Тя е истинска стихия на сцената, но това, което показва

Тя е същинска буря на сцената, само че това, което демонстрира там, го носи и в живота! Тя е достоверна постоянно, без значение от обстановката! Тя е Милица Гладнишка – актриса, певица, водеща, само че на първо място човек, който умее да отсява цената в живота си.

Признава, че не е от хората, които постоянно дават изявленията, просто тъй като не обича да говори празни приказки, единствено и единствено, с цел да е във фокуса на вниманието. Това, което неотдавна направи в новото шоу на bTV „ Кой да знае? “ обаче, където е един от капитаните на двата тима, няма по какъв начин да не задържи този фокус!

И пред камера, и зад нея, Милица Гладнишка е една и съща, не робува на егото си, само че държи на правилата. А в този диалог е повече от откровена освен за професионалния, само че и за персоналния си живот, и няма да остави никого безучастен!

– Милица, хареса ли ти да си капитан в „ Кой да знае? “? Шоуто се оказа доста пресен лъх в родния тв ефир с любопитната си идея.

– На мен по принцип подобен вид формати са ми обичани. Както ми е обичано и „ Стани богат “. От дребна се интересувам от доста неща, любопитна съм. Исках да ставам палеонтоложка, след това археолог, космонавт, обичам доста и художници, музика, геология, история, въобще съм отворена към целия свят. И някак си в това предаване мога да дам това, което знам, без да изгоря, както е да вземем за пример в „ Стани богат “.

В „ Кой да знае? “ за мен е един безконечен празник и доста се веселя, че в праймтайма има предаване, което предлага потребни неща, само че и такива, които са значими за историята, света на животните, природата, всичко, което ни заобикаля.

– Много водещи постоянно, когато са на екран, преиграват, маниерничат, наподобяват дори изкуствено. При теб това не е по този начин, макар че си актриса и в случай че го беше позволила, щеше да е оправдано…

– Да, по този начин е, права си. Но аз разгадавам навръх това – да бъда естествена и считам, че това е нещото, на което всеки човек би трябвало да залага, а не да се мъчи да измисля смехории или да си придава значимост. Нещата се получават, когато се държиш естествено, забавляваш се и помагаш на сътрудниците си. Със Сашо Кадиев и с Пъдев доста бързо се сработихме, ловко си подаваме топката, само че без да желаеме да се засенчим един различен. И доста се вълнуваме, до момента в който играем.

– Словесните захапки, които си разменяте на моменти също са доста вълнуващи!

– (смее се) Еее, да, несъмнено, само че ние се забавляваме. И тримата сме хора с възприятие за комизъм и самоирония, не се взимаме доста насериозно.

– Имала ли си обстановка, в която да бъдеш хваната неподготвена, както се споделя?

– Мисля, че не. Що се отнася до телевизия, а и въобще – знаеш, че има един добър звук, който би трябвало да се съблюдава. Освен това би трябвало да махнеш всякакво его, тъй като е обикновено от време на време да ти създадат забележка. Когато бях в „ Като две капки вода “, да вземем за пример, са ми правили доста пъти забележки, само че го одобрявах.

Нормално е да не се получат някои неща в толкоз къс период за подготовка, само че е значимо да се забавляваме. Няма потребност от мусене, от утежняване на силата и атмосферата в студиото. Такива неща не работят за положителното шоу! Все едно отиваш при другари и най-после да се скарате… няма да е хубаво. (смее се).

– Нека бъдем реалисти! Колко от хората, които работят в малкия екран обаче, в действителност умеят да не помнят за егото си и да не го трансформират в неизбежна доминантна…

– Да, да, по този начин е, и тук си права, само че егото би трябвало да се не помни, все пак. И не би трябвало да забравяме че сме в предаване, насочено към шоу, което да е прелестно за феновете. Дори и да има проблеми, колкото и тежки да са, не трябва да се демонстрират по време на шоуто.

Същото е и в театралните представления – може с даден сътрудник да не се понасяте, само че когато сте на една сцена, давате всичко от себе си, с цел да си партнирате както би трябвало.

– В този смисъл по какъв начин се работи със Сашо Кадиев?

– Мога да ти кажа, че Сашо ми е като брат, като моя кръв. Той е човек, предан на работата си, който постоянно гледа да разведрява ситуацията. Постоянно поддържа връзка и с публиката зад кадър, когато прекъсваме или вършим отмора, забавлява ги, разсмива ги, което е доста значимо за общия дух.

