10 любопитни факта за Фани Попова-Мутафова
Тя е съумяла да изрисува с думи най-впечатляващите моменти от историята ни по едно и също време забавно и правдиво.
С извънреден професионализъм ни придвижва във великото ни минало и в това време обръща изключително внимание на женските облици в тези времена.
Талантът ѝ е възвеличан от страната, по-късно безусловно е трансфорат в пепел. Пепел, която обаче оставя следи по всеки, докоснал се до нея или творбите ѝ. А те са безконечни, незабравими, незаличими, тъй като описват историята ни. Ние пък ви описваме за нея – Фани Попова-Мутафова.
1. Семейството
Баща ѝ е запасният военачалник Добри Попов – участник във войните за национално обединяване, учител във Военното учебно заведение и създател на редица военни книги. Бил е скришен пощальон на Белочерковския и Горнооряховския революционен комитет. Част от хората, построили черквата и учебното заведение в родното му село Калтинец. Майка ѝ е Марийка Попова от Севлиево. Двама от вуйчовците ѝ също са военни – военачалник Стефан Нерезов и военачалник Христо Нерезов.
2. Раждането
Стефанка Добрева е родена на 16 октомври 1902 година. Родена е в Севлиево, само че когато татко ѝ става учител във Военното учебно заведение, фамилията се мести в София.
3. Детството
Като дете обикаля с родителите си разнообразни страни: Франция, Швейцария, Италия. През 1907 година Добри е командирован на образование във Военната академия в Торино. Там Фани прекарва до 12-тата си година, където учи в начално учебно заведение и взема уроци по пиано и италиански език. Живее и учи в Италия, само че написа поеми и стихове за България от дребна. Нейно съчинение даже е прочетено пред цялото учебно заведение и наградено с орден.
4. Любовта
Още като ученичка, Фани среща любовта в облика на Чавдар Мутафов. Той също е от Севлиево, а татко му е известният социалдемократ Петър Мутафов. Чавдар е 13 години по-голям от нея, следвал е архитектура в Мюнхен и два пъти е прекъсвал, с цел да взе участие в балканските войни. Майката на Фани въобще не харесва бъдещия си шурей и е твърдо срещу връзката му с щерка ѝ, само че любовта им е толкоз мощна, че няма какво да я спре.
Така, едвам на 19 години, писателката се омъжва за Чавдар Мутафов и двамата отпътуват за Мюнхен. Там той учи архитектура, а тя пиано в Мюнхенската консерватория и слуша лекции по история на изкуството. През 1925 година се ражда синът им Добри и те се връщат в София. Стават дейни участници в литературния и интелектуалния живот на България.
5. Красавицата с разсъдък
Обкръжението ѝ е впечатлено от нея. Описват я като мъничка, фина, слаба, доста красива и постоянно елегантна. Обича бижутата и марковата парфюмерия, а обичаният ѝ цвят е виолетов. Често върви облечена от глава до пети с него. Но макар кокетството, което демонстрира с всичките си парфюми, кожи и бижута, тя няма нищо общо с този вид дами.
Докато останалите девойки се мотаят по паркове и танцови забави, тя не стопира да чете и написа. Обикаля по местата, носещи духа на българщината, с цел да се допре и да почувства техния дух, а след това да го пресъздаде по най-хубавия и достоверен метод в романите си. Романи, за които се редят на опашки.
6. Наградите
Фани Попова-Мутафова печели голям брой национални награди за литература, измежду които премията на Българска академия на науките “Рада Киркович ” през 1933 година. През 1937 година е отличена от Българска академия на науките като “първата жена, работеща сполучливо на полето на историческия разказ и описа ”. Книгата ѝ “Боянският занаятчия ” е номинирана от Министерството на националното просвещение за най-хубав български разказ за 1939 година.
7. Обратът
След завръщането си от Германия, тя пропагандира профашистки хрумвания, тъй като мечтае за “несравнимото предимство на българския народ над другите нации ” и е впечатлена от “благословеното и гениално дело на Хитлер ” и “гениалния нюх на Мусолини ”, което ѝ навлича неприятности.
На 4 април 1945 година е наказана от Народния съд на 7 години затвор по обвиняване, че с книжовната си и социална активност прокарва “фашистки ”, “монархически ” и “великобългарски шовинистични ” хрумвания. В протокола на Съюза на българските писатели за изключване на 29-те негови членове, тя е сложена на четвърто място единствено тъй като не може да е преди някогашния министър председател професор Богдан Филов.
Прекарва зад решетките единствено 11 месеца, тъй като страда от астма. През 1945 година, без съд и присъда, Чавдар Мутафов е изпратен в лагер, след това пуснат, само че до гибелта си през 1954 година остава без работа.
8. Завръщането
Въпреки че доста от творбите ѝ попадат в забранителните описи, Фани Попова-Мутафова не стопира да твори. Тя е измежду най-хубавите ни преводачи от и на италиански език по това време. Някои от по-известните ѝ преводи от италиански език са “Старецът от планината ” на Грация Деледа, пиесата “Мирандолина ” на Карло Голдони, “Изключена ” на Пирандело, сборникът “Черен самун ” на Джовани Верга.
През 1948 година гражданските права на писателката са възобновени. В началото на 60-те години комунистическият режим отчасти я оправдава и през 1962 година тя възобновява писателската си активност. Публикуват се нейни нови и “поправени ”, угодни на властта издания на някои от ранните ѝ творби. През 1963 година се възвръща и участието ѝ в Съюза на българските писатели.
9. Смъртта
През юни 1977 година писателката се разболява тежко от туберкулоза. Здравословното ѝ положение доста бързо се утежнява. В Медицинска академия я трансферират от стая в стая. В последния ден на юни моли за църковно заравяне, което се оказва и последното ѝ предпочитание. Умира на 9 юли 1977 година.
Още на идващия ден обаче за тялото се явяват нейни съмнителни родственици, които не желаят да чуят за църковно заравяне и уреждат цивилен обред. Един остарял другар на Фани – свещеник Партений, отслужва на другия ден опело без тялото. 
10. Последиците
Дори и след гибелта на Мутафова, нейното име не стопира да бива забъркано във всевъзможни конспирации и клюки. Един подобен гласи, че преди гибелта си тя прави наследство, пликът с което би трябвало да се отвори три месеца след погребението ѝ. Когато това се случва, намират в плика различен плик, адресиран до Панталей Зарев.
Завещанието се оказва собственоръчно написан текст, в който Фани споделя, че тъй като е била репресирана от комунистическата власт, последните си два романа е дала за издание под имената на двама млади писатели. Името на единият е Стефан Дичев, а на романа – “За свободата ”. Другият е Антон Дончев.
Твърдението, че романът му “Време разделно ” е дело на Фани Попова-Мутафова не стопира да се популяризира или опровергава. Факт е обаче, че едвам в интервала 2007-2009 година четирилогията “Асеновци ” излиза за пръв път след Втората международна война с достоверния си текст, като са отстранени всички принудително наложени добавки и ремонти.
