За нея… другата
Тя беше онази. Другата. Уж с него, само че не напълно. Уж сама, само че не напълно. Уж щастлива, само че не напълно.
Обичаше го. Повече от всеки различен. Повече от всичко друго. Повече от себе си даже. И вярваше, че любовта ѝ ще го избави. Ще го избави от сивия живот, от който ѝ се оплакваше. Ще го избави от чувството за пропилени шансове. Ще го избави от слабостта му. Ще го избави от него самия.
Не мислеше доста за онази, неговата. Казваше си, че да са дружно виновността не е в нея. А него. И в неговата. В тях двамата. И продължаваше. Продължаваше да обича. Продължаваше да се надява. Продължаваше да се замозаблуждава.
Продължаваше да си споделя, че за него е нещо друго. Нещо същинско. Нещо особено. Нещо, за което той ще се бори. Нещо, поради което ще преобърне живота си.
И не разбираше, че това беше той за нея. Не тя за него. Тя беше тази, която се бореше. Тя беше тази, която поради него прекатурна живота си. Тя беше тази, която обичаше…
Тя беше тази, която беше същинска. В тази връзка, построена на лъжливи обещания и проекти, които в никакъв случай не се случваха, тя беше същинска. Беше същинска, когато в фантазиите си се виждаше до него. Макар надълбоко в себе си за знаеше, че тези фантазии бяха единствено нейни. Не и негови. Нейн беше копнежът да бъдат вечно дружно. Нейна беше вярата да спре да бъде другата. И да стане неговата…
Нейна беше илюзията, в която живееше. И който той подхранваше.
Защото му харесваше.
Харесваше му да се усеща обичан, да се усеща мечтан. Да се усеща определен. Харесваше му и да може да избира. Кога да бъде с нея. Къде да бъде с нея. И… да бъде ли с нея. Харесваше му да получава, без да дава. Харесваше му да има рамо, на което да облегне, когато се почувства слаб. Харесваше му да има свободата си, когато се почувства отегчен. Харесваше му да има връзка… без да има връзка…
…
Докато един ден тя не се погледна в огледалото… и не откри момичето, което беше преди. Не откри блясъка в очите си, в миналото цялостни с очакване, а в този момент – цялостни с горест. Не откри усмивката си. Не откри себе си.
Тогава по лицето ѝ се стекоха сълзи. Но този път не плачеше за него. Плачеше за себе си. За фантазиите си. За сърцето си. За живота си. За времето, което беше пропиляла. За пътя, от който се беше отказала. За душата си, която беше предала…
И с всяка сълза го отмиваше от себе си. Отмиваше него. Неспазените обещания. Нанесените огорченията. Преживените разочарования. Отмиваше срама и съжалението. Отмиваше лъжата…
…
Много сълзи трябваше да изплаче. И доста време да мине.
Но тя съумя. Направи го. Освободи се. Преоткри се. Прероди се.
И през днешния ден към този момент не е другата. Днес към този момент е себе си.
И живее живота си. Този път същински. И за себе си.
…
А той още веднъж е с неговата. И… с другата. Поредната!
Инфо: https://dama.bg
