Мегз пред Blife.bg: Златка Димитрова беше тест за мен
Тя е чаровна, харизматична и доста амбициозна. Има огромно сърце и се раздава във всяко свое начинание. Пред Blife.bg Мегз приказва за присъединяване си в “Хелс Китчън ” и животът в Дубай, където живее от няколко години.
– Мегз, всички те гласяха за победител в “Хелс Китчън ”, какво стана, че не стигна до финала?
– Злати ме победи на игра за експедитивност и отпаднах от надпреварата.
Такъв е бил пътят ми. Чувствам се доста горда и удовлетворена от всичко, което научих и демонстрирах. Радвам се за Дънди и Златка.
– Какво мислиш за Златка Димитрова? Тя не спря да те наскърбява в изявленията и даже във формата.
– Нека на първо време да стартира с това, че аз не съм изпитвала засегнатост от тези думи. И ще ви обясня за какво.
Много постоянно когато някой ни наскърбява, в страстите си ние вършим грешката да мислим за това “какъв е той ”. Казваме той е недодялан, неправдив и там още каквото си мисли всеки. И тогава без да желаеме отвръщаме и ставаме като него. И тъкмо тук се ражда обидата. Когато ти започнеш да се държиш като че ли думите му са правилни и се защитаваш. Тогава ти обиждаш себе си и болката не закъснява.
С годините се научих, когато някой ме наскърбява, да виждам ясно кой е той в този миг, само че да взимам решения през това коя съм аз и в какво ще ме трансфорат моите лични дейности по отношение на него.
Аз съм избрала да пребивавам живота си през любовта и по тази причина животът ми е цялостен с обич. Това е моят фокус. В това е моята мощ и не бих изневерила на себе си поради който и каквото и да е.
Каква обич щях да бъда, в случай че тръгнех да откликвам?
Също, аз върша безвъзмездни и безусловни стратегии за дами, които минават през сложни стадии в живота си. Те постоянно са гневни, ядосани, несправедливи и всичко, което може да си представиш.
Как мога да се обърна против друга жена с възприятие, друго от грижа, в случай че съм посветила години от живота си да съм потребна навръх наранените дами?
С какво Злати беше друга от всяка жена, която ме търси за помощ?
Та не бях ли и аз самата цялостна с рани в миналото?
Това до някъде беше на практика тест за мен. Мога ли да остана цялата обич даже когато някой обществено не се държи добре с мен? Мога ли и в този момент да му подам ръка?
Затова каквото и да споделяше Злати за мен, колкото и груба да беше от време на време – аз постоянно си мислех: Никой не стига до болежка от хубаво.
Бъди ти положителното, което искаш да видиш в другите.
Това и правех. Виждах Злати и раните ѝ и се държах с нея по този начин, както би ми се желало животът да се държи с мен – в случай че аз съм засегната. С приемане, поддръжка, схващане.
– Определиха те за истерична, какво ще кажеш в твоя отбрана?
– Не чувствам потребност да се пазя.
Водих Златните 3 месеца в Кухнята на Ада и да си водач от време на време изисква твърда ръка.
Аз постоянно чувам вътрешния си глас и когато не стане с положително, не се двоумя да проявя неотстъпчивост.
Разбира се – с почитание и без въвличане на персонални връзки. Точно и по тази причина тимът постоянно искаше единствено аз да повеждам.
– Защо се реалокира да живееш в Дубай? Заради обичан човек или искаше ново начало?
– Ох, моята история с Дубай е доста сантиментална. Когато бях на 18, в часа по британски в гимназията чух една сентенция: “The world is my oyster ” – значи, че както мидата е способна от дребната прашинка, която ѝ предизвиква болежка, да сътвори най-голямото си благосъстояние – перлата, по този начин и ти си кадърен да създадеш благосъстояние от болките вътре в теб.
Чух я и взех решение, че е за мен. Реших да си я татуирам на крайници. Но показа си – взех решение да го направя на арабски. Не знам за какво – по този начин усетих, бях на 18. И за похлупак си я преведох непосредствено с Гугъл Translate. А както всички знаем, поговорките нямат пряк превод. Все едно “Болен здрав носи ” да преведеш на британски – няма да има същия смисъл.
Та написах я аз и показа си – 12 години по-късно краката ми ме заведоха в Дубай.
И всичко тук ми се случи доста бързо, за няколко месеца, като с магическа пръчка. Все едно ми беше писано. Този град просто си ме хареса, даде ми всичко и в никакъв случай не ме пусна да си потегли.
И слушай в този момент най-изумителното. Тъкмо се бях преместила и вечеряхме с близки фамилни другари емирати, и аз желаех да покажа, че имам нещо от тяхната просвета – и си демонстрирам стъпалото на крайници и описвам въодушевено за татуировката си на арабски.
Те ме погледнаха и ми споделиха: “Абе… не написа тъкмо това. ”
И аз изумена запитвам: “Ама по какъв начин по този начин – какво написа? ” Все отново аз към този момент 12 години ходя с тази татуировка на крайници си.
И те споделиха: “С дребни граматични особености написа – ‘Това е страната, която си избрах’. ”
Може ли да си представиш? Било е на крайници ми 12 години и ме е водило.
Не мога да ти го обясня – като да си мислил, че си едно друго патенце и някъде по света да се окажеш лебед.
– Липсва ли ти България?
– Обожавам България и коренът ми постоянно ме тегли към нея. Аз усещам, че съм България.
Ако не се прибера 3–4 месеца, стартирам да скърбя доста мощно по почвата, водата и въздуха тук.