Ясно е, че сме на работа, само че дано тя да бъде приятна. Сашо е популярен! А като водещ в него видях импровизаторския му талант – умее да излиза от всяка обстановка, помни какво се е случило и го споделя в точния миг по-нататък. Изключителен е и има възприятие за мярка. Не прекалява в личните си импровизации, дава място и на другите, включва се на точните места.

Уважаваме се и се обичаме. Запознах се и с Пъдев, който е огромен пич. Той прокара една нова линия в предаването – на изненадващия, рисковия състезател. Има една естествена грациозност в наличието си.

– Заговорихме за егото пред камера и няма по какъв начин да не те попитам за това, което сподели и когато участваше в „ Като две капки вода “, където водеща бе освен актьорската ти игра, само че и вокалните благоприятни условия?

– О, и „ Капките “, и „ Кой да знае? “, са страхотни излъчвания. Аз цялостен живот съм се занимавала с музика – учила съм и класическо пиано, и оперно пеене, пея с най-хубавите в джаза, също поп и рок. И когато ми се обади Маги (Маги Халваджиян, б.а.), доста се зарадвах. Не съм добър подражател, само че имам сътрудници, които са изключителни.

Това е доста характерен гений, само че все пак скочих в шоуто и последователно започнах да разбирам какво е да правиш реплика – значимо е да заложиш на избрани детайли, не на всичко, в случай че можеш да изведеш няколко ярки акцента. Беше доста забавно! А нещото, което ме изуми, бяха маските – по какъв начин се залепят на лицето и след това какъв брой мъчно се отлепят (смее се).

Предаването е тестване, същинска сцена за гладиатори и по тази причина няма място за никакво мусене, за никакво рухване духом. Скачаш и показваш какво си съумял да направиш – в случай че не се получава, здраве да е, смеем се, поздравяваме се. Получиш си тройка – айде, отлично, продължаваш нататък. Това е същинския дух!

– Помниш ли дали при започване на кариерата си си имала някакви основни гафове, с помощта на които след това си съумяла да изградиш и тази философия?

– Ами… аз не съм доста мощна в кастингите. За мен преди този момент да се явя на някой кастинг, беше огромен боязън. Затова и стопирах да вървя по кастинги. Когато бях сервитьорка, сътрудниците ми видяха, че мога да пея и ме записаха на кастинг за „ Пей с мен “. Отидох, само че се провалих, тъй като доста се тормозя. И все се провалях на кастинги по-късно. В един миг обаче, взех решение, че би трябвало да преборя това и започнах да върша тъкмо противоположното – да отивам на доста кастинги – на театрални постановки, на мюзикъли и така нататък И започнах да ги спечелвам.

Разбрах, че хората там не са, с цел да ме ненавиждат или да ми се подиграват, а те желаят да съм добра, да видят най-хубавото, най-хубавото от мен, с цел да ме вземат.

Без работа няма по какъв начин да се получи! Трябва да полагаш изпитание и да не се отчайваш, а да работиш, до момента в който стане.

Разбира се, аз си знам силите – не съм добра в танците и по тази причина не бих влезнала, да вземем за пример, в предаване като „ Денсинг старс “, тъй като ми липсват основополагащи неща – двигателна просвета, като се завъртя ми се завива свят, мъчно изучавам стъпки, би трябвало ми повече време, а там няма време. Знам къде не мога и по тази причина се съсредоточвам в това, което мога.

– Ти си човек, който скача, само че не непременно, а разчиташ на предварителната засилка, нагледно казано, с цел да прецениш дали в действителност е вярно и в точния момент… Греша ли?

– Изобщо не, дори доста тъкмо го разказа. Имам доста мощна вътрешен глас. Не бих споделила, че съм пълководец или свръхамбициозна, по-скоро разгадавам на това, което ми харесва – тогава се боря за него.

Това е доста значимо в моята кариера досега е, че мога да предпочитам да работя в тези планове, които ми харесват. Тогава знам, че мога да дам 100% от себе си. Достатъчно ми е да видя даже и единствено едно малко зрънце в даден план или в човек, с цел да знам дали ще стане. Имам доста мощно развита вътрешен глас.

Отказвала съм да вземам участие в доста пиеси. Отказвала съм да бъда и водеща на доста излъчвания. Не обичам доста и да давам изявленията, тъй като не е концепцията просто да се появя без да съм споделила нещо значимо.

– Всъщност по какъв начин стана по този начин, че се ориентира тъкмо към актьорството?

