „ Национално обединяване “, както и в политиката на Доналд Тръмп.

В последна сметка новата тактика за национална сигурност на Съединени американски щати отразява по-широко пренареждане, при което консервативната десница от двете страни на Атлантика слага демографския спад в центъра на политическите си паники. Това усещане към този момент се трансформира в основен детайл от американското стратегическо мислене, а за Европа опитите на Вашингтон да поддържа десни обединения могат да се окажат източник на неустойчивост и поляризация в идните години. | БГНЕС

---

Анализ на The Conversation.