СЗО - Европа: Здравните услуги стават все по-недостъпни, доплащането от джоба - все по-голямо
Твърде огромен брой семейства в Европейския район са изпаднали в беднотия, откакто са платили за здравни услуги. Това сочат данни от нов отчет на СЗО – Европа. В него се проучва информация от 40 страни в района, която отразява няколко мощно притеснителни трендове, означават от организацията – висок дял на доплащанията от джоба и мощно понижено здравно покритие в значително страни.
Голямата взаимозависимост на здравните системи от заплащанията от джоба значи, че доста хора изпитват финансови усложнения, когато употребяват здравни услуги или се сблъскват с бариери за достъп, което води до незадоволени потребности, се споделя в отчета.
Плащанията от джоба също по този начин тласкат някои хора към беднотия или ги вършат още по-бедни, се показва още в него.
От екипа, работил над разбора, показват, че в международен мащаб 4,5 милиарда души – повече от половината от човечеството – не са обхванати от съществени здравни услуги. Европейският район явно не прави изключение, заключават специалистите. Според тях
доста семейства към този момент се изправят пред алтернативата дали да заплащат за опазване на здравето или за храна
Данните, събирани преди пандемията от 2019 година, към този момент демонстрират някои тревожни трендове. Много страни в Европейския район имат обилни пропуски в здравното покритие на популацията. Само 23 от 40 страни оповестяват, че обгръщат над 99% от популацията с медицински услуги, а случаите на пагубни разноски за опазване на здравето са 3 пъти по-високи в страни с празноти в покритието на популацията в съпоставяне със страни, които покриват над 99% от популацията.
При най-бедната една пета от популацията пагубните разноски за опазване на здравето могат да бъдат 2 до 5 пъти по-високи от междинните разноски за здраве за страната, сочат анализите.
Авторите дават и определение на понятието „ пагубни разноски за опазването на здравето “ – за такива се приказва, когато едно домакинство към този момент не може да си разреши да посреща съществени потребности – храна, жилище и отопление, тъй като би трябвало да заплаща от джоба си за здравни услуги.
В по-голямата част от обследваните страни в Европейския район – 28, случаите на пагубни разноски за опазване на здравето се усилват с времето със приблизително нарастване от 1,7 процентни пункта, до момента в който в останалите 12 страни честотата на пагубни разноски за опазване на здравето е намаляла приблизително с 1,8 процентни пункта.
Плащанията от джоба за медикаменти за амбулаторно лекуване са главният мотор на финансовите усложнения в страните,
изключително за най-бедната една пета от популацията. Следват медицинските произведения като слухови апарати и денталните услуги. В най-бедните 20% от семействата разноските за медикаменти са виновни за 60 на 100 от пагубните разноски за опазване на здравето, приблизително за 40-те страни.
Пандемията утежни обстановката за мнозина, като сътвори големи усложнения, принуждавайки хората да заплащат от джоба си за частни здравни услуги и медикаменти или просто създавайки непреодолими бариери за достъп, което води до съществени отрицателни последствия за здравето, споделят специалистите.
От СЗО – Европа са безапелационни, че медицинските артикули и денталните услуги би трябвало да се дават или ръководят в заведенията за първична здравна помощ. Констатациите в отчета обаче демонстрират, че има забележителна празнота в покритието на първичната здравна помощ в доста страни в района.
Докладът сочи, че още преди пандемията хората са били изправени пред недопустимо равнище на пагубни разноски за опазване на здравето и е време да това да се промени, разяснява доктор Ханс Клуге, районен шеф на СЗО за Европа.
СЗО – Европа прикани страните да подхващат политически стъпки, които да доведат до тези промени. На първо място
политиката за универсално здравно покритие да бъде съответно финансирана от обществени разноски,
с цел да няма сериозен дефицит на личен състав, дълго очакване за лекуване и неофициални заплащания.
Правото на обществено финансирано опазване на здравето би трябвало да бъде отделено от заплащането на обществени здравноосигурителни вноски, предлагат специалистите на международната организация.
Други оферти са свързани с невнасянето на здравни вноски – проблем, който следва да бъде обект на данъчните управляващи, а не на здравната система. Доплащанията за здравни услуги би трябвало да се ползват доста спестовно и да бъдат проектирани по подобен метод, че хората с ниски приходи или с хронични болести да бъдат автоматизирано освободени от всички такси, считат от СЗО – Европа.
Покритието на първичните грижи би трябвало да включва лекуване, а освен консултация и диагностика. Това ще помогне за понижаване на заплащанията от джоба за медикаменти, медицински артикули и стоматологични грижи, споделят още от там.
