Сред тях има и немалко българи - жестокият делник на куриерите в Германия
Твърде ниско възнаграждение, съвсем никакви почивки, прекомерно дълго работно време - куриерите в Германия са подложени на голям стрес. Много от тях стават жертва на жестока употреба. Сред тях има и значително българи, споделя " Дойче веле ".
В множеството случаи е въпрос на секунди: звъниш, отварят, предаваш пакета, подписват, затварят. Получателят на пратката е удовлетворен, а куриерът? Процедурата се повтаря сред 100 и двеста пъти дневно в интервала преди Коледа. Работният ден постоянно продължава 12 часа. Заплащането е прекомерно ниско, а изискванията на работа несъмнено биха могли да бъдат и по-добри. Как се оправят куриерите в Германия, измежду които има и значително българи?
7.22 евро на час?
По тематиката списание " Шпигел " помества репортаж от срещата си с българина Милан Драгов - един от стотиците хиляди куриери в Германия. Особено преди Коледа неговият работен ден е много под напрежение. През декември по домовете и офисите в Германия се доставят 75 милиона пакета повече, в сравнение с през останалите месеци от годината.
" Трябва да бъдеш общителен с всички и не трябва да се доверяваш на никого ", споделя пред изданието Драгов, който е с висше обучение и до неотдавна имал добра работа. Фирмата, в която бил назначен, обаче банкрутирала напролет. Приятел му предложил работа като пощальон при един подизпълнител на компания " Хермес ". Той се съгласил, въпреки всичко Милан би трябвало да изхранва някак фамилията си.
До през днешния ден той към момента не е получил трудов контракт. А защото заплащането е неприятно, той работи и в допълнение в депото, където сортира пратките - това му носи още 500 евро месечно в брой, научаваме от обявата на немското списание.
Днес той би трябвало да достави " единствено " към 100 колета, за което ще му трябват към девет часа. Казва, че за всеки доставен пакет ще получи по 65 цента. Излиза, че той печели по 7.22 евро на час. С 20% по-малко от минималната почасова ставка в Германия.
Всъщност съгласно наредбите на " Хермес " на куриерите би трябвало да се заплаща съгласно отработеното време - и то по минимум 10.15 евро на час, а не съгласно броя на доставките, показва " Шпигел ". Когато в схемата се намесят обаче подизпълнители, разпоредбите постоянно се трансформират. Причината - прекомерно рядко се организират инспекции.
На месец Милан Драгов печели по 1500 евро нето (заедно с работата в депото). От тях 500 отиват за наем и храна. Останалото изпраща на фамилията си.
Понякога българинът работи даже по 18 часа дневно (от 5 до 23 часа), постоянно без по-продължителни почивки, признава той пред " Шпигел ". Това освен накърнява човешкото достолепие, само че и опонира на немското трудово законодателство. То не позволява да се работи по повече от 10 часа дневно, а приблизително не трябва да се надвишават осем работни часа.
Тъмната страна на коледния бизнес
В DHL обстановката е малко по-различна. Съгласно тарифния контракт куриерите би трябвало да получават по 12 евро на час. Това обаче не важи за служащите, наети посредством медиатори, какъвто е украинецът Петро Н. - той е подготвен да работи и за по-малко от 10 евро, единствено за няколко цента повече от минималното възнаграждение, възлизащо на 9.19 евро.
Петро Н. е удовлетворен. Той е израснал в оскъдно село в Западна Украйна. Хванал се е на работа в Германия, с цел да събере пари за следването си. За да получи работата при DHL, е платил 200 евро на една украинска компания, посредничила за обезпечаването на назначението.
Именно по тази причина Петро Н. избира да остане неизвестен - с цел да няма проблеми с медиаторите. Те го заплашили с " огромни санкции ", в случай че опише за изискванията, при които е нает. Украинците се задължават документално да не приказват за изискванията и за заплащането с немските си сътрудници - документът е разполагаем на " Дойче веле ".
Междувременно в Германия този тип посреднически компании, които наемат главно студенти, никнат като гъби след дъжд. Чрез разнообразни портали те търсят куриери, служащи за гастрономията и хигиенисти - да вземем за пример за тоалетните по автомагистралите. За работа с дълготрайност под три месеца могат да бъдат наемани и хора от страни, за които другояче има визов режим - с помощта на специфична стратегия на немската Агенция по труда.
" И българи експлоатират българи "
Преди време българската редакция на " Дойче веле " се свърза с юристката Надя Клуге от организацията Faire Mobilität, която организира безвъзмездни правни съвещания на български език за българи, които са станали жертва на трудова употреба. Тя посочи следното: " Ситуацията в бранша на куриерските услуги е изключително тежка.
Там просто е ужасяващо. Хората работят сред 12 и 16 часа дневно, а им се заплаща като за осем часа. " Тя има поради лицата, наети от подизпълнители при компании като " Амазон " и " Хермес ".
Става дума най-много за българи, които не приказват немски, пристигнали са преди малко в Германия и незабавно се нуждаят от някаква работа. По време на нашия диалог Надя Клуге призна, че най-вече се нервира от обстоятелството, че и българи, които в миналото са работили при същите неприятни условия, през днешния ден стават подизпълнители и назначават други българи, на които или заплащат прекомерно малко, или пък от време на време изобщо не заплащат.
