Борислав Цеков: 9 месеца се управлява задкулисно, със SMS, шушкане по кьошетата и със срещи по джиповете на този или онзи
.txtvaudio2 { color: #666666; font-family: Verdana; font-size: 11px; }
Борислав Цеков - лекар по конституционно право и създател на Института за съвременна политика, в изявление за предаването " България, Европа и светът на фокус " на Радио " Фокус "
Г-н Цеков, какво е времето в политиката? Вещаят ли триумф договарянията и бързата реакция на президента?
Ако разделим нещата на две - политическа и конституционна. Политическата част, която е преговорният развой сред двете най-големи парламентарни групи явно на този стадий върви със напълно естествени темпове. Аз чакам при всички положения да бъде образувано ново държавно управление в границите на този парламент. Що се отнася до конституционната страна, т.е., това, което сега е в полето на президента, а точно политическите съвещания с парламентарните групи, тук би трябвало да се държи сметка, че президентът не може случайно да преценя какъв брой време да не престават тези съвещания повече или по-малко. А би трябвало да ориентира техния график, съгласно това, което идва като политически сигнали от договарящите парламентарни групи. Защото задачата на конституционната процедура, в която се намираме сега е сформиране на ново държавно управление. И мисля, че по метода, по който досега президента води консултациите, той се преценява с интензитета, който допуска методът по който вървят договарянията сред ГЕРБ и ПП-ДБ.
Казахте доста е значимо какви сигнали дават партиите - какви са те, съгласно вас?
Очевидно има воля за взаимно ръководство. Аз се надявам това ръководство, за разлика от досегашните 9 месеца да бъде сложено на ясна, съдружна основа, с едно обществено подписано съдружно съглашение за взаимно ръководство. Това е единият основен детайл. И вторият основен детайл е към този момент наличието на това съдружно съглашение. А то би трябвало да е такова, че в случай че не по този начин идентично, то най-малко оптимално близо до изборните резултати, т.е., до волята, която българските жители са изразили в изборите и както са класирали партиите, съгласно тази воля.
Защото през миналите 9 месеца ние бяхме очевидци на една политическа девиация, едно отклоняване от нормалността, от естествените правила на демокрацията, при което една политически малцинствена парламентарна група, която е изгубила изборите ПП-ДБ, получи на процедура цялата изпълнителна власт. И това без подозрение беше един от признаците на неустойчивост, а значително и неефективност на държавното управление на Николай Денков.
Николай Денков, министър председателят в оставка, сподели през днешния ден, че е “умерен оптимист " и изрази вяра тонът на диалозите да продължи по същия метод, както досега. Според вас, господин Цеков, какво стои зад думите “конструктивен разговор " и също по този начин учен Денков съобщи пред публицисти, че “има реализиран консенсус към това по какъв начин ще наподобява документът за бъдещото ръководство "?
Когато в едни договаряния се използва словосъчетанието “конструктивен разговор ", това значи, че към момента има разлики, само че има и воля за превъзмогването им. Аз съм човек, който е взел участие в договаряния на най-високо равнище за сформиране на държавно управление, също и за промени в държавното управление преди повече от 20 години. И доста добре познавам преговорният диалект, който в политиката се използва. Така, че “конструктивен разговор " значи тъкмо това - има разлики, само че има и воля за превъзмогването им. Все още договарянията не са завършили.
А къде съгласно вас, къде по-точно меморандумът, който беше препоръчан от ПП-ДБ и надлежно съдружното съглашение на ГЕРБ-СДС могат да се пресекат?
Меморандумът, който предложи ПП-ДБ беше един опит за брокерско съглашение и делба на властта без никаква политическа отговорност и без основаване на сполучлив механизъм за взимане на политически решения, който да е явен за обществото. В този смисъл от този злощастен меморандум, най-вероятно остават единствено претенциите на ПП-ДБ за присъединяване във властта. Виждаме, че те доста се вълнуват от регулаторните органи, надали не ги оповестиха, че те са по-важни от настоящото ръководство на страната, и от държавното управление. Тоест, имат някакви апетити, какво се крие зад това, дали се крият стопански ползи или нещо друго, следва да забележим.
