Рекорд: 106-годишна филипинка е най-възрастната жена на корицата на Vogue
Тя е от малко филиписко селце, което се споделя Бускалан. По специалност е татуист, а нейната техника за татуиране е впечатляваща. Не инцидентно е определена за лице на корицата на Vogue Филипини. Тя е рекордьор, тъй като с нейните 106 години става най-възрастната жена, стояла на корицата на известното списание.
Името ѝ е Апо Уанг-Од, само че е известна още като Мария Огай. Тя е от коренното население на Калинга.
Столетницата е известна с обичайна си техника за татуиране, наречена баток. Използвайки остра пръчка и сажди от въглен, Уанг-Од практикува изкуството си още от тийнейджърска възраст.
Тя учи обичайния способ от татко си. Историята разказва по какъв начин известността на Уанг-Од е помогнала да се резервира градчето ѝ на картата, привличайки почитатели на татуировките и туристи в селския му край. Тя предава занаята на своите внучки - Грейс Паликас, на 26 години, и Елианг Уиган, на 23 години – за да вървят по стъпките ѝ като мамбабаток.
Уанг-Од, считана за най-стария мамбабаток (традиционен татуист) в страната, споделя пред Vogue, че има желание да продължи да се занимава с изкуството си, до момента в който към момента е в положение да вижда добре.
" Когато дойдат гости от далечни страни, ще им направя татак Бускалан, татак Калинга, до момента в който очите ми виждат.''
Хилядолетната процедура баток ще продължи да съществува в Бускалан и да се предава по целия свят, с помощта на потомците, които Апо Уанг-Од образова и въодушевява.
Съвременните улеснения в Бускалан към момента не са нахлули. Тук няма мобилен сигнал, а единствено стеснен брой поданици имат WiFi. Но пък стоманата от дълго време е заменила обичайните когонови покриви на къщите, а дървените колиби са отстъпили място на претъпканите бетонни постройки.
Жената, която е очевидец на всички тези промени, е и основният им извършител. Апо Уанг-Од, енергичната столетница от тийнейджърска възраст ръчно рисува татуировки по кожата. Едва през последните към 15 години клиентелата ѝ и нейната популярност надвишават границите на Кордилерите, като хиляди гости идват от целия свят, търсейки изтънчената болежка на оцветения със сажди бодил.
Уанг-Од е татуирала повече дами, в сравнение с воини, защото ловът на глави е неразрешен от американците при започване на 1900 година Образът на калингите като кръвожадни диваци е основан от колониалния фотограф етнолог Дийн Уорчестър, който през 1912 година разгласява фотоси на кордилерските племена в National Geographic, описвайки ги по едно и също време като екзотични и ужасяващи в опит да оправдае американския надзор над Северен Лусон или това, което той назовава " Ничия земя ".
Но действителността е по-различна. Практикуваният лов на глави е бил част от ритуална война, която е имала духовно значение.
Когато американските католически мисионери идват и построяват учебни заведения в Калинга, селските девойки са принудени да покриват ръцете си с дълги ръкави. Татуировките се трансформират в мотив за позор, когато дамите се насочат към града, и в последна сметка все по-малко девойки от идващото потомство не престават традицията, защото в културата стартират да се появяват западните показа за хубост и честност.
Мамбабаток могат да предават занаята си единствено по кръвна линия, а Уанг-Од в никакъв случай не е имала лични деца. Грейс Паликас, 10-годишната ѝ внучка, е определена за неин чирак, въпреки че в началото не желае да го прави.
" Аз бях първото дете, което се научи да прави татуировки. Просто следих какво прави тя ", споделя Грейс, която в този момент е на 26 години. " Когато отпътувах за колежа през 2015 година, Елианг беше идната, която се научи, с цел да може да оказва помощ на Апо, когато идват толкоз доста туристи. "
По традиция татуирането се съпровожда от церемониални ритуали, които варират от пеене на улалим до принасяне в жертва на пиле.
В днешно време осъществяването на ритуали е изцяло изключено от сеанса на татуиране, макар че Грейс споделя, че те могат да бъдат направени при поискване, изключително при довеждане докрай на огромна татуировка, която лишава доста дни.