Често се майтапя, че България е моят корен, а Дубай са моите крила. И без двете не можем.
Прегледи: 1 526
– Мегз, всички те гласяха за победител в “Хелс Китчън ”, какво стана, че не стигна до финала?
– Злати ме победи на игра за експедитивност и отпаднах от надпреварата.
Такъв е бил пътят ми. Чувствам се доста горда и удовлетворена от всичко, което научих и демонстрирах. Радвам се за Дънди и Златка.
– Какво мислиш за Златка Димитрова? Тя не спря да те наскърбява в изявленията и даже във формата.
– Нека на първо време да стартира с това, че аз не съм изпитвала засегнатост от тези думи. И ще ви обясня за какво.
Много постоянно когато някой ни наскърбява, в страстите си ние вършим грешката да мислим за това “какъв е той ”. Казваме той е недодялан, неправдив и там още каквото си мисли всеки. И тогава без да желаеме отвръщаме и ставаме като него. И тъкмо тук се ражда обидата. Когато ти започнеш да се държиш като че ли думите му са правилни и се защитаваш. Тогава ти обиждаш себе си и болката не закъснява.
С годините се научих, когато някой ме наскърбява, да виждам ясно кой е той в този миг, само че да взимам решения през това коя съм аз и в какво ще ме трансфорат моите лични дейности по отношение на него.
Аз съм избрала да пребивавам живота си през любовта и по тази причина животът ми е цялостен с обич. Това е моят фокус. В това е моята мощ и не бих изневерила на себе си поради който и каквото и да е.
Каква обич щях да бъда, в случай че тръгнех да откликвам?
Също, аз върша безвъзмездни и безусловни стратегии за дами, които минават през сложни стадии в живота си. Те постоянно са гневни, ядосани, несправедливи и всичко, което може да си представиш.
Как мога да се обърна против друга жена с възприятие, друго от грижа, в случай че съм посветила години от живота си да съм потребна навръх наранените дами?
С какво Злати беше друга от всяка жена, която ме търси за помощ?
Та не бях ли и аз самата цялостна с рани в миналото?
Това до някъде беше на практика тест за мен. Мога ли да остана цялата обич даже когато някой обществено не се държи добре с мен? Мога ли и в този момент да му подам ръка?
Затова каквото и да споделяше Злати за мен, колкото и груба да беше от време на време – аз постоянно си мислех: Никой не стига до болежка от хубаво.
Бъди ти положителното, което искаш да видиш в другите.
Това и правех. Виждах Злати и раните ѝ и се държах с нея по този начин, както би ми се желало животът да се държи с мен – в случай че аз съм засегната. С приемане, поддръжка, схващане.
– Определиха те за истерична, какво ще кажеш в твоя отбрана?
– Не чувствам потребност да се пазя.
Водих Златните 3 месеца в Кухнята на Ада и да си водач от време на време изисква твърда ръка.
Аз постоянно чувам вътрешния си глас и когато не стане с положително, не се двоумя да проявя неотстъпчивост.
Разбира се – с почитание и без въвличане на персонални връзки. Точно и по тази причина тимът постоянно искаше единствено аз да повеждам.
– Защо се реалокира да живееш в Дубай? Заради обичан човек или искаше ново начало?
– Ох, моята история с Дубай е доста сантиментална. Когато бях на 18, в часа по британски в гимназията чух една сентенция: “The world is my oyster ” – значи, че както мидата е способна от дребната прашинка, която ѝ предизвиква болежка, да сътвори най-голямото си благосъстояние – перлата, по този начин и ти си кадърен да създадеш благосъстояние от болките вътре в теб.
Чух я и взех решение, че е за мен. Реших да си я татуирам на крайници. Но показа си – взех решение да го направя на арабски. Не знам за какво – по този начин усетих, бях на 18. И за похлупак си я преведох непосредствено с Гугъл Translate. А както всички знаем, поговорките нямат пряк превод. Все едно “Болен здрав носи ” да преведеш на британски – няма да има същия смисъл.
Та написах я аз и показа си – 12 години по-късно краката ми ме заведоха в Дубай.
И всичко тук ми се случи доста бързо, за няколко месеца, като с магическа пръчка. Все едно ми беше писано. Този град просто си ме хареса, даде ми всичко и в никакъв случай не ме пусна да си потегли.
И слушай в този момент най-изумителното. Тъкмо се бях преместила и вечеряхме с близки фамилни другари емирати, и аз желаех да покажа, че имам нещо от тяхната просвета – и си демонстрирам стъпалото на крайници и описвам въодушевено за татуировката си на арабски.
Те ме погледнаха и ми споделиха: “Абе… не написа тъкмо това. ”
И аз изумена запитвам: “Ама по какъв начин по този начин – какво написа? ” Все отново аз към този момент 12 години ходя с тази татуировка на крайници си.
И те споделиха: “С дребни граматични особености написа – ‘Това е страната, която си избрах’. ”
Може ли да си представиш? Било е на крайници ми 12 години и ме е водило.
Не мога да ти го обясня – като да си мислил, че си едно друго патенце и някъде по света да се окажеш лебед.
– Липсва ли ти България?
– Обожавам България и коренът ми постоянно ме тегли към нея. Аз усещам, че съм България.
Ако не се прибера 3–4 месеца, стартирам да скърбя доста мощно по почвата, водата и въздуха тук.
Често се майтапя, че България е моят корен, а Дубай са моите крила. И без двете не можем.
Прегледи: 1 526 Източник: blife.bg
КОМЕНТАРИ