Тя е студентка и работи в Пирогов. Тя е от

Тя е студентка и работи в " Пирогов ". Тя е от тези девойки, които ориста вкара в тъжното премеждие " ковид " - без встъпление, без предварителна настройка, дори без опит. Ани учи за здравна сестра и по сложния метод " влезе " в специалността си. И... видя и прозря много неща. Ето нейния роман, който публикуваме без редакторска интервенция: " Никога не са ми се отдавали дългите и чувствени слова, за това дълго мислих дали да изкажа мнението си за спешната обстановка, в която се намираме. Аз съм студент в медицински университет - София и тази година ми следва да завърша... като здравна сестра. Работя в една от огромните софийски лечебни заведения и в началото и аз си мислех, че Covid 19 е една огромна неистина, че ни манипулират и така нататък.. До момента, в който една седмица бях затворена с заболели от този вирус. Нямам думи да опиша какво ми видяха очите и какъв брой е ужасно в действителност. Неподготвена душевен, нито физически аз се вмъкнах в това „ премеждие ”, с цел да се уверя лъжат ли ме или не и несъмнено - да оказвам помощ. Там, облечен в гащеризон, с очила, маска, шлем и така нататък, тичащ от стая в стая 24/7, не ти доближава въздух от всички тези защитни средства, осъзнавайки какъв брой в действителност същинско и ужасно е всичко, не знаеш кое първо да започнеш. Идва нов пациент, виждаш страха в очите, опитваш се да го разведриш и да го окуражиш, а неговият единствен въпрос към теб е „ ще умра ли? ”. Мога да изяснявам доста за работата, за пациентите, за страха и мислите, които ти минават през главата, когато си там, само че не това е задачата на моето послание към Вас. Вече шести ден заставам у дома, затворена... 14-дневна карантина. Навивам си тревога да стана заран, с цел да ме пече слънцето на терасата, тъй като следобед се скрива. Ежедневно виждам огромна част от хората, за които ние се грижим, не спим, тъгуваме и дружно с тях претърпяваме тъгите им, по какъв начин се разхождат напред-назад и употребяват хубавото време, с цел да поседят на спирката пред блока в компания от 10 индивида и да разискват по какъв начин спешният ни щаб е „ гола вода ". Как „ този Годжи откогато навлече тази униформа единствено нелепости разправя ” ; по какъв начин здравните експерти „ въобще не ги вълнуват, спят ли, не спят ли и кои са те, че да споделят да си стоим у дома в това хубаво време, те са ТАМ, с цел да ни лекуват, за какво мрънкат, нали в този момент ще вземат и те огромните пари? ” Ами обидно ми е. Не знам какво да кажа повече. Остана ми единствено да се обърна към останалата част от здравомислещи хора. ОСТАНЕТЕ СИ ВКЪЩИ, МОЛЯ Въдворяване и изселване (отделение в МВР-ДС)! ЗА Върховен административен съд, ЗА СЕМЕЙСТВАТА Въдворяване и изселване (отделение в МВР-ДС), ЗА БЛИЗКИТЕ Въдворяване и изселване (отделение в МВР-ДС)! ОЩЕ МАЛКО ОСТАНА От една студентка под 14-дневна карантина. "