Виктория Бешлийска: Когато болката вдъхновява
Тя е създател на романите „ Глина “ (2020), „ Сърце “ (2022) и „ Нишка “ (2024), които се трансформират в бестселъри. Творчеството ѝ се отличава с внимание към българските обичаи, език и нематериалност. Създател на блога „ По дирите на думите “, който се радва на необятна известност и над 78 000 почитатели. Бешлийска е притежател на оценки като Почетен знак „ Стоян Михайловски “ и " Избор на книжарите “.
През 2023 година Виктория Бешлийска беше оповестена за най-четен актуален български създател на художествена литература от Столична библиотека.
Виктория Бешлийска – писането като обич и разтуха
„ Глина се роди в лятото, в което аз се развеждах с някогашния ми брачен партньор, бащата на моите две дъщери. Това беше извънредно разтърсващо събитие. "
Когато болката вдъхновява
Писателката Виктория Бешлийска споделя, че за нея писането е метод за справяне с прочувствената болежка, а любовта – даже и горчивата – остава главното ѝ ентусиазъм.
Средата, в която израства, е тази на типично обичайно семейство, и тя не крие болката си от това, че не е съумяла да сътвори сходна среда на обич и поддръжка в своето семейство.
„ Мъчно ми е за децата ми и за това по какъв начин раздялата със брачна половинка ми им се отрази. ” – споделя тя. Откровено приказва и за персоналните си битки: „ Ревността е нещо, което доста ми пречи, тежи ми, съпротивлявам се с нея по чисто човешки метод. ”
Въпреки всичко, през днешния ден Виктория има вяра, че е разкрила своя баланс и метод за справяне с човешките усеща и неволи: „ Когато го напишеш и в случай че можеш да го оставиш сред кориците – най-добре. ”
Тя намира разтуха и в религията – своя житейска философия и ориентир в добродетелите, в които има вяра. За нея любовта е най-важната добродетел.
„ Тъжно е да оспорваме и да се напрягаме подмолно за това дали би трябвало да има предмет като религии и добродетели в учебно заведение. Смятам, че би трябвало да има. ” – декларира тя.
В диалога с Мон Дьо Бешлийска разяснява и литературната сцена у нас: „ Липсата на професионална литературна рецензия ме удряше дълго в сърцето. Разбирането тук в България е, че всеобщата литература не е добра литература. ”
Невена Рикова
Прозвището „ литературен феномен ”, обещано ѝ от публиката, ѝ звучи непознато – тя избира да се концентрира върху персоналните си упования, а не върху публичните.
С годините се е научила да възприема рецензиите към нея и творчеството ѝ като просто „ част от публичния звук ”.
За нея проблемите в обществото не са малко: „ Имаме извънредно доста експанзия. Живеем с голяма незадоволеност към всичко и към себе си. Другият ни проблем тук е невъзможността да одобряваме. Ние не можем да одобряваме особеното, мъчно одобряваме новото. Ние не можем да издържим опциите, които имаме и които ни се дават. ”
През 2023 година Виктория Бешлийска беше оповестена за най-четен актуален български създател на художествена литература от Столична библиотека.
Виктория Бешлийска – писането като обич и разтуха
„ Глина се роди в лятото, в което аз се развеждах с някогашния ми брачен партньор, бащата на моите две дъщери. Това беше извънредно разтърсващо събитие. "
Когато болката вдъхновява
Писателката Виктория Бешлийска споделя, че за нея писането е метод за справяне с прочувствената болежка, а любовта – даже и горчивата – остава главното ѝ ентусиазъм.
Средата, в която израства, е тази на типично обичайно семейство, и тя не крие болката си от това, че не е съумяла да сътвори сходна среда на обич и поддръжка в своето семейство.
„ Мъчно ми е за децата ми и за това по какъв начин раздялата със брачна половинка ми им се отрази. ” – споделя тя. Откровено приказва и за персоналните си битки: „ Ревността е нещо, което доста ми пречи, тежи ми, съпротивлявам се с нея по чисто човешки метод. ”
Въпреки всичко, през днешния ден Виктория има вяра, че е разкрила своя баланс и метод за справяне с човешките усеща и неволи: „ Когато го напишеш и в случай че можеш да го оставиш сред кориците – най-добре. ”
Тя намира разтуха и в религията – своя житейска философия и ориентир в добродетелите, в които има вяра. За нея любовта е най-важната добродетел.
„ Тъжно е да оспорваме и да се напрягаме подмолно за това дали би трябвало да има предмет като религии и добродетели в учебно заведение. Смятам, че би трябвало да има. ” – декларира тя.
В диалога с Мон Дьо Бешлийска разяснява и литературната сцена у нас: „ Липсата на професионална литературна рецензия ме удряше дълго в сърцето. Разбирането тук в България е, че всеобщата литература не е добра литература. ”
Невена Рикова Прозвището „ литературен феномен ”, обещано ѝ от публиката, ѝ звучи непознато – тя избира да се концентрира върху персоналните си упования, а не върху публичните.
С годините се е научила да възприема рецензиите към нея и творчеството ѝ като просто „ част от публичния звук ”.
За нея проблемите в обществото не са малко: „ Имаме извънредно доста експанзия. Живеем с голяма незадоволеност към всичко и към себе си. Другият ни проблем тук е невъзможността да одобряваме. Ние не можем да одобряваме особеното, мъчно одобряваме новото. Ние не можем да издържим опциите, които имаме и които ни се дават. ”
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