– Майка ми ме готвеше преди години за пианистка, а по-късно и за оперна певица, само че аз, без да пита, се записах в един самоинициативен сценичен състав към едно читалище. След това се самоподготвих и влязох в НАТФИЗ – кукловодство. Не последвах траекторията, предначертана от майка ми, само че тя в никакъв случай не ми сподели, че се съмнява в качествата ми. Напротив! Подкрепяше ме във всичко!

Така станах актриса, единствено че музиката постоянно е била част от мен. Впоследствие направих и поп рок група, по-късно пристигна и джаза, след него и сериала „ Етажна благосъстоятелност “, след това „ Капките “, и по този начин потеглиха нещата. Сега съм на двете подиуми – играя в мюзикъли, имам концерти с най-хубавите ни музиканти, играя и пиеси.

– Зная, че с майка ти сте имали доста мощна връзка, сигурно под някаква форма е по този начин и до през днешния ден. Може би обаче ти си надскочила даже най-големите й показа за твоето развиване?

– Тя имаше голяма религия в мен, макар че аз кривях от пътя, който ми бе начертала. След като приключих НАТФИЗ, нямах никаква работа и много дълго време, към 8 години, не се занимавах нито с пеене, нито с актьорство. Бях сервитьорка, телефонистка, какво ли не. В един миг си споделих, че спирам, записах се на един майсторски клас, за който дадох последните си пари.

Майка ми ми сподели: „ Мице, умерено, ще те устоявам, до момента в който си стъпиш на краката “. И по този начин цяла година бях на нейните 300 лв. заплата. После започнах да пея джаз по клубовете, да озвучавам филми, да превеждам филми за дублаж.

И в действителност, майка ми ми даде няколко специалности. Музикалната – мога да чета ноти, да изсвирвам на пиано и да работя с всеки първокласен музикант. И езика – тъй като ме водеше на частни уроци по британски и в един миг след време аз превеждах филми за дублаж, от което изкарвах много положителни пари. После завоювах кастинга за „ Етажна благосъстоятелност “, а оттова нататък се появих и на тв приемника (смее се).

– В едно тв изявление споделяш, че доста обичаш Витоша, тъй като там се чувстваш по този начин, като че ли си в прегръдката на майка си…

– Да, израснали сме там, страхотна планина е, а и там разпръснахме праха на майка ми. Затова и знам, че тя е там, в планината, и някак си това ме успокоява.

Когато се срещнеш със гибелта на подобен човек, това в никакъв случай не минава. От време на време, когато върша някаква пауза, даже и да е за час-два, постоянно се сещам за нея, за това по какъв начин си отиде и… няма по какъв начин да го не помни, все едно беше през вчерашния ден. Все още не мога да го преработя, а може би и в никакъв случай няма да мога.

В най-тежкия ми интервал Веселка Кунчева ме извади от черните мисли и тъгата, като ми предложи ролята на Големия брат в представлението „ Последният човек “. Тогава се срещнах с нови хора в старозагорския куклен спектакъл, превъзходна натрупа, смеехме се, работихме и някак си тогава прогледнах още веднъж. Работата е огромен мотор, постоянно измъква от тежки обстановки, дава ти цел.

– Почти всички артисти пазят ревниво персоналния си живот надалеч от общественото внимание, евентуално поради непрекъснатото влизане в непознати функции, показността.. Ти също си подобен човек, по тази причина доста се изненадах, когато неотдавна в „ Кой да знае “ се появи дружно с твоя другар?! Как съумя да го убедиш да взе участие?

– Моят другар Иван Велчев е извънреден артист и музикант, и е един от най-хубавите гласове в дублажа. Заедно с него направихме и музиката към спектакъла „ Мелофобия “. Той прави и аранжименти, свири и на барабани.

Но ми трябваха 10 години, с цел да го пречупя, да му покажа, че има огромен гений. Той е доста непретенциозен. Не желае да се появява, да върви по празненства, на изявленията и така нататък Най-накрая обаче, стартира да се отпуска. И доста му хареса в „ Кой да знае “, за което доста се веселя. И там отново беше доста внимателен, не се намесваше прекомерно, извънредно непретенциозен човек е.

– Може би и по тази причина сте толкоз дълги години към този момент дружно – ти си буря, той е по-обран, евентуално обира на моменти и теб, възстановява пламъците?!

– О, въобще дори не ги възстановява, той е тотално откачен (смее се) С него сме към този момент толкоз години дружно, първо, тъй като той е доста добър човек и второ, тъй като е пъклен занимателен. Смея се по през целия ден с него. Общуваме доста, забавни сме си един на различен.

