Знаел ли е Сталин, че Хитлер ще нападне СССР?
Твърди се, че Сталин е получил над 80 обособени предизвестия за желанието на Хитлер да нападне Съюз на съветските социалистически републики, само че не им повярвал до последния миг.
На 21 юни 1941 година руските граничари край град Сокал, Западна Украйна, задържат немския беглец Алфред Лисков, който преплува река Буг и се предава. Лисков осведоми граничарите, че призори на 22 юни немската войска ще нападна Съюз на съветските социалистически републики.
Сталин е осведомен и „ неотложно се съгласява да приведе войските в бойна подготвеност “, написа по-късно в записките си маршал Георгий Жуков. „ Очевидно [той] преди този момент е получил толкоз значима информация по други канали “. Едва вечерта на 21 юни Червената войска и нейната противовъздушна защита най-сетне са приведени в бойна подготвеност. Дотогава всички атакуващи сили на Вермахта към този момент са подготвени да пресекат границата.
Защо нацистката офанзива е непредвидена?
На съветския фронтInterim Archives/Getty Images
Нещо още по-лошо, част от армейския щаб получава заповедите едвам сутринта, когато немското нахлуване към този момент е почнало. „ Преди разсъмване на 22 юни жичната връзка с войските беше прекратена във всички западни гранични региони и щабовете на окръзите и армиите не бяха в положение бързо да предадат своите заповеди “, написа историкът Владимир Карпов. „ Германските диверсионни групи, които към този момент бяха на наша територия, унищожиха жичната връзка.
В същото време командирите на части, които желаят позволение да открият огън при положение на секване на немските войски на границата, получават заповед да „ не се поддават на провокации “. Това е персоналната заповед на Сталин. Съветските войски би трябвало да се отдръпват и едвам в 7 и 15 сутринта, три часа след началото на немската офанзива, на Съветите им е обещано разрешено да отвърнат на офанзивата. Такова пагубно закъснение се получава, защото до последния миг Сталин счита офанзивата за „ провокация “.
Защо подготовката за офанзивата е засекретена?
Молотов, Рибентроп и СталинUniversal History Archive/Universal Images Group/Getty Images
Нацистка Германия стартира да приготвя нападението против Съюз на съветските социалистически републики в средата на 1940 година. Всички мерки се правят в строга секретност, тъй че руското разузнаване да не разбере нищо. Германците бомбардират британски градове и приготвят флота за прекосяване на пролива Ламанш, като в това време прегрупират силите си в Източна Европа. На 6 септември 1940 година Алфред Йодъл, шеф на оперативния щаб на немската войска, изпраща заповеди за дезинформация на руските водачи, в които ясно се споделя: „ През идващите седмици концентрацията на войски на Изток ще се усили доста. От тези наши прегрупирания Русия никога не би трябвало да остава с усещането, че готвим нахлуване на Изток “.
В същото време Хитлер се пробва да убеди Сталин, че Германия ще следва пакта Молотов-Рибентроп от 1939 година, който подсигурява мир сред Съюз на съветските социалистически републики и Германия. Хитлер и други високопоставени нацистки командири желаят да основат усещането, че Германия ще нападне първо Англия. Хитлер даже праща писмо до Сталин, в което търси военна поддръжка против Британската империя, а руският външен министър Вячеслав Молотов е поканен в Берлин за договаряния с Хитлер и немския външен министър Йоахим декор Рибентроп. След договарянията Молотов е изцяло сигурен, че Англия ще стане първата цел на Германия.
Сталин и Чърчил на Ялтенската конференцияPhotoQuest/Getty Images
Междувременно през декември 1940 година Хитлер подписва „ Директива № 21 (Операция „ Барбароса “) за подготовка за война против Съветския съюз. В нея се споделя: „ Германските въоръжени сили би трябвало да бъдат подготвени да победят руска Русия по време на къса акция, даже преди войната против Англия да е завършила “.
Висшите немски командири несъмнено са наясно с проектите, защото с дейностите си укрепват конспирацията, написа историкът Владимир Лота. Фелдмаршал Валтер декор Браухич в коледна тирада по радиото през декември декларира, че „ Вермахтът има единствено една задача: да победи Англия “. Въпреки това от февруари 1941 година немските сили се разполагат интензивно в Източна Европа. В същото време тяхното държавно управление продължава да разисква опциите за икономическо съдействие със Съюз на съветските социалистически републики. Съветското външно разузнаване обаче продължава да дава обстоятелства, които загатват за опцията за идно немско нахлуване. Жалко, че Сталин не им се доверява.
Защо Сталин мисли, че нападението е провокация?
26 ноември 1942Hulton Archive/Getty Images
Йосиф Сталин не има вяра на Уинстън Чърчил, който провежда акция в английския кабинет за разкъсване на дипломатическите връзки със Съветския съюз през 1927 година. Сега, когато още веднъж той е на власт, Сталин има вяра, че Чърчил евентуално крои нова антисъветска интрига.
