Тя е френска режисьорка, в чиито вени тече българска кръв,

Тя е френска режисьорка, в чиито вени тече българска кръв, а от творчеството ѝ струи мъдростта на татко ѝ - един от най-значимите мозъци на ХХ век. Тази мъдрост личи и в новия ѝ филм за Мария Монтесори. Леа Тодоров е Човек на деня на Свободна Европа.

Тя е щерка на световноизвестния мъдрец, литературовед, структуралист, историк и културолог Цветан Тодоров , роден в България, само че работил през целия си живот във Франция. Майка ѝ е канадско-френската преводачка и писателка Нанси Хюстън .

Леа Тодоров е създател на документалните филми „ Спасяване на човечеството през работно време “ (2012) и „ Руска химера “ (2015), снимала е в Грузия и в Косово. Участва като актриса в биографичната драма „ Спомен за болката “ (2017) - акомодация по едноименния разказ на Маргьорит Дюрас .

Последният режисьорски план на Леа Тодоров, на който тя е и сценарист, е и първият ѝ игрален филм. „ Новата жена “ (La nouvelle femme, 2023) е биографична драма, отдадена на живота на създателката на различния учебен способ „ Монтесори “ - Мария Монтесори .

Лентата беше показана на литературно-филмовия фестивал и към момента може да бъде забелязана до края на тазгодишното издание.

Самата Тодоров е измежду членовете на интернационалното жури.
Страхът да не срещнеш „ далечния си злобен двойник “
Леа Тодоров е в София освен поради филмовия фестивал.

Във Френския институт тя демонстрира прочувствен документален филм с архивни фрагменти, отдаден на татко ѝ и неговата връзка с родната му страна. Лентата е озаглавена „ Цветан Тодоров – България в мен “ (заглавието първо е преведено „ Цветан Тодоров, България и аз “, само че съгласно режисьорката това не е прецизен превод - б.а.).

Идеята за кино лентата се заражда през 2014 година - три години преди гибелта на Тодоров на 77-годишна възраст. Тогава той моли щерка си да снима последното му пътешестване в България, с което Тодоров да се сбогува с родината. В пътуването ги съпровожда и братът на Леа.

„ Пътуваме дружно през една непозната страна. Този, който е напуснал комунистическа България преди 51 години и който толкоз мъчно се връща, като че ли се опасява да не срещне там далечния си злобен двойник. Двойника, в който би се трансформирал, в случай че беше останал в тази тоталитарна страна “, споделя Леа Тодоров за лентата, цитирайки думи на татко си за неговия боязън.

Преди 2 години режисьорката трансформира сниманите фрагменти във филм за интернационален фестивал за Източна Европа и по-специално за България. В лентата Тодоров е преплела фамилния списък, фотоси на татко ѝ от неговото детство и юношески години, прекарани в България, вестници, които е съхранявал, бележките, които си е водил, и писмата, които е адресирал до родителите си. Заснети са и изявленията за неговото дело, направени след гибелта му.

„ Целият пърформанс се осланя на връзката му с България и метода, по който му е повлияла тя. Това е страната, в която той е роден, само че и мястото, което е решил да напусне. Старая се да проучвам в действителност еволюцията на тази връзка “, споделя Тодоров пред.

Тя споделя, че постоянно я питат какво е било отношението на татко ѝ към България, и доста се радва, че филмът дава отговор на този въпрос. Още преди няколко години, когато е бил тук, Тодоров е бил благополучен да види младежи, които в никакъв случай са се сблъсквали с комунизма и са решени да премислят и трансформират страната си. Но след толкоз години той се е чувствал неловко в България, прибавя щерка му.

Цветан Тодоров приказва за себе си като за бежанец, самоопределя се като европеец, а положението си сред България и Франция - като транскултурация (овладяване на нов код, без да се губи старият) – чужденец „ у дома “ (в София), вкъщи „ в чужбина “ (в Париж).

Той е роден в София през 1939 г ., само че през 1963 година - две години, откакто приключва „ Български език и литература “ в Софийския държавен университет - емигрира като стипендиант във френската столица Париж.