– Влияят ли ви другите трудове, тиражирани в медиите, които от време на време могат да бъдат много причудливи, даже фрапантни?

– Много се смеем! Веднъж го бяха изкарали 10 години по-голям от мен, а различен път – 15 години по-малък. Веднъж пък бяха писали, сме се разделили и аз незабавно съм тръгнала със Серго Кръстевски, който е мой доста добър другар, както и дизайнер на множеството ми рокли. Историите са в действителност комични, не вредят на никого, по тази причина ни е смешно.

Сещам се дори, че другари са ми звънели да ме питат по какъв начин съм отслабнала с 10 кг поради някаква публикация. Постоянно споделям, че това е неистина, още повече, споделям, не ме ли виждат на екран, че не съм отслабнала. Още по-лошото е, че се оферират някакви хапчета, които могат и да навредят на някого.

Най-големият парадокс беше, когато прочетох, че Асоциацията на диетолозите ме съдили, тъй като съм разкрила тайната на отслабването, само че аз съм спечелила делото??! Как е допустимо подобен парадокс? Толкова е смешно, само че има хора, които се връзват.

– Кажи ми по какъв начин стигна до концепцията за авторския театър „ Мелофобия “?

– Първият ми театър, който продуцирах, беше „ Титанично “. Всичките ми спестявания отидоха там – беше за музикантите от кораба „ Титаник “, които имат единствено два часа, до момента в който всички умрат, вземат решение, че би трябвало да си изкарат концерта… спектакълът е кондензиран с черен комизъм, има хубави текстове и доста музика, с жива тайфа на сцената.

Имам доста хрумвания, само че не мога да осъществявам всичко в мащаба, в който си го представям, тъй като пък съм доста зле, когато диря спонсори. Влагам всичките си средства, а дали ще се върнат, все тая. Последният театър на „ Мелофобия “ във Варна, беше пред претъпкан салон, слагаха в допълнение столчета. Завъртя се колелото, само че няма по какъв начин, би трябвало да скочиш, да рискуваш, даже и да останеш без пари, тъй като си заслужава.

– Какво искаш да кажеш с „ Мелофобия “?

– Спектакълът е за хора, които ненавиждат музиката. С Иван Велчев ни хрумна концепцията за това къде отиде хубавата музика, общественият, поетичният рап, какво се случи и с рок музиката, за какво мъчно я чуваме по малките екрани, да не приказваме за джаза… Хората си припяват цялостен живот непознати припеви, само че дали могат да привлекат някого да пее тяхната мантра за живота?! Така започнахме да градим скелета на „ Мелофобия “ – представяме разнообразни гледни точки за музиката, като лекарство, като камшик, като себепознаване и така нататък

Има един миг, в който Милена Маркова – Маца е зарязана на личната си женитба, само че двамата преди този момент са учили дружно едно танго и това танго не може да я напусне, появява се на всички места. Много е забавно представлението – ще го играем в този момент, на 19 април, в кино „ Люмиер “!

Преди това обаче – на 15 март, в София лайф клуб, с Иван Велчев и Николай Воденичаров – Никеца ще представим най-новия си план „ Лисицата и котараците “. И тримата сме като едни трубадури, които вятъра е довял, срещнали са се на един кръстопът, на който срещат публиката. Всеки идва със своята музика, само че дружно се сплотяваме в пет нови песни от бъдещия ни албум – „ Песни, писани по велики романи “.

По БГ Радио към този момент се върти и първата ни ария „ Здравей, мъртвец “, която е по романа на Джордж Оруел „ 1984 “. Имаме и песни по „ Одисей “ на Омир, „ Майстора и Маргарита “, Сага за Огън и лед, предстоят и още песни, по които мислим сега.

– За край – има ли нещо в живота ти, което се стремиш да постигнеш?

– Знам, че съм късметлийка, само че не от този вид хора, които имат шанс с лотарийни билетчета. На тото не ми върви въобще, не съм печелила доста огромни пари, само че знам, че спечелвам хора. Това е моя шанс в живота! И когато кажа, че желая нещо, ориста ми дава късмет, рано или късно, без значение дали съм подготвена или не.

Сега фантазията ми е да създадем най-хубавата новогодишна стратегия на света – със страховит балет, страхотна музика, оркестър онлайн, елегантни скечове и така нататък Но за това би трябвало голям бюджет, какъвто аз нямам. Това ми е фантазията, дублирам си я и ориста ще ме чуе в един миг (усмихва се).

Интервю на Анелия ПОПОВА