Нора, за която няма невъзможни неща
Тя е от Шумен. По специалност е правист. Никой в фамилията ѝ не се е занимавал със спорт през живота си. Никога не се е увличала по физическата интензивност, а в часовете по физкултура в учебно заведение е демонстрирала всичко друго, само че не и спортен дух. За нея хората биха споделили, че повече ѝ се отдават точните науки.
Тя работи в София. Бягала е на маратони в Берлин, Рим, Барселона, Валенсия и други. Когато финишира, го прави с усмивка и жар в очите.
Намира се в топ форма и счита, че всяко съревнование, на което не усъвършенства времето си, е неуспех. Да бяга всеки ден е метод на живот. Лятото обича да прави и дълги преходи в планината. Разбрала е, че спортът носи както физически, по този начин и душевен изгоди. Олицетворение е на максимата “здрав дух в крепко тяло ”.
Сигурно си мислите, че тези две персони няма по какъв начин да имат допирни точки.
А в случай че се окаже, че това в действителност е един и същи човек?
Да, вярно. Това е Елеонора Добрева, чийто живот може да се раздели на две - преди и след бягането.
Елеонора е следващият член на ASICS FrontRunner, с който ви срещаме. И подобен, който демонстрира, че може над 30 години да живееш в една матрица и все пак да промениш всичко, въпреки и да не се получава от първия път.
“Бягането за мен беше и отдушник. През годините съм ходила на йога, на всякакви аеробики и други, само че нищо не докара до резултата, който аз целях, а той беше да отслабна. Не че съм била доста цялостна, само че желаех да спортувам ”, споделя Нора.
“Ходех на фитнес и преди към четири години открих бягането. А преди този момент бях твърдо уверена, че не могат да ме накарат да тичам - без значение на пътека или на друго място ”.
Завой на 180 градуса в живота не се прави толкоз елементарно. Не очаквайте някой да ви каже, че когато за първи път бягате, ще почувствате неповторима магия, която ще ви завладее и разтръси живота ви радикално. А след това ще си кажете: “Как до момента съм живял без това висшо наслаждение ”?
Реалността е, че е доста по-вероятно да не сте готови, да се задъхате грубо, да ви заболи и нервната ви система да дава заето. Тялото не знае какво се случва.
“Аз имах доста мощна мотивация и от страна на една моя другарка. Когато тя разбра, че тичам, реагира по следния метод: “О, давам ти една стратегия от 12 седмици като подготовка за полумаратон ”. И аз се съгласих и започнах. В интерес на истината първоначално толкоз не можех да тичам, че на всяко по-дълго тичане повръщах. Но не се отхвърлих ”.
“В момента отслабването е последното нещо, с което свързвам бягането. Просто се пристрастяваш. Колкото повече го правиш, толкоз повече наслаждение носи. Е, по време на бягането не си постоянно благополучен, само че след него си доста благополучен, признава Нора.
Сега тя с изключение на специалист по гражданско право, е специалист и по намиране на време за трениране:
“Понякога мога да работя и хоум офис, което дава опцията да тичам заран преди работа или вечер, с цел да имам време и за останалите неща, които обичам да прява ”.
“Приключвам работа и стартирам да тичам. Може да си помисля: “Денят ми беше неприятен, толкоз доста проблеми на работа ”. Излизам обаче да тичам и когато се прибера, денят ми няма нищо общо с това, което е бил преди този момент ”.
Едно от нещата, на които спортът по принцип учи е да можеш да жертваш сегашния миг в името на по-добро бъдеще.
Да тренираш в този момент, когато не се чувстваш в 100% форма, е избор, с помощта на който след тренировката ще се чувстваш като нов човек. А да го правиш постоянно, без извинения, е пътят към салдото сред здравия дух и здравото тяло.
“Когато някой ми каже, че нещо му е било неприятно, тежко или е изтощен, единствено давам отговор: “Хора, в случай че знаете на мен какъв брой тежко ми е било ” (смее се). Докато има оправдания, не може да се стигне до на никое място. Не че аз съм направила кой знае какво, само че за мен това си е прогрес ”, споделя Нора.
За да си стимулиран да се развиваш - освен с заниманието си, само че и като персона, оказва помощ средата.
ASICS FrontRunner е общество от хора, обединени от любовта към бягането и от вярата в позитивното влияние на придвижването върху тялото и духа. Глобалното семейство на ASICS включва 33 страни, които основават свое FrontRunner общество, добавяйки нови членове при започване на всяка година.
