Тя е родена под щастлива звезда. И съдбата ѝ сякаш

Тя е родена под щастлива звезда. И ориста ѝ като че ли е предначертана – ще бъде богата, известна и част от висшето общество на Англия. Трябва единствено да следва разпоредбите.

Но има проблем – тя нито желае да е богата, нито да се държи като околните си. Обратното, учудващо непокорна е, стига до крайности, а на края – до пандиза. Преди това съумява да провежда един от най-големите кражби, да се опита да бомбардира полицейски сектор с хеликотпер и да се забърка с Ирландската революционна войска (ИРА)

Тя се споделя Бриджит Роуз Дъгдейл и е родена през 1941 година От дребна е възпитавана от френска гувернантка, приключила е елитни учебни заведения, като „ дебютантнка “ е показана и на самата кралица Елизабет II. Но сега, в който става задоволително огромна, с цел да се отърве от родителския надзор, тя потегля по различен път. Оттам насетне животът ѝ е цялостен с рискови осъществявания, безусловно нетипични за класата, от която произлиза, написа BBC.

Преди да навърши пълноправие фамилията ѝ въпреки всичко я кара да върви в някакви рамки. Когато е на 17, Дъгдейл взе участие в така наречен „ Сезон “, т.е. остаряла традиция на висшето общество на Англия. Провежда се в границите на няколко месеца (обикновено напролет и лятото), които са изпълнени с разнообразни събития – балове, коктейли, срещи с връстници и така нататък Общо взето концепцията е аристокрацията да се събира, да се опознава, само че и да урежда браковете на синовете и дъщерите си. Години по-късно Дъгдейл ще опише, че това „ въвеждане в обществото “ ѝ се е сторило като „ порнографска спекулация, струваща колкото пенсиите на 60 души за шест месеца “.

Малко по-късно младата дама скандализира родителите си като се записва в Оксфорд, с цел да учи философия, политика и стопанска система. Там също не стои мирна – облича се в мъжки облекла, с цел да влезе незаконно на среща на Оксфордския мъжки съюз, единствено с цел да стачкува против недопускането на дами в тази организация. После отпътува да учи в Съединени американски щати, откъдето се връща през 1964 година, с цел да стартира работа в Министерството на отвъдморските територии.

През 1968 година Дъгдейл е превзета от духа на студентските митинги. По това време възгледите ѝ стават все по-леви, тя се среща с комунисти и пътува до Куба. Там Фидел Кастро е едноличен стопанин и опитва с комунизма на „ Острова на свободата “.

След като се завръща стартира най-бурният интервал от живота ѝ. Дъгдейл стартира да работа със обществено слаби в Тотнъм. Крие, че самата тя е богата. Всъщност не остава богата за дълго – към 1973 година към този момент е раздала всичко, което е получила от родителите си.

Англия претърпява смутни времена – в Северна Ирландия избухват безредици, а при опит да бъде възобновен редът със мощ обстановката се утежнява още повече. По това време Дъгдейл към този момент е влезнала по отношение на членове на ИРА и с цел да помогне на идеята им, предлага да оберат не кого да е, а личните ѝ родители.

През юни 1973 година обирджии отмъкват от фамилното им имение творби на изкуството и сребърни принадлежности, които в наши дни биха коствали към 1.7 млн. $. На полицията не ѝ лишава доста време да стигне до уредниците на кражбата. Дъгдейл е задържана и упрекната. В съда декларира на татко си:

„ Обичам те, само че ненавиждам всичко, което представляваш “.

А на съдията споделя:

„ От непослушен интелектуалец ме превърнахте в герой за независимост “.

Затворът ѝ се разминава и е наказана на две години условно.

Но това е единствено началото. Дъгдейл към този момент е призната от ИРА, въпреки че някои не престават да я гледат с съмнение поради произхода ѝ.

През идната 1974 година младата жена взе участие в една от най-спорните акции на организацията. Няколко души заплашват с оръжие водач на хеликоптер и го принуждават да ги транспорти до избрана точка. На борда на машината качват бидони от мляко, натъпкани с експлозиви. Целта им е да ги хвърлят върху полицейски сектор в Северна Ирландия. Операцията обаче е зле планувана – бидоните се оказват доста тежки и би трябвало да бъдат изхвърлени, с цел да не се разбие хеликоптерът. Нападателите си оставят единствено един бидон, само че пък с него не улучват постройката на полицията, а и бомбата не се взривява.

Така за малко време Дъгдейл се оказва измежду най-издирваните. Във Англия тя е упрекната за контрабанда на оръжие, ирландската полиция също я търси. В този миг младата жена се забърква в идната пакост. Тя е още веднъж грабеж, само че не на личното ѝ семейство, а на 71-годишния народен представител Алфред Бейт, правоприемник на богата фамилия, занимавала се с диаманти и притежател на скъпи творби на изкуството.

На 26 април 1974 година четирима въоръжени нахлуват в дома на Бейт, заплашват него и брачната половинка му с револвер, бият го и отмъкват най-скъпите му картини. Води ги млада жена, която приказва френски.

Няколко дни по-късно се прави връзка със семейство Бейт. Обирджиите дават обещание да върнат откраднатото против откуп, а точно – две сестри, членове на ИРА, обвинени в бомбен атентат в Лондон, да бъдат трансферирани в затвор в Северна Ирландия.

Британската полиция, към този момент много осведомена с осъществяванията на Дъгдейл, бързо я поставя в листата със обвинените. Няколко дни след обира служители на реда патрулират във вилна зона на повече от 300 километра от мястото на престъплението. Местен човек им загатва, че една от вилите била наета от млада двойка дни преди обира. Те вземат решение да ревизират парцела. Дъгдейл се дегизира с перука и стартира да приказва на френски, с цел да се престори на туристка, само че служителите на реда към този момент са забелязали в паркираната пред къщата кола шест цилиндрични пакета, каквито нормално се употребяват за преместване на картини.

Така Дъгдейл е задържана и след това наказана на по девет години в два обособени процеса – за кражбата и за опита за атентат с хеликоптера. Докато я съдят, излиза наяве, че е бременна. Бащата е Еди Галахър, неин ухажор и съизвършител в двете закононарушения. Тя ражда сина си до момента в който е в пандиза и се омъжва за Галахър отново там.

Освободена е през 1980 година и се мести в Дъблин. Нейният биограф Шон О`Дрискъл твърди, че въпреки първоначално дейностите ѝ в поддръжка на ИРА да са били безредни и непремерени, след това става значим член на организацията.

Дъгдейл умира през март 2024 година На 83 години. По същото време излиза филмът Baltimore, който споделя за живота й с Имоджен Потс в основната роля.

До края на живота си Дъгдейл споделя, че не съжалява за нищо. На биографа си О`Дрискъл споделя, че най-щастливият ден в живота ѝ е оня, в който е отвлякла хеликоптера. Думите ѝ са:

„ Тогава за първи път се почувствах в центъра на събитията и като че ли върша това, което съм дала обещание “.