Но формата, която уповавам се, ще бъде определена, с цел да се сложат на хартия постигнатите съглашения сред ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ, би трябвало да е политическо съдружно съглашение, т.е., да бъде по-близка до това, което предложиха от ГЕРБ. Тъй като това е естествената форма, в която следва да се облече една политическа договореност и още веднъж заостря вниманието върху нуждата в това съглашение да има доста явен механизъм, по който обединението ще взима своите политически решения. Трябва да е ясно кой ги взима, дали е някакъв съдружен съвет, дали е някакъв лидерски съвет. Как се взимат - с консенсус или без консенсус, това би трябвало да е написано, то би трябвало да е и ясно за обществото. Защото през миналите 9 месеца подобен механизъм липсваше, ние видяхме, че се ръководи непрозрачно, подмолно, със SMS -и, с шушкане по кьошетата, със срещи по джиповете на този или оня и така нататък
Г-н Цеков, гръмките обещания за промяната в правосъдната система. Какво очаквате да се случи в това отношение? Особено каква би трябвало да бъде процедурата пък след измененията в Конституцията, в случай че не се стигне до някакъв консенсус от тук нататък?
Ако не се стигне до консенсус, явно няма да изпълнят уговорките си, които са оповестили обществено за приемане на нов закон за правосъдната власт. И от там насетне избор на двата нови съвета - Висшия правосъден и Висшия прокурорски съвет. Така че сега полето е точно на договарянията на двете парламентарни групи. Министерството на правораздаването разгласява за авансово публично разискване един законопроект за правосъдната власт, изцяло нов. Като цяло той е много недопечен към момента, само че в него има някои притеснителни от конституционно становище моменти
Кои са те?
На първо място, това е обвързвано с метода по който се предлага да бъдат избирани правосъдната, надлежно парламентарната квоти в двата съвета - Висшият правосъден и Висшият прокурорски съвет. Двете квоти ще се избират по изцяло несъразмерен метод, като за правосъдната квота се планува един доста по-нисък стандарт за бистрота, за гражданско присъединяване, за надзор, в съпоставяне със стандарта, който е очакван за парламентарната квота. Например, предлага се претенденти за правосъдна квота да бъдат номинирани единствено от съдии, прокурори и следователи, без никакви благоприятни условия. Друг, с изключение на не държавни организации да задават въпроси, да показват мнения по техните кандидатури. Една капсулирана, затворена процедура. И въпреки това, за парламентарната квота, създателите на законопроекта отиват в другата прекаленост, като плануват една оптималната гласност.
Дори плануват нещо, което носи белезите на противоконституционност, а точно претенденти за парламентарната квота в двата съвета, да бъдат предлагани на равно съображение с депутатите и от Юридически факултет и от Висшия адвокатски съвет. Това е невиждано и няма опора в Конституцията. Конституцията не планува, че актове на Народното събрание, могат да бъдат инициирани от частни субекти, каквито са юридическите факултети и Висшия адвокатски съвет.
Защото Констутицята дава единствено една рамка, по този начин да се каже.
Не, не е рамка. Законодателна самодейност и актове на Народното събрание могат да се одобряват единствено по планувания и по самодейност на плануваните в Конституцията субекти и това са народните представители и Министерския съвет. Никакви юридически факултети, никакви Висши адвокатски препоръки. Те тук оферират, наедно с депутатите и тези два субекта да оферират претенденти. Това са отвън политически субекти, субекти които не съставляват никого, с изключение на себе си и не носят никаква отговорност пред жителите. Направо да вземат да им дадат, казано иронично, законодателна самодейност. В Гватемала, страна от третия свят, юридическите факултети и цели университети имат законодателна самодейност. Щом са тръгнали по този път, да го извървят до дъно. Но това е една тъжна подигравка, тъй като нещата не свършват до тук, с проблемите в този законопроект, а ескалират още повече.
И то в една несигурна политическа обстановка, каквато е сега, да се предлага един нов закон?
Предлага се нещо, което към този момент отива отвън, на процедура се пробват да изземат една изключителна компетентност на Народното събрание, да го трансфорат в гумен щемпел. И това е, че тези кандидатури, един път импортирани от тези субекти, ще бъдат пресявани, оценени, изслушвани от една непарламентарна номинационна комисия, която се състои от представители, забележете, на правосъдната и на изпълнителната власт и на омбудсмана. Петчленна комисия, по един представител на двете висши съдилища, на висшата прокуратура, на министър на правораздаването и на омбудсмана.
Което, казано на по-достъпен език, какво значи?