През 1970 година той пази докторска дисертация на тематика „ Теория на литературния разбор “ под управлението на огромния френски есеист, книжовен критик и семиотик и Ролан Барт . От 1987 година Тодоров управлява Центъра за проучване на изкуствата и езиците към Френския народен център за научни проучвания.

Автор е на над 30 книги и десетки научни публикации. Сред най-значимите му произведения са „ Поетика на прозата “, „ Памет за злото, прелъщение за положителното “ , „ Живот с другите “ и „ Завладяването на Америка. Въпросът за Другия “, „ Страхът от варварите “, „ Тоталитарният опит “, „ Непокорни “.
„ Любовта ражда знание “
През 2018 година Леа Тодоров идва в България, с цел да показа документалния филм „ Революция в учебно заведение “, на който е съсценарист. Лентата е отдадена на различните модели на образованието сред двете международни войни. По това време се ражда и концепцията за първия пълнометражен филм на режисьорката.

„ Работих по него няколко години, снимах го няколко месеца, инсталирах го още към 6 месеца. Показах го за първи път през октомври, по тази причина имах чувството, че в действителност нищо не съм направила. Така че опцията да го споделя с вас ми дава чувството, че му давам живот “. С тези думи Леа Тодоров се обърна към публиката на първата прожекция на кино лентата ѝ „ Мария Монтесори. Новата жена “.

Според нея е значимо да се описват истории за велики женски героини. Затова Тодоров взема решение да снима филм за това по какъв начин в края на XIX и началото на XX век една смела италианка, по-късно станала първата дипломирана лекарка в страната си, създава революционен човечен способ за образование на деца с физически и умствени дефицити. Той се ползва и до през днешния ден, освен при деца с увреждания.

Идеята на метода е, че всяко дете е самостоятелно и към него би трябвало да се подхожда по този метод - с на практика и сензорни умения, език и математика. Сформират се групи с деца на друга възраст, с цел да могат по-малките да се учат от по-големите, до момента в който учителят съблюдава процеса, само че не се намесва интензивно.

За да може да практикува и наложи този способ, Монтесори би трябвало да направи „ избор, който не е елементарен, даже ужасяващ “, споделя Тодоров - да се откаже за 10 години от сина си, който е поверен на грижите на други хора.

По-късно Монтесори още веднъж се грижи за него, двамата практикуват метода и той продължава нейното дело след гибелта ѝ през 1952 година Монтесори е номинирана за Нобелова премия за мир, а през 1988 година с решение на ЮНЕСКО името ѝ е включено в листата на четиримата учители, които дефинират пътя на педагогическото мислене на ХХ век.

За ролята на Монтесори във кино лентата Тодоров избира особено известната италианска актриса Жасмин Тринка , взела участие във филми като „ Супергерои “, „ Историята на жена ми “, „ Богинята на ориста “, „ Никой не се избавя самичък “.

„ След подготовките [Жасмин] изчезваше някъде. После разбрахме, че в действителност е ходила да плаче, само че постоянно се връщаше с голяма усмивка... Бих споделила, че беше посетена от духа на Мария Монтесори “, споделя режисьорката.

Според нея точно децата със специфични потребности са в центъра на кино лентата - „ рядко ги виждаме, само че когато го създадем – извъртаме взор “.

„ С кино лентата обаче имахме опция да обърнем внимание на това по какъв начин гледаме на тези деца и мисля, че тъкмо това ще бъде движеща мощ за феновете - да погледнат във вътрешността в себе си и да трансформират вероятността си във връзка с децата “, добави тя.

Тодоров споделя още, че филмът слага на фокус тематиката за любовта посредством ученето и ученето посредством обич. Наблюдава това и в връзките със своята щерка – като че ли методът, по който я обича, е през това да я учи на познания и умения. Тук режисьорката прави и връзката с наследството на татко си, от който е научила, че точно в любовта може да се роди познанието за света. Че „ любовта ражда знание “.

Определяйки татко си като човек, предал на света уроците на толерантността и хуманизма, Тодоров осъзнава, че това е ключът на връзките, които има с него. Баща ѝ по едно и също време я е обичал и възпитавал.

„ Това ми даде доста обич и в това време доста мощ години по-късно да бъда човек, който има способността и инструментите да мисли света “, споделя още режисьорката.