Надя Клуге поучава българите - изключително тези, които работят в изредените браншове - да записват безусловно всичко, с цел да могат някой ден вероятно да потвърдят непозволено отношение на работодателя. " Хората безусловно би трябвало да си записват за всеки един час какво и къде са работили. Защото другояче няма по какъв начин да потвърдят пред съда, че са били ощетени. "
В множеството случаи е въпрос на секунди: звъниш, отварят, предаваш пакета, подписват, затварят. Получателят на пратката е удовлетворен, а куриерът? Процедурата се повтаря сред 100 и двеста пъти дневно в интервала преди Коледа. Работният ден постоянно продължава 12 часа. Заплащането е прекомерно ниско, а изискванията на работа несъмнено биха могли да бъдат и по-добри. Как се оправят куриерите в Германия, измежду които има и значително българи?
7.22 евро на час?
По тематиката списание " Шпигел " помества репортаж от срещата си с българина Милан Драгов - един от стотиците хиляди куриери в Германия. Особено преди Коледа неговият работен ден е много под напрежение. През декември по домовете и офисите в Германия се доставят 75 милиона пакета повече, в сравнение с през останалите месеци от годината.
" Трябва да бъдеш общителен с всички и не трябва да се доверяваш на никого ", споделя пред изданието Драгов, който е с висше обучение и до неотдавна имал добра работа. Фирмата, в която бил назначен, обаче банкрутирала напролет. Приятел му предложил работа като пощальон при един подизпълнител на компания " Хермес ". Той се съгласил, въпреки всичко Милан би трябвало да изхранва някак фамилията си.
До през днешния ден той към момента не е получил трудов контракт. А защото заплащането е неприятно, той работи и в допълнение в депото, където сортира пратките - това му носи още 500 евро месечно в брой, научаваме от обявата на немското списание.
Днес той би трябвало да достави " единствено " към 100 колета, за което ще му трябват към девет часа. Казва, че за всеки доставен пакет ще получи по 65 цента. Излиза, че той печели по 7.22 евро на час. С 20% по-малко от минималната почасова ставка в Германия.
Всъщност съгласно наредбите на " Хермес " на куриерите би трябвало да се заплаща съгласно отработеното време - и то по минимум 10.15 евро на час, а не съгласно броя на доставките, показва " Шпигел ". Когато в схемата се намесят обаче подизпълнители, разпоредбите постоянно се трансформират. Причината - прекомерно рядко се организират инспекции.
На месец Милан Драгов печели по 1500 евро нето (заедно с работата в депото). От тях 500 отиват за наем и храна. Останалото изпраща на фамилията си.
Понякога българинът работи даже по 18 часа дневно (от 5 до 23 часа), постоянно без по-продължителни почивки, признава той пред " Шпигел ". Това освен накърнява човешкото достолепие, само че и опонира на немското трудово законодателство. То не позволява да се работи по повече от 10 часа дневно, а приблизително не трябва да се надвишават осем работни часа.
Тъмната страна на коледния бизнес
В DHL обстановката е малко по-различна. Съгласно тарифния контракт куриерите би трябвало да получават по 12 евро на час. Това обаче не важи за служащите, наети посредством медиатори, какъвто е украинецът Петро Н. - той е подготвен да работи и за по-малко от 10 евро, единствено за няколко цента повече от минималното възнаграждение, възлизащо на 9.19 евро.
Петро Н. е удовлетворен. Той е израснал в оскъдно село в Западна Украйна. Хванал се е на работа в Германия, с цел да събере пари за следването си. За да получи работата при DHL, е платил 200 евро на една украинска компания, посредничила за обезпечаването на назначението.
Именно по тази причина Петро Н. избира да остане неизвестен - с цел да няма проблеми с медиаторите. Те го заплашили с " огромни санкции ", в случай че опише за изискванията, при които е нает. Украинците се задължават документално да не приказват за изискванията и за заплащането с немските си сътрудници - документът е разполагаем на " Дойче веле ".
Междувременно в Германия този тип посреднически компании, които наемат главно студенти, никнат като гъби след дъжд. Чрез разнообразни портали те търсят куриери, служащи за гастрономията и хигиенисти - да вземем за пример за тоалетните по автомагистралите. За работа с дълготрайност под три месеца могат да бъдат наемани и хора от страни, за които другояче има визов режим - с помощта на специфична стратегия на немската Агенция по труда.
" И българи експлоатират българи "
Преди време българската редакция на " Дойче веле " се свърза с юристката Надя Клуге от организацията Faire Mobilität, която организира безвъзмездни правни съвещания на български език за българи, които са станали жертва на трудова употреба. Тя посочи следното: " Ситуацията в бранша на куриерските услуги е изключително тежка.
Там просто е ужасяващо. Хората работят сред 12 и 16 часа дневно, а им се заплаща като за осем часа. " Тя има поради лицата, наети от подизпълнители при компании като " Амазон " и " Хермес ".
Става дума най-много за българи, които не приказват немски, пристигнали са преди малко в Германия и незабавно се нуждаят от някаква работа. По време на нашия диалог Надя Клуге призна, че най-вече се нервира от обстоятелството, че и българи, които в миналото са работили при същите неприятни условия, през днешния ден стават подизпълнители и назначават други българи, на които или заплащат прекомерно малко, или пък от време на време изобщо не заплащат.
Надя Клуге поучава българите - изключително тези, които работят в изредените браншове - да записват безусловно всичко, с цел да могат някой ден вероятно да потвърдят непозволено отношение на работодателя. " Хората безусловно би трябвало да си записват за всеки един час какво и къде са работили. Защото другояче няма по какъв начин да потвърдят пред съда, че са били ощетени. "
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