Синеока теменужке, теменужке, мила дружке
Тя е едно от най-нежните и прелестни цветя, което с настъпване на пролетта незабавно се появява по градини и витрини. Има с едри и дребни цветове, едноцветни, многоцветни, лъчисти и с очички, ранно и късно цъфтящи сортове. Цъфти главно през март/април и през септември/октомври. Това е тя- добре известната ни теменуга (viola), за която даже децата пеят песнички. Това цвете в действителност омайва с обикновеността и в това време с хубостта си.
Легендата споделя че един път една от прелестните дъщери на Атлас, преследвана от бога на слънцето Аполон, се обърнала към Зевс с молба за помощ. И тогава той я скрил в сенчеста гора, трансформирайки я в ухаеща теменуга. Християните намират възвишен знак в трицветието на това цвете и я назовават „ цвете на светата троица ". Според някои български поверия в неделята преди Великден, на Цветница, всеки би трябвало да засади в дома си теменуги.
Това нежно, красиво и уханно цвете произлиза от Северна Африка, Европа, Сибир и Алтай. У нас градинската (трицветна) теменуга се отглежда най-често като едногодишно или двугодишно растение. Родът наброява към 500 типа.
Стъблата на множеството сортове теменуги са съвсем пълзящи, извънредно нежни, с височина до 15см. Листата са блестящо зелени, асиметрични и разнообразни по величина. Цветовете могат да доближат оптималната величина до 8-10см. Те са извънредно красиви, нежни, друго обагрени - небесносиньо, виолетово, пурпурно, мрачно синьо, жълто, розово и други и формирани от пет венчелистчета. Характерно за типа е богато разклонената коренова система, с която съвършено си набират нужните им вода и хранителни субстанции.
Отглеждане
Теменугите не са сложни за развъждане и са желани цветя както за градината, по този начин и за терасата. Предпочитат слънчево или полусенчесто място, само че не и такова, изцяло лишено от слънчева светлина. Изискват пръст, богата на хумус и хранителни субстанции. Ако ги отглеждате на балкона, изберете саксии с дълбочина най-малко 30 см. Поливайте ги постоянно и умерено. Не бива да допускате изсъхване даже през зимните месеци, когато не цъфтят.
Размножаването става посредством семена през юни, юли или август. Растенията се засаждат на разстояние 10 – 15 см. едно от друго.
През зимата (в случай, че е по-мека) теменугите могат да останат навън, покрити с борови клончета. При по-сурови зимни условия, тези цветя наложително би трябвало да се приберат на ярко и ветровито място.
Един от най-популярните типове е градинската трицветна теменуга. Тя се появява при започване на XIX в., когато се кръстосват разнообразни представители на жанр Теменуги с Трицветна теменуга. Този тип, като се изключи че е извънредно хубав, може да бъде употребен и като лечебно средство. За задачата служат цветовете й, брани сред май и август и сушени на сянка, само че при висока температура. Можете да я изпробвате при възпалителни болести на дихателните пътища и най-много за отхрачване- подготвя се отвара от 2 чаени лъжички изсъхнал цвят с 250 мл. вряща вода. Пие се по една супена лъжица 3 - 4 пъти на ден, единствено след консултация със експерт. Трицветната теменуга е също едно от ядливите цветя и може да се поставя ефектно в разнообразни салата или за украса.
Другият по-популярен вид е Миризливата теменуга (Viola odorata). Това е точно дребната " дива " теменужка, която можем да открием измежду най-ранните цветя на слънчевите полянки. Макар и с малък цвят, в светловиолетово или бяло, тя носи присъщия сладостен мирис на теменужка.
За най-малките фенове на красивото цвете:
Синеока теменужке,
теменужке, блага дружке,
мъничка си и не знаеш
колко хубаво ухаеш!
Теменужке, радвай всички —
и деца и пойни птички!
С теб полето хубавее,
с теб и слънчо радостен грее.
Теменужке подранила,
не сърди се, дружке блага.
С любов нежна и огромна
теб ще дам в букет на мама.
Легендата споделя че един път една от прелестните дъщери на Атлас, преследвана от бога на слънцето Аполон, се обърнала към Зевс с молба за помощ. И тогава той я скрил в сенчеста гора, трансформирайки я в ухаеща теменуга. Християните намират възвишен знак в трицветието на това цвете и я назовават „ цвете на светата троица ". Според някои български поверия в неделята преди Великден, на Цветница, всеки би трябвало да засади в дома си теменуги.
Това нежно, красиво и уханно цвете произлиза от Северна Африка, Европа, Сибир и Алтай. У нас градинската (трицветна) теменуга се отглежда най-често като едногодишно или двугодишно растение. Родът наброява към 500 типа.
Стъблата на множеството сортове теменуги са съвсем пълзящи, извънредно нежни, с височина до 15см. Листата са блестящо зелени, асиметрични и разнообразни по величина. Цветовете могат да доближат оптималната величина до 8-10см. Те са извънредно красиви, нежни, друго обагрени - небесносиньо, виолетово, пурпурно, мрачно синьо, жълто, розово и други и формирани от пет венчелистчета. Характерно за типа е богато разклонената коренова система, с която съвършено си набират нужните им вода и хранителни субстанции.
Отглеждане
Теменугите не са сложни за развъждане и са желани цветя както за градината, по този начин и за терасата. Предпочитат слънчево или полусенчесто място, само че не и такова, изцяло лишено от слънчева светлина. Изискват пръст, богата на хумус и хранителни субстанции. Ако ги отглеждате на балкона, изберете саксии с дълбочина най-малко 30 см. Поливайте ги постоянно и умерено. Не бива да допускате изсъхване даже през зимните месеци, когато не цъфтят.
Размножаването става посредством семена през юни, юли или август. Растенията се засаждат на разстояние 10 – 15 см. едно от друго.
През зимата (в случай, че е по-мека) теменугите могат да останат навън, покрити с борови клончета. При по-сурови зимни условия, тези цветя наложително би трябвало да се приберат на ярко и ветровито място.
Един от най-популярните типове е градинската трицветна теменуга. Тя се появява при започване на XIX в., когато се кръстосват разнообразни представители на жанр Теменуги с Трицветна теменуга. Този тип, като се изключи че е извънредно хубав, може да бъде употребен и като лечебно средство. За задачата служат цветовете й, брани сред май и август и сушени на сянка, само че при висока температура. Можете да я изпробвате при възпалителни болести на дихателните пътища и най-много за отхрачване- подготвя се отвара от 2 чаени лъжички изсъхнал цвят с 250 мл. вряща вода. Пие се по една супена лъжица 3 - 4 пъти на ден, единствено след консултация със експерт. Трицветната теменуга е също едно от ядливите цветя и може да се поставя ефектно в разнообразни салата или за украса.
Другият по-популярен вид е Миризливата теменуга (Viola odorata). Това е точно дребната " дива " теменужка, която можем да открием измежду най-ранните цветя на слънчевите полянки. Макар и с малък цвят, в светловиолетово или бяло, тя носи присъщия сладостен мирис на теменужка.
За най-малките фенове на красивото цвете:
Синеока теменужке,
теменужке, блага дружке,
мъничка си и не знаеш
колко хубаво ухаеш!
Теменужке, радвай всички —
и деца и пойни птички!
С теб полето хубавее,
с теб и слънчо радостен грее.
Теменужке подранила,
не сърди се, дружке блага.
С любов нежна и огромна
теб ще дам в букет на мама.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