За хората, които не са локални поданици, татуировките са много откъснати от подтекста на техните предшественици, определени от същото лимитирано меню от дизайни, предлагани на всички.
Името ѝ е Апо Уанг-Од, само че е известна още като Мария Огай. Тя е от коренното население на Калинга.
Столетницата е известна с обичайна си техника за татуиране, наречена баток. Използвайки остра пръчка и сажди от въглен, Уанг-Од практикува изкуството си още от тийнейджърска възраст.
Тя учи обичайния способ от татко си. Историята разказва по какъв начин известността на Уанг-Од е помогнала да се резервира градчето ѝ на картата, привличайки почитатели на татуировките и туристи в селския му край. Тя предава занаята на своите внучки - Грейс Паликас, на 26 години, и Елианг Уиган, на 23 години – за да вървят по стъпките ѝ като мамбабаток.
Уанг-Од, считана за най-стария мамбабаток (традиционен татуист) в страната, споделя пред Vogue, че има желание да продължи да се занимава с изкуството си, до момента в който към момента е в положение да вижда добре.
" Когато дойдат гости от далечни страни, ще им направя татак Бускалан, татак Калинга, до момента в който очите ми виждат.''
Хилядолетната процедура баток ще продължи да съществува в Бускалан и да се предава по целия свят, с помощта на потомците, които Апо Уанг-Од образова и въодушевява.
Съвременните улеснения в Бускалан към момента не са нахлули. Тук няма мобилен сигнал, а единствено стеснен брой поданици имат WiFi. Но пък стоманата от дълго време е заменила обичайните когонови покриви на къщите, а дървените колиби са отстъпили място на претъпканите бетонни постройки.
Жената, която е очевидец на всички тези промени, е и основният им извършител. Апо Уанг-Од, енергичната столетница от тийнейджърска възраст ръчно рисува татуировки по кожата. Едва през последните към 15 години клиентелата ѝ и нейната популярност надвишават границите на Кордилерите, като хиляди гости идват от целия свят, търсейки изтънчената болежка на оцветения със сажди бодил.
Уанг-Од е татуирала повече дами, в сравнение с воини, защото ловът на глави е неразрешен от американците при започване на 1900 година Образът на калингите като кръвожадни диваци е основан от колониалния фотограф етнолог Дийн Уорчестър, който през 1912 година разгласява фотоси на кордилерските племена в National Geographic, описвайки ги по едно и също време като екзотични и ужасяващи в опит да оправдае американския надзор над Северен Лусон или това, което той назовава " Ничия земя ".
Но действителността е по-различна. Практикуваният лов на глави е бил част от ритуална война, която е имала духовно значение.
Когато американските католически мисионери идват и построяват учебни заведения в Калинга, селските девойки са принудени да покриват ръцете си с дълги ръкави. Татуировките се трансформират в мотив за позор, когато дамите се насочат към града, и в последна сметка все по-малко девойки от идващото потомство не престават традицията, защото в културата стартират да се появяват западните показа за хубост и честност.
Мамбабаток могат да предават занаята си единствено по кръвна линия, а Уанг-Од в никакъв случай не е имала лични деца. Грейс Паликас, 10-годишната ѝ внучка, е определена за неин чирак, въпреки че в началото не желае да го прави.
" Аз бях първото дете, което се научи да прави татуировки. Просто следих какво прави тя ", споделя Грейс, която в този момент е на 26 години. " Когато отпътувах за колежа през 2015 година, Елианг беше идната, която се научи, с цел да може да оказва помощ на Апо, когато идват толкоз доста туристи. "
По традиция татуирането се съпровожда от церемониални ритуали, които варират от пеене на улалим до принасяне в жертва на пиле.
В днешно време осъществяването на ритуали е изцяло изключено от сеанса на татуиране, макар че Грейс споделя, че те могат да бъдат направени при поискване, изключително при довеждане докрай на огромна татуировка, която лишава доста дни.
За хората, които не са локални поданици, татуировките са много откъснати от подтекста на техните предшественици, определени от същото лимитирано меню от дизайни, предлагани на всички.
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