“Клубът ме срещна с доста хора, всеки от които е друг. Много постоянно виждайки ги по екип, не си даваш сметка какви са. Някой може и да си намерения, че бягащите хора не работят. Аз доста желаех да стана фронтрънър. През 2022 година аплайвах и не ме избраха. С неспокойствие чаках да отворят за 2023 година регистрацията и когато това стана, още сутринта си пуснах кандидатурата. Сигурно съм била първата ”.
Нора към този момент има зад тила си няколко емблематични надпревари:
“В Барселона направих цялостен маратон за 3 часа и 32 мин. и финиширах с усмивка. Нямах никакъв проблем от самото начало ”.
“Винаги стартирам с някакво заложено време, по отношение на тренировките и предходния ми резултат. Засега не съм имала неуспех - т.е. да не мога да подобря задачата си. Даже всякога сюрпризирам себе си и че малко съм се подценила ”.
Голямата ѝ фантазия обаче е оттатък Океана:
“Мечтая си да ме изтеглят на лотария за Ню Йорк за цялостен маратон. За тази година не стана. Мечтая да отида на това място. Ако го направя, хем ще тичам в най-стария маратон в света, хем ще прегледам ”.
Различен живот, с разнообразни цели, доста по-пъстър и пълностоен. Това е светът на Нора в този момент. Този, който е избрала, без да се нуждае от образец за следване, а просто като е решила, че самата тя може да се трансформира в подобен:
“В моето семейство спортът не е бил на респект. Моите родители дори и в този момент не могат да схванат за какво тичам. Не съм упражнявала нищо и в детството си. Никой не ми е давал такава тенденция ”.
“Движението почиства всички мисли, изключително бягането. Често тичам и с компания, само че го върша и сама. Това е време за мен. Обичам да тичам и на стадион. Пускам си музика и просто тичам ”.
“Това е спортът, който най-вече ме е превзел и ми дава най-голямо благополучие ”.
Важен детайл в този спорт са обувките. Нора е на мнение, че би трябвало да ги сменя, с цел да не може тялото ѝ да се приспособява към съответен модел и да спре напълно да извлича изгодите от него. Затова постоянно има няколко разнообразни чифта.
Нещо като “стрес равно на напредък ”. По време на диалога ни, и преди днешната подготовка, обаче носи ASICS Magic Speed 3:
“Тези обувки са по-бързи. Имат карбонова пластина и са доста леки. Тях ги обувам, в случай че ще върша по-бързо или интервално тичане. Няма смисъл да “хабя ” такава маратонка за постепенно тичане. Тогава тя няма да ми даде нищо. ”
“Кракът привиква с карбоновата пластина и по тази причина не ги употребявам всекидневно. Когато към този момент бягаш спортно, ти толкоз си привикнал с този въглерод, че той не може да ти даде това, за което по принцип е предопределен ”.
Именно по тази причина Нора избира да ги пази за миг, в който ще почувства “летенето ” - като първия път:
“Когато ми ги дадоха, се подготвях за маратона в Барселона. Бях като на трамплин. На идващия ден направих 35 км. с тях като за първо обуване. Толкова са леки, че не ги усещаш, все едно летиш ”.
“Иначе имам Gel-Kayano, Gel-Nimbus, Novablast - виждам да ги променям, с цел да не привиква кракът ми с една обувка ”.
Всичко това звучи разумно и тактически вярно. Това познание обаче идва и въз основата на опита. И тъй като всеки експерт все в миналото е бил дилетант, напълно първите опити на Нора да бяга са били много “забавни ”:
“Отидох на стадиона и си споделих, че ще тичам. Обаче нито имах часовник, нито телефон, и най-много нямах концепция изобщо какъв брой метра е този стадион. Направих някакви 2-3 обиколки, съчетавайки вървене и тичане. Бях със зимни кожени кецове и доста ме заболяха коленете. Тогава си споделих, че това не е за мен. След като още веднъж започнах, разбрах, че има екипировка за този спорт ”.
Това момиче в този момент е жена, която е съумяла в кариерата си, а бягането е нейна втора природа. То е и метод, да съобщи посланието си:
“Няма невъзможни неща. Аз в никакъв случай не бях спортувала и не можех да избягам и един километър, без да спра. Въпреки всичко не съм се отказвала и доближих до маратонска отдалеченост ”.
Нора - по един или различен метод, ще стигне до Ню Йорк, с цел да бъде част от най-популярния маратон в света. Защо е толкоз сигурна ли?