Още през юни 1940 година Уинстън Чърчил изпраща на Сталин персонално известие, в което предизвестява за възходящата надмощие на Германия над Европа. Сталин обаче счита, че това е опит за делене на Съюз на съветските социалистически републики и Германия. Година по-късно Чърчил повтаря предизвестието си, към този момент подкрепено от солидни разследващи данни, само че без резултат. Както си спомня Стафърд Крипс, дипломат на Обединеното кралство в Съюз на съветските социалистически републики, „ Сталин не искаше да има нищо общо с Чърчил и най-много се опасяваше, че Германия ще разбере за кореспонденцията му с Чърчил “.
Предупреждения идват и от други източници. На 17 април 1941 година резидент на разузнаването в Прага изпраща предизвестие до Москва, че Германия ще нападне Съветския съюз през втората половина на юни. Докладът му се основава на информация, получена от почитан немски офицер в Чехословакия, чието прикритие е на основен инженер в заводите на Skoda. Източникът към този момент е спечелил цялостно доверие, само че това се оказа незадоволително: когато отчетът е предаден на Сталин, той просто го връща с внезапен отговор, надраскан с червен молив: „ Английска провокация. Оправяйте се! Сталин “.
Сталин обаче не е доверчив и схваща, че войната е неизбежна. Въпросът е какъв брой скоро. Съюз на съветските социалистически републики се нуждае от известно време, с цел да приключи военните си мерки и сигурно е щяло да бъде по-добре, в случай че Хитлер не атакува най-малко до 1942 година. В разследващите отчети, които идват през 1940 и 1941-а, доста дати са посочени като начало на войната, само че нищо не се случва.
Anthony Potter Collection/Getty Images
Мобилизирането на съвсем двумилионна войска е съществено решение и Сталин не може с лека ръка да повярва на всеки отчет, тъй че взема решение да изчака.
Когато Германия атакува Съюз на съветските социалистически републики, Сталин явно е извънредно мощно шокиран. Той прекарва първите осем часа от войната в напразни опити да предотврати ескалацията на „ провокацията “. Той бомбардира немското външно министерство с радио известия и даже търси помощ от Япония, като я приканва да работи като медиатор за преустановяване на „ рецесията “.
Междувременно немските войски, нахлули на руска територия, завладяват всички железопътни линии и мостове по направленията на главната атака, завладяват 46 руски летища, унищожат към 1000 самолета на Червената войска на земята и стартират бързо нахлуване навътре в фронт с широчина близо 1500 км. Оказва се, че грешката в преценката на Сталин не е съдбовна, само че сигурно коства доста на Съюз на съветските социалистически републики и неговия народ.
създател:
източник: bg.rbth.com
На 21 юни 1941 година руските граничари край град Сокал, Западна Украйна, задържат немския беглец Алфред Лисков, който преплува река Буг и се предава. Лисков осведоми граничарите, че призори на 22 юни немската войска ще нападна Съюз на съветските социалистически републики.
Сталин е осведомен и „ неотложно се съгласява да приведе войските в бойна подготвеност “, написа по-късно в записките си маршал Георгий Жуков. „ Очевидно [той] преди този момент е получил толкоз значима информация по други канали “. Едва вечерта на 21 юни Червената войска и нейната противовъздушна защита най-сетне са приведени в бойна подготвеност. Дотогава всички атакуващи сили на Вермахта към този момент са подготвени да пресекат границата.
Защо нацистката офанзива е непредвидена?
На съветския фронтInterim Archives/Getty Images
Нещо още по-лошо, част от армейския щаб получава заповедите едвам сутринта, когато немското нахлуване към този момент е почнало. „ Преди разсъмване на 22 юни жичната връзка с войските беше прекратена във всички западни гранични региони и щабовете на окръзите и армиите не бяха в положение бързо да предадат своите заповеди “, написа историкът Владимир Карпов. „ Германските диверсионни групи, които към този момент бяха на наша територия, унищожиха жичната връзка.
В същото време командирите на части, които желаят позволение да открият огън при положение на секване на немските войски на границата, получават заповед да „ не се поддават на провокации “. Това е персоналната заповед на Сталин. Съветските войски би трябвало да се отдръпват и едвам в 7 и 15 сутринта, три часа след началото на немската офанзива, на Съветите им е обещано разрешено да отвърнат на офанзивата. Такова пагубно закъснение се получава, защото до последния миг Сталин счита офанзивата за „ провокация “.
Защо подготовката за офанзивата е засекретена?
Молотов, Рибентроп и СталинUniversal History Archive/Universal Images Group/Getty Images
Нацистка Германия стартира да приготвя нападението против Съюз на съветските социалистически републики в средата на 1940 година. Всички мерки се правят в строга секретност, тъй че руското разузнаване да не разбере нищо. Германците бомбардират британски градове и приготвят флота за прекосяване на пролива Ламанш, като в това време прегрупират силите си в Източна Европа. На 6 септември 1940 година Алфред Йодъл, шеф на оперативния щаб на немската войска, изпраща заповеди за дезинформация на руските водачи, в които ясно се споделя: „ През идващите седмици концентрацията на войски на Изток ще се усили доста. От тези наши прегрупирания Русия никога не би трябвало да остава с усещането, че готвим нахлуване на Изток “.