Това значи, че създателите на законопроекта зачертават разделянето на управляващите и вземат решение, че една изключителна компетентност, каквато има Народното събрание по Конституция да избере парламентарната квота в двата съвета, ще бъде обусловена от един непарламентарен орган, доминиран от другите две управляващи - изпълнителната и правосъдната. Това е едно. Второ, самата номинационна комисия няма да е нещо, което просто да събира документи, тя ще преценя вместо Народното събрание, по допустимост кой претендент може и кой не може, като са написани критерии, които са безпределно субективни. Например, аршин социална поддръжка. И аз запитвам, какъв различен аршин, с изключение на присъединяване в локални и национални избори може да има за социална поддръжка?
Служебна записка от Хелзинкския комитет? Или хвалебствена дописка в тази или онази медия, която споделя, “щом е от нашите ще го хвалим, щом е от другите - ще го ругаем ". Такива, заредени с доста злотворен субективизъм аршин, отварят вратите за произвол. А какъв е огромният проблем? Проблемът е, че се пробват да заобиколят демокрацията, да заобиколят политическата система, да заобиколят Народното събрание, и посредством частни, съсловни гилдийни организации. Ето виждаме юридически факултети, Висшия адвокатски съвет да прокарват кандидатури. Кой го желае, ами желае го едно политическо малцинство на ПП-ДБ, което е обречено постоянно да бъде политическо малцинство. И защото не може да получи властта, която желае по законен път, с избори. Те се пробват да заобиколят парламентарното ръководство и да вкарат в играта, по този начин да се каже, частни съсловни и гилдийни структури, върху които те имат въздействие. Ето това е същинският проблем и аз мисля, че това ще бъде един огромен препъни камък, в случай че се допусне да влезе в закона, тъй като от там ще отиде в Конституционния съд и вероятността да бъде оповестена за противоконституционна една сходна скица за избиране на парламентарната квота е доста висока.
Г-н Цеков, може ли да зародят някакви други недоразумения, поради последните конституционни промени?
Недоразумения не толкоз, единственото, което би могло на процедура да върне така наречен “съдебна промяна " още в самото й начало е, в случай че Конституционният съд реши, че това разфасоване на Единния върховен правосъден съвет на два изцяло независими органа е в компетенцията на Велико национално заседание. С което, обявявайки за противоконституционни, на процедура ще ликвидира цялото това политически време, което страната губи към този момент 10-15 години, с цел да обслужва ползите на тези, които оповестиха, че това надали не е формата, от която ще произтече качествено правосъдие в България. Разбира се, това няма да се случи единствено с тази конституционна смяна, само че те явно държаха на това. Ето, реализираха го, от тук нататък ще забележим какво ще се случи? Засега нищо.
Борислав Цеков - лекар по конституционно право и създател на Института за съвременна политика, в изявление за предаването " България, Европа и светът на фокус " на Радио " Фокус "
Г-н Цеков, какво е времето в политиката? Вещаят ли триумф договарянията и бързата реакция на президента?
Ако разделим нещата на две - политическа и конституционна. Политическата част, която е преговорният развой сред двете най-големи парламентарни групи явно на този стадий върви със напълно естествени темпове. Аз чакам при всички положения да бъде образувано ново държавно управление в границите на този парламент. Що се отнася до конституционната страна, т.е., това, което сега е в полето на президента, а точно политическите съвещания с парламентарните групи, тук би трябвало да се държи сметка, че президентът не може случайно да преценя какъв брой време да не престават тези съвещания повече или по-малко. А би трябвало да ориентира техния график, съгласно това, което идва като политически сигнали от договарящите парламентарни групи. Защото задачата на конституционната процедура, в която се намираме сега е сформиране на ново държавно управление. И мисля, че по метода, по който досега президента води консултациите, той се преценява с интензитета, който допуска методът по който вървят договарянията сред ГЕРБ и ПП-ДБ.
Казахте доста е значимо какви сигнали дават партиите - какви са те, съгласно вас?
Очевидно има воля за взаимно ръководство. Аз се надявам това ръководство, за разлика от досегашните 9 месеца да бъде сложено на ясна, съдружна основа, с едно обществено подписано съдружно съглашение за взаимно ръководство. Това е единият основен детайл. И вторият основен детайл е към този момент наличието на това съдружно съглашение. А то би трябвало да е такова, че в случай че не по този начин идентично, то най-малко оптимално близо до изборните резултати, т.е., до волята, която българските жители са изразили в изборите и както са класирали партиите, съгласно тази воля.
Защото през миналите 9 месеца ние бяхме очевидци на една политическа девиация, едно отклоняване от нормалността, от естествените правила на демокрацията, при което една политически малцинствена парламентарна група, която е изгубила изборите ПП-ДБ, получи на процедура цялата изпълнителна власт. И това без подозрение беше един от признаците на неустойчивост, а значително и неефективност на държавното управление на Николай Денков.
