В моето отделение за майчинство в Газа съвместно съществуват животът и смъртта, но така и надеждата
тя е 2 часа сутринта в акушерството и гинекологията незабавна поделение на Медицинския комплекс Асахаба в град Газа. През отворените прозорци мога да чуя непрекъснатото бръмчене на дронове в небето от горната страна, само че също така е безшумно. Бриз тече през празната зала, предоставяйки облекчение от котлона и от няколкото светлини, които са включени, се появява меко синьо зарево. Аз съм шест месеца в стаж през годината и 12 часа в 16-часова промяна. Толкова съм изтощен, че бих могъл да заспя тук на бюрото за приемане, само че в спокойствието рядкото чувство за мир ме обгръща.
скоро е разрушено от жена, която плаче от болежка. Тя кърви и обхвана конвулсии. Разглеждаме я и й споделяме, че е изгубила нероденото си бебе - детето, за което е мечтала да се срещне. Жената беше неотдавна омъжена, само че единствено месец след сватбата й брачният партньор й беше погубен при въздушен набег. Детето, което носеше-ембрион на 10 седмици-беше първото им и ще бъде последното им.
лицето й е бледен, като че ли кръвта й се е замразила от шока. Има...
Прочетете целия текст »