В същото време Хитлер се пробва да убеди Сталин, че Германия ще следва пакта Молотов-Рибентроп от 1939 година, който подсигурява мир сред Съюз на съветските социалистически републики и Германия. Хитлер и други високопоставени нацистки командири желаят да основат усещането, че Германия ще нападне първо Англия. Хитлер даже праща писмо до Сталин, в което търси военна поддръжка против Британската империя, а руският външен министър Вячеслав Молотов е поканен в Берлин за договаряния с Хитлер и немския външен министър Йоахим декор Рибентроп. След договарянията Молотов е изцяло сигурен, че Англия ще стане първата цел на Германия.
Сталин и Чърчил на Ялтенската конференцияPhotoQuest/Getty Images
Междувременно през декември 1940 година Хитлер подписва „ Директива № 21 (Операция „ Барбароса “) за подготовка за война против Съветския съюз. В нея се споделя: „ Германските въоръжени сили би трябвало да бъдат подготвени да победят руска Русия по време на къса акция, даже преди войната против Англия да е завършила “.
Висшите немски командири несъмнено са наясно с проектите, защото с дейностите си укрепват конспирацията, написа историкът Владимир Лота. Фелдмаршал Валтер декор Браухич в коледна тирада по радиото през декември декларира, че „ Вермахтът има единствено една задача: да победи Англия “. Въпреки това от февруари 1941 година немските сили се разполагат интензивно в Източна Европа. В същото време тяхното държавно управление продължава да разисква опциите за икономическо съдействие със Съюз на съветските социалистически републики. Съветското външно разузнаване обаче продължава да дава обстоятелства, които загатват за опцията за идно немско нахлуване. Жалко, че Сталин не им се доверява.
Защо Сталин мисли, че нападението е провокация?
26 ноември 1942Hulton Archive/Getty Images
Йосиф Сталин не има вяра на Уинстън Чърчил, който провежда акция в английския кабинет за разкъсване на дипломатическите връзки със Съветския съюз през 1927 година. Сега, когато още веднъж той е на власт, Сталин има вяра, че Чърчил евентуално крои нова антисъветска интрига.
Още през юни 1940 година Уинстън Чърчил изпраща на Сталин персонално известие, в което предизвестява за възходящата надмощие на Германия над Европа. Сталин обаче счита, че това е опит за делене на Съюз на съветските социалистически републики и Германия. Година по-късно Чърчил повтаря предизвестието си, към този момент подкрепено от солидни разследващи данни, само че без резултат. Както си спомня Стафърд Крипс, дипломат на Обединеното кралство в Съюз на съветските социалистически републики, „ Сталин не искаше да има нищо общо с Чърчил и най-много се опасяваше, че Германия ще разбере за кореспонденцията му с Чърчил “.
Предупреждения идват и от други източници. На 17 април 1941 година резидент на разузнаването в Прага изпраща предизвестие до Москва, че Германия ще нападне Съветския съюз през втората половина на юни. Докладът му се основава на информация, получена от почитан немски офицер в Чехословакия, чието прикритие е на основен инженер в заводите на Skoda. Източникът към този момент е спечелил цялостно доверие, само че това се оказа незадоволително: когато отчетът е предаден на Сталин, той просто го връща с внезапен отговор, надраскан с червен молив: „ Английска провокация. Оправяйте се! Сталин “.
Сталин обаче не е доверчив и схваща, че войната е неизбежна. Въпросът е какъв брой скоро. Съюз на съветските социалистически републики се нуждае от известно време, с цел да приключи военните си мерки и сигурно е щяло да бъде по-добре, в случай че Хитлер не атакува най-малко до 1942 година. В разследващите отчети, които идват през 1940 и 1941-а, доста дати са посочени като начало на войната, само че нищо не се случва.
Anthony Potter Collection/Getty Images
Мобилизирането на съвсем двумилионна войска е съществено решение и Сталин не може с лека ръка да повярва на всеки отчет, тъй че взема решение да изчака.
Когато Германия атакува Съюз на съветските социалистически републики, Сталин явно е извънредно мощно шокиран. Той прекарва първите осем часа от войната в напразни опити да предотврати ескалацията на „ провокацията “. Той бомбардира немското външно министерство с радио известия и даже търси помощ от Япония, като я приканва да работи като медиатор за преустановяване на „ рецесията “.
Междувременно немските войски, нахлули на руска територия, завладяват всички железопътни линии и мостове по направленията на главната атака, завладяват 46 руски летища, унищожат към 1000 самолета на Червената войска на земята и стартират бързо нахлуване навътре в фронт с широчина близо 1500 км. Оказва се, че грешката в преценката на Сталин не е съдбовна, само че сигурно коства доста на Съюз на съветските социалистически републики и неговия народ.
създател:
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