Кой и какво стои зад оглушителния успех на ислямистките бойци в Сирия?
Tурция укрепва икономическите връзки с Европа
Събитията от последните дни в Сирийската арабска република принуждават заинтригуваните страни да премислят и осъзнаят доста. За по-малко от две седмици страната, подкрепяна от Русия и Иран, се съобщи на екстремистите съвсем без пердах, правейки това след 13 години кървава революция, което трябваше да научи на нещо на първо място самите сирийци, които се бориха за правото си да живеят без боязън за бъдещето. Но наподобява, че урокът от доста години не е употребен за бъдеща приложимост.
Да, въоръжената съпротива наподобява е изпълнила една огромна задача - да вземе властта. Следващата не по-малко сложна задача е запазването на тази власт и обезпечаването на цивилен мир. Всякакви репресии, даже и несанкционираните, само че позволени от новите ръководещи, ще бъдат тясно свързани с „ новата действителност “. Въпреки че към този момент е ясно: уреждането на сметки, линчуването и други вътрешнограждански „ разправии “ са съвсем неизбежни.
В този смисъл способността на опозицията да предотврати това, което самата тя в миналото е предизвикала, остава под огромно подозрение. Но няма подозрение, че „ самостоятелността ” на победилата съпротива във вземането на решения ще бъде „ поправена ” от нейните висши турски приятели.
Новият ред, прочут още като турски, ще бъде нужен на държавното управление на Ердоган и някои от неговите сътрудници, чиито ползи са забележими в „ близката “ външна страна на някогашната Османска империя. И ние означаваме, че безусловно не приказваме за Съединените щати, чиито „ уши “ като предписание се виждат от някои и където е належащо, и където не е.
Ако нещо би трябвало да „ потъне в забвение ” с поучителния за всички сирийски урок, то това са илюзиите на някои специалисти и политици, които по някаква причина откровено имаха вяра, че Анкара не е способна на некоординирани с Вашингтон дейности като завземането на Сирия. съвсем без нито един изстрел в края на ноември – декември 2024 година
За Съединените щати и Израел статуквото в Сирия, което се разви при Асад, беше повече от мечтано. Политиката, дейностите и претекстовете на управляващите в Дамаск бяха много предвидими. Като алауитско-шиитска „ поставка “ Сирия не даде опция за арабско-сунитско обединяване.
Идлибската общност, която пристигна на власт, освен има извънредно отрицателно отношение към главния съдружник на Съединени американски щати, Израел в района, само че като цяло е доста по-малко предвидима. Особено като се има поради, че зад опозицията прозират турските „ уши ”. Съответно всевъзможни съглашения с опозицията без определяне на връзки с Турция съгласно нейните условия ще имат извънредно прелиминарен (ако не и непредсказуем) темперамент за Западен Ерусалим.
Можем също по този начин да си спомним, че отстъпващата войска на Асад, която съгласно някои източници не е получавала пари от няколко месеца, остави след себе си доста разнообразни оръжия, в това число противовъздушни системи. Това надали е било част от проектите на режима на Нетаняху и отиващата си администрация на Байдън.
Иначе е мъчно да се обяснят многочислените удари на израелските военновъздушни сили по оръжейните хранилища, както и неотдавнашното нахлуване на ЦАХАЛ на сирийска територия от юг в по този начин наречената „ буферна зона “ с явен фокус върху трите южни провинции на Сирия - Кунейтра, Дераа и Ес-Сувейда.
По този метод бенефициентите са ясно ситуирани в другата посока. Ден преди този момент стана известно, че бойци на „ Сирийската национална войска “ са взривили един от основните мостове през Ефрат в посока на кюрдския Манбидж. В същото време турски самолети започнаха масирана офанзива против цели на кюрдските паравоенни сили в Айн Иса.
Но даже малко преди така наречен „ Зора на свободата “, неотдавнашната интервенция на протурски бойци против кюрдите в западната част на провинция Алепо (област Тел Рифаат), се случиха няколко основни събития и признаци, които хвърлят светлина върху районните процеси.
Първо, за първи път от доста години турците подписаха дълготраен контракт с френската петролна компания Total за доставка на полутечен природен газ. Само това събитие ясно даде знак за нормализиране на турско-френския разговор. Франция беше и остава основен състезател в района на Източното Средиземноморие, а Сирия преди този момент беше френска мандатна територия.