Научила се е от бягането, че когато си пореден и имаш цел, няма какво да те спре.
Снимки: Мира Дерменджиева за BoulevardBulgaria.bg
Тя работи в София. Бягала е на маратони в Берлин, Рим, Барселона, Валенсия и други. Когато финишира, го прави с усмивка и жар в очите.
Намира се в топ форма и счита, че всяко съревнование, на което не усъвършенства времето си, е неуспех. Да бяга всеки ден е метод на живот. Лятото обича да прави и дълги преходи в планината. Разбрала е, че спортът носи както физически, по този начин и душевен изгоди. Олицетворение е на максимата “здрав дух в крепко тяло ”.
Сигурно си мислите, че тези две персони няма по какъв начин да имат допирни точки.
А в случай че се окаже, че това в действителност е един и същи човек?
Да, вярно. Това е Елеонора Добрева, чийто живот може да се раздели на две - преди и след бягането.
Елеонора е следващият член на ASICS FrontRunner, с който ви срещаме. И подобен, който демонстрира, че може над 30 години да живееш в една матрица и все пак да промениш всичко, въпреки и да не се получава от първия път.
“Бягането за мен беше и отдушник. През годините съм ходила на йога, на всякакви аеробики и други, само че нищо не докара до резултата, който аз целях, а той беше да отслабна. Не че съм била доста цялостна, само че желаех да спортувам ”, споделя Нора.
“Ходех на фитнес и преди към четири години открих бягането. А преди този момент бях твърдо уверена, че не могат да ме накарат да тичам - без значение на пътека или на друго място ”.
Завой на 180 градуса в живота не се прави толкоз елементарно. Не очаквайте някой да ви каже, че когато за първи път бягате, ще почувствате неповторима магия, която ще ви завладее и разтръси живота ви радикално. А след това ще си кажете: “Как до момента съм живял без това висшо наслаждение ”?
Реалността е, че е доста по-вероятно да не сте готови, да се задъхате грубо, да ви заболи и нервната ви система да дава заето. Тялото не знае какво се случва.
“Аз имах доста мощна мотивация и от страна на една моя другарка. Когато тя разбра, че тичам, реагира по следния метод: “О, давам ти една стратегия от 12 седмици като подготовка за полумаратон ”. И аз се съгласих и започнах. В интерес на истината първоначално толкоз не можех да тичам, че на всяко по-дълго тичане повръщах. Но не се отхвърлих ”.
“В момента отслабването е последното нещо, с което свързвам бягането. Просто се пристрастяваш. Колкото повече го правиш, толкоз повече наслаждение носи. Е, по време на бягането не си постоянно благополучен, само че след него си доста благополучен, признава Нора.
Сега тя с изключение на специалист по гражданско право, е специалист и по намиране на време за трениране:
“Понякога мога да работя и хоум офис, което дава опцията да тичам заран преди работа или вечер, с цел да имам време и за останалите неща, които обичам да прява ”.
“Приключвам работа и стартирам да тичам. Може да си помисля: “Денят ми беше неприятен, толкоз доста проблеми на работа ”. Излизам обаче да тичам и когато се прибера, денят ми няма нищо общо с това, което е бил преди този момент ”.
Едно от нещата, на които спортът по принцип учи е да можеш да жертваш сегашния миг в името на по-добро бъдеще.
Да тренираш в този момент, когато не се чувстваш в 100% форма, е избор, с помощта на който след тренировката ще се чувстваш като нов човек. А да го правиш постоянно, без извинения, е пътят към салдото сред здравия дух и здравото тяло.
“Когато някой ми каже, че нещо му е било неприятно, тежко или е изтощен, единствено давам отговор: “Хора, в случай че знаете на мен какъв брой тежко ми е било ” (смее се). Докато има оправдания, не може да се стигне до на никое място. Не че аз съм направила кой знае какво, само че за мен това си е прогрес ”, споделя Нора.
За да си стимулиран да се развиваш - освен с заниманието си, само че и като персона, оказва помощ средата.
ASICS FrontRunner е общество от хора, обединени от любовта към бягането и от вярата в позитивното влияние на придвижването върху тялото и духа. Глобалното семейство на ASICS включва 33 страни, които основават свое FrontRunner общество, добавяйки нови членове при започване на всяка година.
