Тя е тънка в талията, пълна под блузата, свежа и

И любовта се насъбра в любов, цялата – безумие

Тя е тънка в талията, цялостна под блузата, свежа и млада,
в случай че тръгне да става, кръстът й току се пречупи.
Какво самодоволство е да се лежи с нея
в студеното дъждовно утро,
повалена за приятност от мъж – не недодялан, не с неприятен мирис.
Пълнобедра, изнежена госпожица със закръглени лакти
и колене, и като че ли нозете й са обути в тръни.
Щом се изправи, от кутия за благовония се разнася
мирис на мускус и червен жасмин от ръкавите й полъхва.
Една градина от градините на рид – тревиста, зелена –
над която е валял изобилен, пороен дъжд.
Грее там като слънце свежа звезда, потънала в растителност
гъста, изкласила, в най-цъфтящия сезон,
в ден, когато от нея се носи прелестен мирис,
само че по-хубав е този на обичаната, когато наближава по здрач.
Свързах се инцидентно с нея, а тя се свърза с различен мъж,
само че и мъжът се свърза с друга.
С него свърза се момиче, което той не желаеше,
а един от нейните братовчеди умря по нея, мозъка си загуби.
С мен се свърза друго малко момиче,
което не ми подхождаше.
И любовта се насъбра в обич, цялата – безумство.
Всеки от нас е встрастен, бълнува за своя обичан,
отдалечава се, доближава се,
и е както уловен в клопка, по този начин и ловджия.

Така и не зная оня, който ме е основал,
с маята на парадайса ли ме е замесил, или на страшния пъкъл?
Бокал, красавица и барбат на полето някъде в края,
на мен тези три неща в натура, на теб – обещанията за парадайса.

Тя погледна с поглед на затворена, тъжна газелка –
смугла, с черни очи и наниз.
Наниз от маниста шията й украсява –
злато, горящо като пламнала звезда.
Бледа, от мирис, като че ли копринена дреха,
с тяло напълно – като дълга клонка, превита от деликатност.
Коремът й е с гънки, само че приятно объл,
а под шията й се надига висока гръд.
С цялостен и равен тил, само че не дебела,
сочна откъм гърба и със свежа кожа Ал-Матуджаррида.
Тя се възправи и се появи сред две завески,
като че ли слънце в деня, когато изгрява в съзвездие Орион.
Или като че ли бисер в раковина, изваден от плувец,
който ликувал, щом я видял, и крещял, и се кланял.
Или като че ли мраморна скулптура,
въздигната на фундамент от тухли, покрити с гипс.
Падна покривалото й от лицето, а тя не искаше да падне,
и го хвана, да се отбрани от мен с ръка.
С нежна, къносана длан, с пръсти, като че ли лозина на анам,
и толкоз меки, че се увиват.
Тя погледна към тебе с неудовлетворено предпочитание,
както болен гледа лицата на своите гости.
Показаха се устните й като две огромни черни пера
от крила на горска гълъбица,
и бели зъби като мразовит град с венци, обагрени с исмид.
Като маргаритки заран след дъжд –
цветовете им са към този момент сухи, а стъблата – още влажни.
Доблестният княз твърди, че устата й е хладна,
а целувката й – сладка и прелестна като извор.
Доблестният княз твърди – аз това не съм вкусил! –
че тя измъчвания от жадност лекува с аромата на своята слюнка.
Девици взеха, та нанизаха нейната огърлица
от бисери един след различен – подред.
Ако се покаже и на посивял духовник – аскет, божи раб,
той би се втренчил да я гледа и да слуша прелестните й слова,
и ще мисли, че върви по правия път, но не върви.
Тя по този начин приказва, че в случай че можеха да я чуят,
биха слезли поради нея и дивите кози от гладките възвишения.
С черна коса, сресана на талази – гъста растителност,
като че ли лоза, наклонена към опората, която я придържа.
Ако я докоснеш, пипаш сочни форми
и хълмове, които препълват дланта.
Ако проникнеш в нея, проникваш в най-дълбокото лоно,
като че ли опипваш висок сладостен бунар с мирис на шафран.
Ако се отдръпнеш оттова, се отдръпваш от тясно място,
както крепък юноша дърпа ведро с усукано крепко въже.
Ако мястото захапе, членовете му се стягат,
както хапе остарял, беззъб мъж.
Който пристигна тук, на извора да се напие, няма да си иде,
а който си отиде, няма да откри различен подобен извор.