Николай Денков, министър председателят в оставка, сподели през днешния ден, че е “умерен оптимист " и изрази вяра тонът на диалозите да продължи по същия метод, както досега. Според вас, господин Цеков, какво стои зад думите “конструктивен разговор " и също по този начин учен Денков съобщи пред публицисти, че “има реализиран консенсус към това по какъв начин ще наподобява документът за бъдещото ръководство "?
Когато в едни договаряния се използва словосъчетанието “конструктивен разговор ", това значи, че към момента има разлики, само че има и воля за превъзмогването им. Аз съм човек, който е взел участие в договаряния на най-високо равнище за сформиране на държавно управление, също и за промени в държавното управление преди повече от 20 години. И доста добре познавам преговорният диалект, който в политиката се използва. Така, че “конструктивен разговор " значи тъкмо това - има разлики, само че има и воля за превъзмогването им. Все още договарянията не са завършили.
А къде съгласно вас, къде по-точно меморандумът, който беше препоръчан от ПП-ДБ и надлежно съдружното съглашение на ГЕРБ-СДС могат да се пресекат?
Меморандумът, който предложи ПП-ДБ беше един опит за брокерско съглашение и делба на властта без никаква политическа отговорност и без основаване на сполучлив механизъм за взимане на политически решения, който да е явен за обществото. В този смисъл от този злощастен меморандум, най-вероятно остават единствено претенциите на ПП-ДБ за присъединяване във властта. Виждаме, че те доста се вълнуват от регулаторните органи, надали не ги оповестиха, че те са по-важни от настоящото ръководство на страната, и от държавното управление. Тоест, имат някакви апетити, какво се крие зад това, дали се крият стопански ползи или нещо друго, следва да забележим.
Но формата, която уповавам се, ще бъде определена, с цел да се сложат на хартия постигнатите съглашения сред ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ, би трябвало да е политическо съдружно съглашение, т.е., да бъде по-близка до това, което предложиха от ГЕРБ. Тъй като това е естествената форма, в която следва да се облече една политическа договореност и още веднъж заостря вниманието върху нуждата в това съглашение да има доста явен механизъм, по който обединението ще взима своите политически решения. Трябва да е ясно кой ги взима, дали е някакъв съдружен съвет, дали е някакъв лидерски съвет. Как се взимат - с консенсус или без консенсус, това би трябвало да е написано, то би трябвало да е и ясно за обществото. Защото през миналите 9 месеца подобен механизъм липсваше, ние видяхме, че се ръководи непрозрачно, подмолно, със SMS -и, с шушкане по кьошетата, със срещи по джиповете на този или оня и така нататък
Г-н Цеков, гръмките обещания за промяната в правосъдната система. Какво очаквате да се случи в това отношение? Особено каква би трябвало да бъде процедурата пък след измененията в Конституцията, в случай че не се стигне до някакъв консенсус от тук нататък?
Ако не се стигне до консенсус, явно няма да изпълнят уговорките си, които са оповестили обществено за приемане на нов закон за правосъдната власт. И от там насетне избор на двата нови съвета - Висшия правосъден и Висшия прокурорски съвет. Така че сега полето е точно на договарянията на двете парламентарни групи. Министерството на правораздаването разгласява за авансово публично разискване един законопроект за правосъдната власт, изцяло нов. Като цяло той е много недопечен към момента, само че в него има някои притеснителни от конституционно становище моменти
Кои са те?
На първо място, това е обвързвано с метода по който се предлага да бъдат избирани правосъдната, надлежно парламентарната квоти в двата съвета - Висшият правосъден и Висшият прокурорски съвет. Двете квоти ще се избират по изцяло несъразмерен метод, като за правосъдната квота се планува един доста по-нисък стандарт за бистрота, за гражданско присъединяване, за надзор, в съпоставяне със стандарта, който е очакван за парламентарната квота. Например, предлага се претенденти за правосъдна квота да бъдат номинирани единствено от съдии, прокурори и следователи, без никакви благоприятни условия. Друг, с изключение на не държавни организации да задават въпроси, да показват мнения по техните кандидатури. Една капсулирана, затворена процедура. И въпреки това, за парламентарната квота, създателите на законопроекта отиват в другата прекаленост, като плануват една оптималната гласност.
