Айшето от „Кумлука“ роди близнаци, кръсти ги Делян и Бойко
„ Туй Айшето… може и да е надалеч от политиката, но не е глупава “, намерения си акушерката
Акушерката Румяна – остаряла служителка в родилното, дето знае повече за живота от всички политкоментатори по малкия екран – влезе при Айшето с усмивка, каквато човек придобива единствено след три кафета и сполучливо завършила промяна. Държеше в ръце панер, в който нещо мърдаше.
– Айше, честито още един път! – сподели тя. – Двойна наслада – близнаци ти се паднаха. Две момчета!
Айше беше дребничка ромка от „ Кумлука “ с навита хавлия на главата като тюрбан на турска султанка. На ръката ѝ чернееше зле направена татуировка – нещо сред Богородица и Статуята на свободата, а изпод кирилски надпис с разкривени букви: БИРА – СКАРА. Тя погледна в коша и се разтопи в усмивка.
– Ана-а-а! Чок гюзел! Много прекрасен момчета!
Румяна ги подреди в кошчето като два прясно уловени паламуда.
– Как ще ги кръстиш?
Айше без доста мислене уточни първия:
– Тоз, дето маха с ръцете, все едно сичко е негово, Делян ще е! Голям хватка има момчето, още от родилното сичко прибира.
После погледна втория – истински актьор в пелени, който ту се дереше от рев, ту се усмихваше хитро, като че ли към този момент обещаваше назначения в предстоящ кабинет.
– А онзи… Бойко! Първо се сърди и гледа неприятно, след това хоп – усмивка. Голям сексапил! Готов за телевизия!
Акушерката се почеса по главата.
– Хубави имена, но, Айше… Все са български. А вие в „ Кумлука “ в миналото бяхте по-международни. Едно време имахте Леонсио и Изаура. Рамбо и Роки. После Освалдо и Касандра. След тях Версаче, Армани… Исусовци през къща. А в този момент викаш – Делян и Бойко?
Айше въздъхна с тежестта на човек, който е живял задоволително в България, с цел да няма илюзии.
– Да стават хора, како! Да съумеят в живота. Да са кат ония двамата – все на хубаво място да попадат, все пари да броят. И приятелски да се обичат, да си оказват помощ, нали по този начин?
Румяна го одобри метафизичен. В тази болница беше чувала и по-странни хрумвания – да вземем за пример да кръстиш дете Тарантино, щото звучало „ мъжкарско “.
– Добре – сподели. – А като ги харесваш и двамата кръстници, на идващите избори за кого ще гласуваш? За Делян Пеевски или за Бойко Борисов?
Айше се засмя по този начин, че чак тюрбанът ѝ се размести.
– Како, доста си елементарна! Ний за хора не гласувами! Ний за пари гласувами!
Румяна излезе от стаята замислена. На кого да има вяра човек, когато всички приказват за морал, но никой не го заплаща? И какъв брой пъти още ще ги слуша тия лозунги, дето ги сменят като плакати в партийни офиси?
И най-после си сподели тихичко:
„ Туй Айшето… може и да е надалеч от политиката, но не е глупава. “
После потегли към сестринската стая, а някъде в коридора ѝ мина мисълта, че може би и тя най-малко един път в живота би трябвало да гласоподава така… Като Айшето.
Поне някаква изгода да види от цялата работа.
Още политическа ирония от създателя:
Акушерката Румяна – остаряла служителка в родилното, дето знае повече за живота от всички политкоментатори по малкия екран – влезе при Айшето с усмивка, каквато човек придобива единствено след три кафета и сполучливо завършила промяна. Държеше в ръце панер, в който нещо мърдаше.
– Айше, честито още един път! – сподели тя. – Двойна наслада – близнаци ти се паднаха. Две момчета!
Айше беше дребничка ромка от „ Кумлука “ с навита хавлия на главата като тюрбан на турска султанка. На ръката ѝ чернееше зле направена татуировка – нещо сред Богородица и Статуята на свободата, а изпод кирилски надпис с разкривени букви: БИРА – СКАРА. Тя погледна в коша и се разтопи в усмивка.
– Ана-а-а! Чок гюзел! Много прекрасен момчета!
Румяна ги подреди в кошчето като два прясно уловени паламуда.
– Как ще ги кръстиш?
Айше без доста мислене уточни първия:
– Тоз, дето маха с ръцете, все едно сичко е негово, Делян ще е! Голям хватка има момчето, още от родилното сичко прибира.
После погледна втория – истински актьор в пелени, който ту се дереше от рев, ту се усмихваше хитро, като че ли към този момент обещаваше назначения в предстоящ кабинет.
– А онзи… Бойко! Първо се сърди и гледа неприятно, след това хоп – усмивка. Голям сексапил! Готов за телевизия!
Акушерката се почеса по главата.
– Хубави имена, но, Айше… Все са български. А вие в „ Кумлука “ в миналото бяхте по-международни. Едно време имахте Леонсио и Изаура. Рамбо и Роки. После Освалдо и Касандра. След тях Версаче, Армани… Исусовци през къща. А в този момент викаш – Делян и Бойко?
Айше въздъхна с тежестта на човек, който е живял задоволително в България, с цел да няма илюзии.
– Да стават хора, како! Да съумеят в живота. Да са кат ония двамата – все на хубаво място да попадат, все пари да броят. И приятелски да се обичат, да си оказват помощ, нали по този начин?
Румяна го одобри метафизичен. В тази болница беше чувала и по-странни хрумвания – да вземем за пример да кръстиш дете Тарантино, щото звучало „ мъжкарско “.
– Добре – сподели. – А като ги харесваш и двамата кръстници, на идващите избори за кого ще гласуваш? За Делян Пеевски или за Бойко Борисов?
Айше се засмя по този начин, че чак тюрбанът ѝ се размести.
– Како, доста си елементарна! Ний за хора не гласувами! Ний за пари гласувами!
Румяна излезе от стаята замислена. На кого да има вяра човек, когато всички приказват за морал, но никой не го заплаща? И какъв брой пъти още ще ги слуша тия лозунги, дето ги сменят като плакати в партийни офиси?
И най-после си сподели тихичко:
„ Туй Айшето… може и да е надалеч от политиката, но не е глупава. “
После потегли към сестринската стая, а някъде в коридора ѝ мина мисълта, че може би и тя най-малко един път в живота би трябвало да гласоподава така… Като Айшето.
Поне някаква изгода да види от цялата работа.
Още политическа ирония от създателя:
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