Тя е млада, красива, с фигура, подходяща да дефилира по

Тя е млада, красива, с фигура, подобаваща да дефилира по стилните сцени. Но нея доста повече я вълнуват думите и писането - това е пътят й в живота. 35-годишната Хелга Флатлан е новата скандинавска литературна звезда. Тя завоюва най-големите литературни награди за дебют в Норвегия с първия си разказ „ Остани, в случай че можеш. Замини, в случай че трябва”, разказващ за протеста на четирима младежи против спокойния и сигурен свят, в който живеят. С втория си разказ – „ Всеки желае вкъщи. Никой не желае да се върне “, младата писателка затвърди позициите си като едно от горещите нови имена в актуалната европейска прозаичност. Книгата споделя за малко норвежко населено място, което би трябвало да се оправи с тъгата, подбудена от гибелта на трима млади мъже.
„ Всеки желае вкъщи. Никой не желае да се върне “ (издание на „ Персей “, превод Ростислав Петров) споделя за младата Юлие, която понася тежко загубата на брат си. Таряй е погубен в Афганистан дружно с приятелите си Кристиан и Трюгве. Те са израснали дружно. Смъртта на Таряй води до цялостната съсипия на фамилията им, което от дълго време страда от липса на връзка и взаимно схващане. Парадоксално, само че неговата гибел дава късмет на Юлие да реализира фантазиите си. Тя постоянно е желала да поеме ръководството на фамилната плантация и обновените й старания в тази посока, от една страна, са артикул на личната й упоритост, само че от друга – са метод да изрази съпричастността си и възприятието за отговорност към родителите си.
Междувременно, Матс, някогашният другар на Юлие, има комплицирани и неразрешени връзки с нея. А Сигюр, който е бил влюбен в починалия Трюгве, към момента се изтезава от метода, по който се е отнесъл с него.
„ Всеки желае вкъщи. Никой не желае да се върне “ е трогателен разказ за човешката дарба да се превъзмогне даже най-жестоката болежка и загуба в името на живота.
Хелга Флатлан написа на езика на младежите и искрено показва аргументите, които им пречат да изразят себе си. „ Това е моето потомство - 25-35-годишните. Познавам доста такива младежи като героите ми. Във всеки воин има част от хора, с които съм се сблъсквала и познавам. В облиците им влагам и от себе си, и от действителни хора, мои познати, от фамилията ми. Просто групирам разнообразни черти от живите хора и сътворявам воин с история. Но няма персонаж, който да съставлява напълно единствено един съответен човек от живота. Всички са плод на фантазията ми и ги опознавам същински, когато стартира да пиша за тях. Не и преди този момент. Тези момчета показват разнообразни видове, имат друго детство, разнообразни характери... Но взети дружно, те построяват сборен облик на днешния младеж в Норвегия. И евентуално по тази причина романът имаше подобен триумф, изключително измежду младежите “ – споделя писателката.
Как си изяснява триумфа на норвежката литература по света: „ С това, че не се занимава с районни проблеми, а се интерпретират неща, които вълнуват хората по света. Истината е, че престъпната литература извърши главния пробив на открито и създатели като Том Егеланд и Ю Несбьо станаха международни писатели, които са четени и обичани в доста страни. Те съумяха да прокарат пътя и на други създатели, от други жанрове. Сега в Норвегия да вземем за пример са изключително известни романите с автобиографични детайли. “
Младата писателка обича да пътува по света: „ Ние сме богата страна, имаме положителни приходи и какво да вършим - пътуваме. Ходила съм в разнообразни страни. Бях в Индия, Виетнам, Тайланд... Интересувам се от исторически забележителности, само че въпреки всичко доста по-интересни са ми хората в тези страни и методът им на живот. Много ме впечатли Виетнам, където видях неуместни картини, като да вземем за пример нещо като домашно изработен скутер, на който се беше качило цялото семейство - бащата, майката, а върху тях децата... “
Хелга още пази спомен за България отпреди 4 години, когато пристигна за премиерата на първия си разказ. „ Видях прелестни неща - природа, исторически забележителности в София и страната, срещнах се със страхотни хора. Издателят ми Пламен искаше да ме убие с храна. Шегувам се, несъмнено! Кухнята ви е невероятна, пробвах доста вкусни неща. Но най-приятни за мен бяха срещите с хората - доста благо и с огромно внимание ме посрещнаха в Ловеч, Троян, Велико Търново и Пловдив. А от прозореца ми в хотела във Велико Търново се откриваше страхотна панорама към прилежащите хълмове и крепостта Царевец. Ловеч е обаятелен, а Пловдив е в действителност незабравим град. “