Тя е едва на 17, когато животът ѝ е отнет,

Тя е едвам на 17, когато животът ѝ е лишен, с цел да бъде предпазена фамилната чест. Нейната виновност – бяга от насилника си.

Светът научи за трагичната орис на Мона „ Газал “ Хайдари при започване на февруари предходната година. Зловещо видео се завъртя в обществените мрежи, запечатало усмивката на брачна половинка ѝ – Саджад Хайдари, до момента в който гордо се разхожда по улицата в град Ахваз. В едната си ръка с нож, а в другата – с отрязаната глава на 17-годишното момиче.

Жестокото ликвидиране провокира необятен публичен яд във и отвън Иран. Активисти и правозащитни организации приканиха за специфичен закон за отбрана на жертвите на домашно принуждение и предотвратяването на сходни зверства.

Разплатата се случи тази седмица. Саджад беше наказан, само че единствено на 8 години затвор. Неговият брат-съучастник ще лежи 45 месеца… тъй като са „ помилвани “ от околните на Мона .



Началото на края

Мона е едвам на 12 години, когато влиза в черната статистика на Иран като следващото „ дете-булка “ . Родителите ѝ я омъжват принудително за Саджад, за който се твърди, че е неин братовчед. На 14 години Мона ражда момченце .

По време на двете години брак няколко пъти търси помощ от фамилията си, тъй като е насилвана от брачна половинка си. Говори за бракоразвод – еретична мисъл за консервативните ѝ родственици, които я убеждават да търпи в името на детето.

Адът продължава още три години, преди Мона да реши да избяга в Турция. Помага ѝ сириец, с който се срещат онлайн. Започва нов живот. Неясни са обаче аргументите, поради които момичето още веднъж влиза във връзка със брачна половинка си Саджад. Но съгласно основния прокурор на иранския град Ахваз, момичето е изпращало свои фотоси от Турция на Саджад, които са подхранвали „ негативните му страсти “ .

За строго патриархалното иранско семейство, дейностите на Мона са „ позор “ – освен за брачна половинка ѝ, само че и за личния ѝ татко. Семейната част е повода, поради която татко ѝ я убеждава да се върне назад в Иран, като я твърди, че ще бъде в сигурност - думи, на които Мона се доверява.

Няколко дни, откакто още веднъж стъпва в родния Ахваз, е вързана и обезглавена .



Мъжете в Иран имат мозъка и тялото на дамите законно

„ Убийствата на достойнството “ са изтезания на член от фамилията, опетнил името и достолепие на рода. Най-често жертвите са дами. Проблемът е културен, а не набожен. Повечето такива убийства се правят в мюсюлмански страни, макар че са неразрешени от шариата (ислямското право). Това, което ги предизвиква, са локалните закони.

Мнозина съперници на насилието в Иран упрекват ислямската правна система, както и патриархалната просвета и обичаи на страната, че разрешават сходна свирепост.

Случаят на Мона е единствено един от многото образци за неуспеха или по-скоро нежеланието на клерикалния режим да вкара строги санкции, тъй че убийците да не се усещат освободени от „ отговорност “ .

Съпругът на Мона, да вземем за пример, се възползва от „ малка врата “ в закона, с цел да получи осем години затвор. Преди дни представителят на правосъдната власт Масуд Сетайеши съобщи, че снизходителната му присъда се дължи на решението на родителите на Мона да го „ помилват “, вместо да търсят отмъщение . Той изясни, че присъдата е в сходство с иранското законодателство, съгласно което умишленото ликвидиране се санкционира със гибел, в случай че фамилията на жертвата не елементарни на килъра.

Още една сходна история - убийството на 14-годишната Ромина Ашфари, която попадна в новините през 2020 година. Ромина е обезглавена в съня си от родния ѝ татко , поради опит за бягство с по-възрастен мъж. Преди убийството, бащата даже се е съветвал с юрист за вероятното наказване.

Оказва се, че и в неговия случай има „ малка врата “. Според наказателния кодекс татковци, умъртвили децата си, не могат да бъдат осъждани на гибел, макар че са лишили живот съзнателно. Максималното наказване за тях е 10 години. Бащата на Ромина получава 9.

И още: законът разрешава на мъж, който стане очевидец на полов акт на жена си с различен мъж, да убие и двамата, в случай че е сигурен, че жена му е непринуден участник.



Исканията

Вече дълги години деятели упорстват за фрапантни законодателни промени поради „ убийствата на достойнството “. Сред тях е увеличението на законната възраст за подписване на брак, която сега е 13 години. Друго искане е да отпадане опцията и по-млади девойки да бъдат омъжени, в случай че техният татко или аставник, получи утвърждение от арбитър.

От центъра за човешките права в Иран показват, че макар необятното наказание на тази процедура от страна на обществото, духовници, консервативни законодатели и други държавни чиновници не престават да блокират опитите за нейното премахване. От организацията допълват, че съгласно формалната статистика, десетки хиляди девойки под 15-годишна възраст са омъжвани наложително всяка година. В реалност броят им евентуално е доста по-голям, защото доста фамилии в Иран не записват браковете на малолетни.

През 2020 година под натиска на недоволството от убийството на Ромина, иранското държавното управление реши да утвърди проектозакон, който криминализира другите форми на принуждение против дамите. Той обаче към момента не е признат от Народното събрание и съгласно отчет на Организация на обединените нации – няма и да бъде.

Гняв към нежеланието на режима да отговори със строги ограничения на експанзията против дамите взе връх предходната година и прерасна в огромни антиправителствени митинги.



Те бяха предизвикани от гибелта на младата жена от кюрдски генезис Махса Амини след арест от по този начин наречената „ нравствена полиция “ поради хипотетична погрешно носене на хиджаб. Семейството на Амини твърди, че при задържането момичето е било бито, което е довело и до съдбовния край. Властите изрично отхвърлят, само че казусът изкара хиляди по улиците – дами и мъже, с гледище за смяна.

До момента четирима души са екзекутирани по отношение на митингите, а други 18 са наказани на гибел. Според правозащитни организации процесите против тях са „ фиктивни “ .

Масовите демонстрации в Иран привлякоха международното публично внимание и породиха вълна от съпричастност. Много интернационалните организации за отбрана на човешките права сложиха тематиката на фокус. Европа се чака до дни да наложи нови наказания на Иран поради неналичието на промени, свързани с отбраната на човешките права.