“Клубът ме срещна с доста хора, всеки от които е друг. Много постоянно виждайки ги по екип, не си даваш сметка какви са. Някой може и да си намерения, че бягащите хора не работят. Аз доста желаех да стана фронтрънър. През 2022 година аплайвах и не ме избраха. С неспокойствие чаках да отворят за 2023 година регистрацията и когато това стана, още сутринта си пуснах кандидатурата. Сигурно съм била първата ”.
Нора към този момент има зад тила си няколко емблематични надпревари:
“В Барселона направих цялостен маратон за 3 часа и 32 мин. и финиширах с усмивка. Нямах никакъв проблем от самото начало ”.
“Винаги стартирам с някакво заложено време, по отношение на тренировките и предходния ми резултат. Засега не съм имала неуспех - т.е. да не мога да подобря задачата си. Даже всякога сюрпризирам себе си и че малко съм се подценила ”.
Голямата ѝ фантазия обаче е оттатък Океана:
“Мечтая си да ме изтеглят на лотария за Ню Йорк за цялостен маратон. За тази година не стана. Мечтая да отида на това място. Ако го направя, хем ще тичам в най-стария маратон в света, хем ще прегледам ”.
Различен живот, с разнообразни цели, доста по-пъстър и пълностоен. Това е светът на Нора в този момент. Този, който е избрала, без да се нуждае от образец за следване, а просто като е решила, че самата тя може да се трансформира в подобен:
“В моето семейство спортът не е бил на респект. Моите родители дори и в този момент не могат да схванат за какво тичам. Не съм упражнявала нищо и в детството си. Никой не ми е давал такава тенденция ”.
“Движението почиства всички мисли, изключително бягането. Често тичам и с компания, само че го върша и сама. Това е време за мен. Обичам да тичам и на стадион. Пускам си музика и просто тичам ”.
“Това е спортът, който най-вече ме е превзел и ми дава най-голямо благополучие ”.
Важен детайл в този спорт са обувките. Нора е на мнение, че би трябвало да ги сменя, с цел да не може тялото ѝ да се приспособява към съответен модел и да спре напълно да извлича изгодите от него. Затова постоянно има няколко разнообразни чифта.
Нещо като “стрес равно на напредък ”. По време на диалога ни, и преди днешната подготовка, обаче носи ASICS Magic Speed 3:
“Тези обувки са по-бързи. Имат карбонова пластина и са доста леки. Тях ги обувам, в случай че ще върша по-бързо или интервално тичане. Няма смисъл да “хабя ” такава маратонка за постепенно тичане. Тогава тя няма да ми даде нищо. ”
“Кракът привиква с карбоновата пластина и по тази причина не ги употребявам всекидневно. Когато към този момент бягаш спортно, ти толкоз си привикнал с този въглерод, че той не може да ти даде това, за което по принцип е предопределен ”.
Именно по тази причина Нора избира да ги пази за миг, в който ще почувства “летенето ” - като първия път:
“Когато ми ги дадоха, се подготвях за маратона в Барселона. Бях като на трамплин. На идващия ден направих 35 км. с тях като за първо обуване. Толкова са леки, че не ги усещаш, все едно летиш ”.
“Иначе имам Gel-Kayano, Gel-Nimbus, Novablast - виждам да ги променям, с цел да не привиква кракът ми с една обувка ”.
Всичко това звучи разумно и тактически вярно. Това познание обаче идва и въз основата на опита. И тъй като всеки експерт все в миналото е бил дилетант, напълно първите опити на Нора да бяга са били много “забавни ”:
“Отидох на стадиона и си споделих, че ще тичам. Обаче нито имах часовник, нито телефон, и най-много нямах концепция изобщо какъв брой метра е този стадион. Направих някакви 2-3 обиколки, съчетавайки вървене и тичане. Бях със зимни кожени кецове и доста ме заболяха коленете. Тогава си споделих, че това не е за мен. След като още веднъж започнах, разбрах, че има екипировка за този спорт ”.
Това момиче в този момент е жена, която е съумяла в кариерата си, а бягането е нейна втора природа. То е и метод, да съобщи посланието си:
“Няма невъзможни неща. Аз в никакъв случай не бях спортувала и не можех да избягам и един километър, без да спра. Въпреки всичко не съм се отказвала и доближих до маратонска отдалеченост ”.
Нора - по един или различен метод, ще стигне до Ню Йорк, с цел да бъде част от най-популярния маратон в света. Защо е толкоз сигурна ли?
Научила се е от бягането, че когато си пореден и имаш цел, няма какво да те спре.
Снимки: Мира Дерменджиева за BoulevardBulgaria.bg
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