Дори плануват нещо, което носи белезите на противоконституционност, а точно претенденти за парламентарната квота в двата съвета, да бъдат предлагани на равно съображение с депутатите и от Юридически факултет и от Висшия адвокатски съвет. Това е невиждано и няма опора в Конституцията. Конституцията не планува, че актове на Народното събрание, могат да бъдат инициирани от частни субекти, каквито са юридическите факултети и Висшия адвокатски съвет.
Защото Констутицята дава единствено една рамка, по този начин да се каже.
Не, не е рамка. Законодателна самодейност и актове на Народното събрание могат да се одобряват единствено по планувания и по самодейност на плануваните в Конституцията субекти и това са народните представители и Министерския съвет. Никакви юридически факултети, никакви Висши адвокатски препоръки. Те тук оферират, наедно с депутатите и тези два субекта да оферират претенденти. Това са отвън политически субекти, субекти които не съставляват никого, с изключение на себе си и не носят никаква отговорност пред жителите. Направо да вземат да им дадат, казано иронично, законодателна самодейност. В Гватемала, страна от третия свят, юридическите факултети и цели университети имат законодателна самодейност. Щом са тръгнали по този път, да го извървят до дъно. Но това е една тъжна подигравка, тъй като нещата не свършват до тук, с проблемите в този законопроект, а ескалират още повече.
И то в една несигурна политическа обстановка, каквато е сега, да се предлага един нов закон?
Предлага се нещо, което към този момент отива отвън, на процедура се пробват да изземат една изключителна компетентност на Народното събрание, да го трансфорат в гумен щемпел. И това е, че тези кандидатури, един път импортирани от тези субекти, ще бъдат пресявани, оценени, изслушвани от една непарламентарна номинационна комисия, която се състои от представители, забележете, на правосъдната и на изпълнителната власт и на омбудсмана. Петчленна комисия, по един представител на двете висши съдилища, на висшата прокуратура, на министър на правораздаването и на омбудсмана.
Което, казано на по-достъпен език, какво значи?
Това значи, че създателите на законопроекта зачертават разделянето на управляващите и вземат решение, че една изключителна компетентност, каквато има Народното събрание по Конституция да избере парламентарната квота в двата съвета, ще бъде обусловена от един непарламентарен орган, доминиран от другите две управляващи - изпълнителната и правосъдната. Това е едно. Второ, самата номинационна комисия няма да е нещо, което просто да събира документи, тя ще преценя вместо Народното събрание, по допустимост кой претендент може и кой не може, като са написани критерии, които са безпределно субективни. Например, аршин социална поддръжка. И аз запитвам, какъв различен аршин, с изключение на присъединяване в локални и национални избори може да има за социална поддръжка?
Служебна записка от Хелзинкския комитет? Или хвалебствена дописка в тази или онази медия, която споделя, “щом е от нашите ще го хвалим, щом е от другите - ще го ругаем ". Такива, заредени с доста злотворен субективизъм аршин, отварят вратите за произвол. А какъв е огромният проблем? Проблемът е, че се пробват да заобиколят демокрацията, да заобиколят политическата система, да заобиколят Народното събрание, и посредством частни, съсловни гилдийни организации. Ето виждаме юридически факултети, Висшия адвокатски съвет да прокарват кандидатури. Кой го желае, ами желае го едно политическо малцинство на ПП-ДБ, което е обречено постоянно да бъде политическо малцинство. И защото не може да получи властта, която желае по законен път, с избори. Те се пробват да заобиколят парламентарното ръководство и да вкарат в играта, по този начин да се каже, частни съсловни и гилдийни структури, върху които те имат въздействие. Ето това е същинският проблем и аз мисля, че това ще бъде един огромен препъни камък, в случай че се допусне да влезе в закона, тъй като от там ще отиде в Конституционния съд и вероятността да бъде оповестена за противоконституционна една сходна скица за избиране на парламентарната квота е доста висока.
Г-н Цеков, може ли да зародят някакви други недоразумения, поради последните конституционни промени?
Недоразумения не толкоз, единственото, което би могло на процедура да върне така наречен “съдебна промяна " още в самото й начало е, в случай че Конституционният съд реши, че това разфасоване на Единния върховен правосъден съвет на два изцяло независими органа е в компетенцията на Велико национално заседание. С което, обявявайки за противоконституционни, на процедура ще ликвидира цялото това политически време, което страната губи към този момент 10-15 години, с цел да обслужва ползите на тези, които оповестиха, че това надали не е формата, от която ще произтече качествено правосъдие в България. Разбира се, това няма да се случи единствено с тази конституционна смяна, само че те явно държаха на това. Ето, реализираха го, от тук нататък ще забележим какво ще се случи? Засега нищо.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