Бежанците, търсещите леговище, и мигрантите без документи би трябвало да имат право на същите компенсации като другите поданици на страните, без административни спънки за достъп до права, допълват специалистите.
Голямата взаимозависимост на здравните системи от заплащанията от джоба значи, че доста хора изпитват финансови усложнения, когато употребяват здравни услуги или се сблъскват с бариери за достъп, което води до незадоволени потребности, се споделя в отчета.
Плащанията от джоба също по този начин тласкат някои хора към беднотия или ги вършат още по-бедни, се показва още в него.
От екипа, работил над разбора, показват, че в международен мащаб 4,5 милиарда души – повече от половината от човечеството – не са обхванати от съществени здравни услуги. Европейският район явно не прави изключение, заключават специалистите. Според тях
доста семейства към този момент се изправят пред алтернативата дали да заплащат за опазване на здравето или за храна
Данните, събирани преди пандемията от 2019 година, към този момент демонстрират някои тревожни трендове. Много страни в Европейския район имат обилни пропуски в здравното покритие на популацията. Само 23 от 40 страни оповестяват, че обгръщат над 99% от популацията с медицински услуги, а случаите на пагубни разноски за опазване на здравето са 3 пъти по-високи в страни с празноти в покритието на популацията в съпоставяне със страни, които покриват над 99% от популацията.
При най-бедната една пета от популацията пагубните разноски за опазване на здравето могат да бъдат 2 до 5 пъти по-високи от междинните разноски за здраве за страната, сочат анализите.
Авторите дават и определение на понятието „ пагубни разноски за опазването на здравето “ – за такива се приказва, когато едно домакинство към този момент не може да си разреши да посреща съществени потребности – храна, жилище и отопление, тъй като би трябвало да заплаща от джоба си за здравни услуги.
В по-голямата част от обследваните страни в Европейския район – 28, случаите на пагубни разноски за опазване на здравето се усилват с времето със приблизително нарастване от 1,7 процентни пункта, до момента в който в останалите 12 страни честотата на пагубни разноски за опазване на здравето е намаляла приблизително с 1,8 процентни пункта.
Плащанията от джоба за медикаменти за амбулаторно лекуване са главният мотор на финансовите усложнения в страните,
изключително за най-бедната една пета от популацията. Следват медицинските произведения като слухови апарати и денталните услуги. В най-бедните 20% от семействата разноските за медикаменти са виновни за 60 на 100 от пагубните разноски за опазване на здравето, приблизително за 40-те страни.
Пандемията утежни обстановката за мнозина, като сътвори големи усложнения, принуждавайки хората да заплащат от джоба си за частни здравни услуги и медикаменти или просто създавайки непреодолими бариери за достъп, което води до съществени отрицателни последствия за здравето, споделят специалистите.
От СЗО – Европа са безапелационни, че медицинските артикули и денталните услуги би трябвало да се дават или ръководят в заведенията за първична здравна помощ. Констатациите в отчета обаче демонстрират, че има забележителна празнота в покритието на първичната здравна помощ в доста страни в района.
Докладът сочи, че още преди пандемията хората са били изправени пред недопустимо равнище на пагубни разноски за опазване на здравето и е време да това да се промени, разяснява доктор Ханс Клуге, районен шеф на СЗО за Европа.
СЗО – Европа прикани страните да подхващат политически стъпки, които да доведат до тези промени. На първо място
политиката за универсално здравно покритие да бъде съответно финансирана от обществени разноски,
с цел да няма сериозен дефицит на личен състав, дълго очакване за лекуване и неофициални заплащания.
Правото на обществено финансирано опазване на здравето би трябвало да бъде отделено от заплащането на обществени здравноосигурителни вноски, предлагат специалистите на международната организация.
Други оферти са свързани с невнасянето на здравни вноски – проблем, който следва да бъде обект на данъчните управляващи, а не на здравната система. Доплащанията за здравни услуги би трябвало да се ползват доста спестовно и да бъдат проектирани по подобен метод, че хората с ниски приходи или с хронични болести да бъдат автоматизирано освободени от всички такси, считат от СЗО – Европа.
Покритието на първичните грижи би трябвало да включва лекуване, а освен консултация и диагностика. Това ще помогне за понижаване на заплащанията от джоба за медикаменти, медицински артикули и стоматологични грижи, споделят още от там.
Бежанците, търсещите леговище, и мигрантите без документи би трябвало да имат право на същите компенсации като другите поданици на страните, без административни спънки за достъп до права, допълват специалистите.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