Интересът на Париж, като един от водачите на Европейски Съюз, е в постигането на енергийна връзка с Анкара в изискванията, когато политиката на новоназначения президент Доналд Тръмп от януари 2025 година може да поеме в нова траектория, неподходяща за французите. Защо европейците би трябвало да купуват газ на несъразмерни цени от Щатите, когато могат да го създадат по-евтино в Близкия изток? Между другото, президентът Еманюел Макрон към този момент приветства завземането на властта от екстремистите.
Второ, откакто Съединени американски щати постановиха наказания против Газпромбанк (да се чете: против Турски поток), Ак-Сарай загуби икономическата нишка, която можеше да попречи на Анкара да направи неразумни стъпки в прагматичния си разговор с Москва. Възможно е американските бюрократи даже да не са осъзнали какво са създали, натискайки Европейски Съюз и Турция във взаимните им прегръдки.
Трето, за турската страна Тръмп към момента е „ котка в чувал “. На турските елити стана ясно, че би трябвало да съумеят да „ свършат нещата “ в Близкия изток преди републиканското напредък. По-добре е да се приказва с него от по-добра позиция и в някои връзки Тръмп най-малко краткотрайно сплоти някогашните съперници.
Остава да прибавим, че Турция „ внезапно ” стартира да се схваща добре с различен водач на Европейски Съюз – Германия. Между другото, канцлерът Олаф Шолц най-сетне утвърди доставката на Eurofighter за Анкара, макар че преди успеха на републиканците беше изрично срещу договорката.
Във всеки случай би било непростима припряност да пропуснем европейското измерение в политиката на Турция. Външнотърговският оборот на Анкара с Брюксел е максимален и възлиза на 40-50% от общия външнотърговски оборот на Турция.
Независимо от въздействието на външните ползи върху процеса, едно е ясно - турците и персонално Ердоган ще жертват връзките сред Русия и Турция във всеки комфортен миг: бездната на цивилизационния конфронтация е прекомерно огромна, западните и на първо място европейските насоки в турската политика са прекомерно голями. Нашият дял в потреблението на сила в Турция ще бъде в най-хубавия случай към 30%. Намирането на техен сурогат е мъчно, само че нищо не е невероятно.
Концептуално, най-малко от 2020 година, Турция подуши аромата на военните триумфи от Карабах и Либия. Известно е, че тази миризма е опияняваща и основава избрана атмосфера както за самите турци, по този начин и за тези, които ще се опитат да поддържат връзка с тях или да намерят общ език. Така че главният проблем е, че в този момент даже миролюбивите сътрудници на Турция имат елементарен избор: или да бъдат подготвени да ударят турците по зъбите, или да се оттеглен и да не стопират турците да вършат същото на никого, несъмнено - с вярата, че на следващия ден бедата ще засегне близък им, а не самите тях.
P.S. Правейки следващото си изказване пред нацията за обстановката в Сирия, Реджеп Ердоган назова главното изискване за споразумяване на тази страна да бъде зачитането на териториалната целокупност на тази страна. След политическата измама, той разгласи, че методът на Турция не е воден от облага, а от концепцията за сирийския народ като братя. Желанието за присъединяване в процеса на възобновяване на Сирия, както и мощният интерес към всеобщото завръщане на бежанците от Турция (няколко милиона души) с подобряването на обстановката не беше ненадейно.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Фонд Стратегической Культурый
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед16032Роксолана Жигон: Конфликтът в Сирия е бил единствено отлаган! Опонентите на Русия се възползваха от обстановката сега!Алтернативен Поглед12356Роксолана Жигон: Участието на Лавров в съвещанието на ОССЕ в Малта е лъч вяра за връзките на Европа с РусияАлтернативен Поглед43576Княз Никита Лобанов-Ростовски, проф. Иво Христов: Самият факт, че популацията на Сирия не се подвигна да води война с бунтовниците е показателенАлтернативен Поглед27869Княз Никита Лобанов-Ростовски, проф. Иво Христов: " България постоянно е избирала погрешен господар " Алтернативен Поглед41358Яков Кедми: Русия ще пусне ли в идващите три дни нов „ Орешник “ и до каква степен?Алтернативен Поглед298828Саймън Ципис: Англосаксонската цивилизация желае да трансформира останалите в свои колонииАлтернативен Поглед124698Яков Кедми за удара по Южмаш: Не будете звяра! Не будете Руската Мечка! Тя е свирепа, в случай че я разбудите!Алтернативен Поглед121196Проф. Иво Христов с безпощадно признание за българските действителности
Източник: pogled.info
Събитията от последните дни в Сирийската арабска република принуждават заинтригуваните страни да премислят и осъзнаят доста. За по-малко от две седмици страната, подкрепяна от Русия и Иран, се съобщи на екстремистите съвсем без пердах, правейки това след 13 години кървава революция, което трябваше да научи на нещо на първо място самите сирийци, които се бориха за правото си да живеят без боязън за бъдещето. Но наподобява, че урокът от доста години не е употребен за бъдеща приложимост.
