Будика: Древната бунтовничка, управлявала с твърда ръка
Тя е бунтовническа кралица на античното английско келтско племе икени, която повежда войска против римляните през 60/61 година от н.е., осигурявайки си място в учебниците по история като един от най-емблематичните английски владетели.
Смята се, че Будика (изписвана също като Будицея) е родена към 30 година от н.е. в елитно семейство в Югоизточна Англия. Повечето информация за нея идва от двама римски историци - Тацит и Касий Дион.
През 43 година сл. н. е. император Клавдий провежда инвазия и сполучливо превзема Южна Британия. През 48 година от н.е., на 18-годишна възраст, Будика се омъжва за Прасутагас - крал на племето икени, чиито земи заемат днешния Норфолк. Смята се, че Прасутагас се е подчинил на Клавдий след нашествието през 43 година от н.е. и му е било разрешено да продължи да ръководи като самостоятелен съдружник на Рим.
Будика ражда две дъщери, чиито имена са незнайни, и остава при Прасутага до гибелта му от болест. В наследството си той оставя половината от царството и имуществото си на дъщерите си, а другата половина - на император Нерон. Това е опит да се успокои Рим, като в същото време се резервира личната му фамилна династия.
Планът се провалил и римляните пренебрегнали желанието му и решили да изискат задълженията, които починалият крал бил натрупал. Земите и собствеността на водещите племена на икените са иззети, а хората са лишени от статута си на съдружници, което на процедура ги свежда до равнището на плебеи.
Когато Будика стачкува против този ход, тя е обществено съблечена и бичувана, а двете ѝ дъщери са изнасилени от римски бойци. Будика се заклева да отмъсти и стартира да събира войска, с цел да се разпалва против новите си деспотични господари.
Касий Дион разказва Будика като доста висока, с дълга кестенява коса, извънредно умна, със яростен взор и могъщ глас. Подобно на други келтски дами, Будика е била подготвена като боец, тъй че е знаела по какъв начин да се бие.
Икените сплотяват сили със прилежащите тринованти и дружно с други племена основават войска от към 100 000 британци, всички под командването на Будика.
През 60 година (или 61 г.) от н.е., когато римският шеф на Британия Гай Светоний Павлин отсъства от акцията си на остров Мона (днешен Ангълси) в Северен Уелс, Будика и нейната войска стартират въстание.
Първоначално те се насочат към Камулодунум (днешен Колчестър), който по това време е провинциалната римска столица на Британия. Градът бил съвсем беззащитен, защитаван единствено от дребен брой ветерани бойци. Армията на Будика опустошава града, като го опожарява до основи, избива жителите му (както римляни, по този начин и проримски настроени британци) и обезглавява бронзова скулптура на император Нерон. Девети римски легион под командването на Квинт Петилий Цериалис се пробва да освободи града, само че Будика разгромява настъпващата войска и унищожава по-голямата част от легиона.
Сега пред него се намира Лондиниум (съвременен Лондон), комерсиалният център на Римската империя в Британия. По това време Светоний научава за протеста и стартира да придвижва войските си назад на юг. Той дошъл в Лондиниум преди Будика, само че селището било едва укрепено и единствено с няколко хиляди души Светоний решил да изостави града на бунтовниците.
Лондиниум е сполетян от същата орис като Камулодунум, като войските на Будика го изравняват със земята и убиват и изтезават всички, които не са съумели да се изтеглят. Следващата им цел е Веруламиум (днешен Сейнт Олбънс), където Светоний още веднъж отхвърля да отбрани града, оставяйки го свободно да бъде разграбен, опожарен и погубен от кралицата-воин.
Boudicca - an uncle claims we’re descendants.
— Pine
Смята се, че Будика (изписвана също като Будицея) е родена към 30 година от н.е. в елитно семейство в Югоизточна Англия. Повечето информация за нея идва от двама римски историци - Тацит и Касий Дион.
През 43 година сл. н. е. император Клавдий провежда инвазия и сполучливо превзема Южна Британия. През 48 година от н.е., на 18-годишна възраст, Будика се омъжва за Прасутагас - крал на племето икени, чиито земи заемат днешния Норфолк. Смята се, че Прасутагас се е подчинил на Клавдий след нашествието през 43 година от н.е. и му е било разрешено да продължи да ръководи като самостоятелен съдружник на Рим.
Будика ражда две дъщери, чиито имена са незнайни, и остава при Прасутага до гибелта му от болест. В наследството си той оставя половината от царството и имуществото си на дъщерите си, а другата половина - на император Нерон. Това е опит да се успокои Рим, като в същото време се резервира личната му фамилна династия.
Планът се провалил и римляните пренебрегнали желанието му и решили да изискат задълженията, които починалият крал бил натрупал. Земите и собствеността на водещите племена на икените са иззети, а хората са лишени от статута си на съдружници, което на процедура ги свежда до равнището на плебеи.
Когато Будика стачкува против този ход, тя е обществено съблечена и бичувана, а двете ѝ дъщери са изнасилени от римски бойци. Будика се заклева да отмъсти и стартира да събира войска, с цел да се разпалва против новите си деспотични господари.
Касий Дион разказва Будика като доста висока, с дълга кестенява коса, извънредно умна, със яростен взор и могъщ глас. Подобно на други келтски дами, Будика е била подготвена като боец, тъй че е знаела по какъв начин да се бие.
Икените сплотяват сили със прилежащите тринованти и дружно с други племена основават войска от към 100 000 британци, всички под командването на Будика.
През 60 година (или 61 г.) от н.е., когато римският шеф на Британия Гай Светоний Павлин отсъства от акцията си на остров Мона (днешен Ангълси) в Северен Уелс, Будика и нейната войска стартират въстание.
Първоначално те се насочат към Камулодунум (днешен Колчестър), който по това време е провинциалната римска столица на Британия. Градът бил съвсем беззащитен, защитаван единствено от дребен брой ветерани бойци. Армията на Будика опустошава града, като го опожарява до основи, избива жителите му (както римляни, по този начин и проримски настроени британци) и обезглавява бронзова скулптура на император Нерон. Девети римски легион под командването на Квинт Петилий Цериалис се пробва да освободи града, само че Будика разгромява настъпващата войска и унищожава по-голямата част от легиона.
Сега пред него се намира Лондиниум (съвременен Лондон), комерсиалният център на Римската империя в Британия. По това време Светоний научава за протеста и стартира да придвижва войските си назад на юг. Той дошъл в Лондиниум преди Будика, само че селището било едва укрепено и единствено с няколко хиляди души Светоний решил да изостави града на бунтовниците.
Лондиниум е сполетян от същата орис като Камулодунум, като войските на Будика го изравняват със земята и убиват и изтезават всички, които не са съумели да се изтеглят. Следващата им цел е Веруламиум (днешен Сейнт Олбънс), където Светоний още веднъж отхвърля да отбрани града, оставяйки го свободно да бъде разграбен, опожарен и погубен от кралицата-воин.
Boudicca - an uncle claims we’re descendants.
— Pine
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