Тя е сред най-малките в света: самопровъзгласилата се Република Ужупис“.

Тя е измежду най-малките в света: самопровъзгласилата се „ Република Ужупис “. Тя съществува в центъра на литовската столица Вилнюс на повърхност от един квадратен километър и с население от 7 хиляди души. Какво се знае за нея?

Статуята на Свети архангел Гавраил е една от забележителностите на Ужупис

„ Литва бе първата съюзна република, която. Няколко години по-късно и ние обявихме нашата самостоятелност ", споделя Вилия Довиденайте, единственият публично приет гид в Ужупис - самопровъзгласилата се република в центъра на литовската столица Вилнюс. На повърхност от един квадратен километър там живеят 7000 души.

Ужупис значи „ оттатък реката ", изяснява Довиденайте, до момента в който минаваме по мост над река Вилня, с цел да стигнем до микроскопичната република.
Редакцията предлага
След края на Втората международна война в този квартал имало доста празни къщи и мястото дълго време се употребило с неприятно име. Но ниските наеми почнали да притеглят художници, споделя екскурзоводката.

Как мини-републиката се появява в центъра на Вилнюс

Саулюс Паукстис е измежду хората, които след оповестяването на поставят старания този квартал да оживее. Затова да вземем за пример сменя статуята на Ленин с бюст на музиканта Франк Запа, който в никакъв случай не е идвал по тези места. Така алегорично стартира новият живот на региона.

Две години по-късно, на първи април 1977-а година, Паукстис и режисьорът Роман Лилейкис прогласяват независимостта на Ужупис. Според тях това би трябвало да бъде страна джудже, в която всеки може да живее свободно, без да се придържа към публичните устои. Оттогава Лилейкис е президент на мини-републиката, която има освен президент, само че и конституция, валута и национално знаме.

Как държавното управление приема „ сепаратистите "

След първичната отрицателна реакция на литовските управляващи, мнението на държавното управление за появяването на републиката на художниците се трансформира - управляващите се съгласяват с нейното битие. Но Ужупис и до през днешния ден си остава самопровъзгласила се и непризната от никого страна. В последните години регионът доста се трансформира - с дизайнерски бутици, стилни кафенета, грижливо завършени дворчета. Вече по никакъв метод не би могъл да бъде наименуван „ околности ".

„ По подигравка на ориста в този момент цените на парцелите в този квартал гонят към този момент тези в историческия център. И нито един художник не може да си разреши да си купи жилище тук ", показва Довиденайте.

Ужупис значи отвъд реката

Конституцията на Ужупис

Сега този регион е „ развъдник на изкуствата " - първо по рода си сходно събитие в балтийските страни. В Ужупис идват художници от целия свят, с цел да творят свободно.

Правилата за живеене в Ужупис са регламентирани в член 41 от конституцията. Там четем да вземем за пример това, че " котките не са длъжни да обичат стопаните си, само че са длъжни да ги поддържат в сложни моменти ". Конституцията подсигурява и правото на песимизъм: „ Всеки човек има право да се съмнява, само че не е задължен да го прави ".

„ Конституцията може да звучи шеговито, само че в съответния подтекст нейните постановки имат смисъл ", акцентира Довиденайте. „ След 70 години руска власт и угнетяване на свободите, тази конституция прогласява независимото мислене и свободата на мненията. Тя може да бъде обсъждана като първия писмен принцип на правата на индивида в. "

На първи април пък се отбелязва Денят на независимостта на Ужупис и гостите биват посрещани от „ граничари ". Те поставят щемпел, който служи като покана за присъединяване в тържествата за празника. На първи април от кладенеца в Ужупис тече не вода, а бира, а и на всеки ъгъл в мини републиката човек може да се любува на разнообразни творби на изкуството.

Ужупис – република на художниците

Кърваво езерце в символ на митинг против войната в Украйна

След началото на в Ужупис се образува мощно протестно придвижване. Много от жителите вземат участие в антивоенните демонстрации в символ на взаимност с Украйна, една от които е извършена до постройката на съветското посолство във Вилнюс.

„ Оцветихме в алено езерцето против постройката, което по-късно бе преплувано от известната в предишното спортистка Рута Мейлутите. Така искахме да покажем, че руснаците са отговорни за кръвопролитието ", споделя художничката Неринга Рекасуйте, една от организаторките на акцията. Подобно на нея мнозина в Ужупис се притесняват, че войната може да пристигна и при тях.