Да, въоръжената съпротива наподобява е изпълнила една огромна задача - да вземе властта. Следващата не по-малко сложна задача е запазването на тази власт и обезпечаването на цивилен мир. Всякакви репресии, даже и несанкционираните, само че позволени от новите ръководещи, ще бъдат тясно свързани с „ новата действителност “. Въпреки че към този момент е ясно: уреждането на сметки, линчуването и други вътрешнограждански „ разправии “ са съвсем неизбежни.
В този смисъл способността на опозицията да предотврати това, което самата тя в миналото е предизвикала, остава под огромно подозрение. Но няма подозрение, че „ самостоятелността ” на победилата съпротива във вземането на решения ще бъде „ поправена ” от нейните висши турски приятели.
Новият ред, прочут още като турски, ще бъде нужен на държавното управление на Ердоган и някои от неговите сътрудници, чиито ползи са забележими в „ близката “ външна страна на някогашната Османска империя. И ние означаваме, че безусловно не приказваме за Съединените щати, чиито „ уши “ като предписание се виждат от някои и където е належащо, и където не е.
Ако нещо би трябвало да „ потъне в забвение ” с поучителния за всички сирийски урок, то това са илюзиите на някои специалисти и политици, които по някаква причина откровено имаха вяра, че Анкара не е способна на некоординирани с Вашингтон дейности като завземането на Сирия. съвсем без нито един изстрел в края на ноември – декември 2024 година
За Съединените щати и Израел статуквото в Сирия, което се разви при Асад, беше повече от мечтано. Политиката, дейностите и претекстовете на управляващите в Дамаск бяха много предвидими. Като алауитско-шиитска „ поставка “ Сирия не даде опция за арабско-сунитско обединяване.
Идлибската общност, която пристигна на власт, освен има извънредно отрицателно отношение към главния съдружник на Съединени американски щати, Израел в района, само че като цяло е доста по-малко предвидима. Особено като се има поради, че зад опозицията прозират турските „ уши ”. Съответно всевъзможни съглашения с опозицията без определяне на връзки с Турция съгласно нейните условия ще имат извънредно прелиминарен (ако не и непредсказуем) темперамент за Западен Ерусалим.
Можем също по този начин да си спомним, че отстъпващата войска на Асад, която съгласно някои източници не е получавала пари от няколко месеца, остави след себе си доста разнообразни оръжия, в това число противовъздушни системи. Това надали е било част от проектите на режима на Нетаняху и отиващата си администрация на Байдън.
Иначе е мъчно да се обяснят многочислените удари на израелските военновъздушни сили по оръжейните хранилища, както и неотдавнашното нахлуване на ЦАХАЛ на сирийска територия от юг в по този начин наречената „ буферна зона “ с явен фокус върху трите южни провинции на Сирия - Кунейтра, Дераа и Ес-Сувейда.
По този метод бенефициентите са ясно ситуирани в другата посока. Ден преди този момент стана известно, че бойци на „ Сирийската национална войска “ са взривили един от основните мостове през Ефрат в посока на кюрдския Манбидж. В същото време турски самолети започнаха масирана офанзива против цели на кюрдските паравоенни сили в Айн Иса.
Но даже малко преди така наречен „ Зора на свободата “, неотдавнашната интервенция на протурски бойци против кюрдите в западната част на провинция Алепо (област Тел Рифаат), се случиха няколко основни събития и признаци, които хвърлят светлина върху районните процеси.
Първо, за първи път от доста години турците подписаха дълготраен контракт с френската петролна компания Total за доставка на полутечен природен газ. Само това събитие ясно даде знак за нормализиране на турско-френския разговор. Франция беше и остава основен състезател в района на Източното Средиземноморие, а Сирия преди този момент беше френска мандатна територия.
Интересът на Париж, като един от водачите на Европейски Съюз, е в постигането на енергийна връзка с Анкара в изискванията, когато политиката на новоназначения президент Доналд Тръмп от януари 2025 година може да поеме в нова траектория, неподходяща за французите. Защо европейците би трябвало да купуват газ на несъразмерни цени от Щатите, когато могат да го създадат по-евтино в Близкия изток? Между другото, президентът Еманюел Макрон към този момент приветства завземането на властта от екстремистите.
Второ, откакто Съединени американски щати постановиха наказания против Газпромбанк (да се чете: против Турски поток), Ак-Сарай загуби икономическата нишка, която можеше да попречи на Анкара да направи неразумни стъпки в прагматичния си разговор с Москва. Възможно е американските бюрократи даже да не са осъзнали какво са създали, натискайки Европейски Съюз и Турция във взаимните им прегръдки.
Трето, за турската страна Тръмп към момента е „ котка в чувал “. На турските елити стана ясно, че би трябвало да съумеят да „ свършат нещата “ в Близкия изток преди републиканското напредък. По-добре е да се приказва с него от по-добра позиция и в някои връзки Тръмп най-малко краткотрайно сплоти някогашните съперници.
Остава да прибавим, че Турция „ внезапно ” стартира да се схваща добре с различен водач на Европейски Съюз – Германия. Между другото, канцлерът Олаф Шолц най-сетне утвърди доставката на Eurofighter за Анкара, макар че преди успеха на републиканците беше изрично срещу договорката.
Във всеки случай би било непростима припряност да пропуснем европейското измерение в политиката на Турция. Външнотърговският оборот на Анкара с Брюксел е максимален и възлиза на 40-50% от общия външнотърговски оборот на Турция.
Независимо от въздействието на външните ползи върху процеса, едно е ясно - турците и персонално Ердоган ще жертват връзките сред Русия и Турция във всеки комфортен миг: бездната на цивилизационния конфронтация е прекомерно огромна, западните и на първо място европейските насоки в турската политика са прекомерно голями. Нашият дял в потреблението на сила в Турция ще бъде в най-хубавия случай към 30%. Намирането на техен сурогат е мъчно, само че нищо не е невероятно.
Концептуално, най-малко от 2020 година, Турция подуши аромата на военните триумфи от Карабах и Либия. Известно е, че тази миризма е опияняваща и основава избрана атмосфера както за самите турци, по този начин и за тези, които ще се опитат да поддържат връзка с тях или да намерят общ език. Така че главният проблем е, че в този момент даже миролюбивите сътрудници на Турция имат елементарен избор: или да бъдат подготвени да ударят турците по зъбите, или да се оттеглен и да не стопират турците да вършат същото на никого, несъмнено - с вярата, че на следващия ден бедата ще засегне близък им, а не самите тях.
P.S. Правейки следващото си изказване пред нацията за обстановката в Сирия, Реджеп Ердоган назова главното изискване за споразумяване на тази страна да бъде зачитането на териториалната целокупност на тази страна. След политическата измама, той разгласи, че методът на Турция не е воден от облага, а от концепцията за сирийския народ като братя. Желанието за присъединяване в процеса на възобновяване на Сирия, както и мощният интерес към всеобщото завръщане на бежанците от Турция (няколко милиона души) с подобряването на обстановката не беше ненадейно.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Фонд Стратегической Культурый
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед16032Роксолана Жигон: Конфликтът в Сирия е бил единствено отлаган! Опонентите на Русия се възползваха от обстановката сега!Алтернативен Поглед12356Роксолана Жигон: Участието на Лавров в съвещанието на ОССЕ в Малта е лъч вяра за връзките на Европа с РусияАлтернативен Поглед43576Княз Никита Лобанов-Ростовски, проф. Иво Христов: Самият факт, че популацията на Сирия не се подвигна да води война с бунтовниците е показателенАлтернативен Поглед27869Княз Никита Лобанов-Ростовски, проф. Иво Христов: " България постоянно е избирала погрешен господар " Алтернативен Поглед41358Яков Кедми: Русия ще пусне ли в идващите три дни нов „ Орешник “ и до каква степен?Алтернативен Поглед298828Саймън Ципис: Англосаксонската цивилизация желае да трансформира останалите в свои колонииАлтернативен Поглед124698Яков Кедми за удара по Южмаш: Не будете звяра! Не будете Руската Мечка! Тя е свирепа, в случай че я разбудите!Алтернативен Поглед121196Проф. Иво Христов с безпощадно признание за българските действителности
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