300 хиляди изселници ще се върнат в България, след фалита на Ердоган! Ще взривят страната ни отвътре!
Турция се намира пред стопански колапс, и доста скоро може да забележим завръщащи се “изселници” от времето на Голямата екскурзия.
Но това е обособен въпрос, който дано се надяваме, нашите политици ще намерят решение. Става дума за 300 хиляди души, които могат да взривят и нашата страна от вътрешната страна. Трябва доста да мислят Бойко, Каракачанов и компания, тъй като ситуацията е напечено…
Но това е бъдещето, по-актуалното сега е какво се случва в самата Турция?
Истината е, че този път Джордж Сорос няма никакво присъединяване (защото той от дълго време е изпъден от Турция).
Прочетох едно съпоставяне, че “Ердоган е турският Виденов, ще си измият ръцете с него и ще дадат страната на Сорос”.
Това не е по този начин. Разликите са големи.
Ердоган е на власт от 15 години, освен това неговата власт е мощно съсредоточена. За всичко, което се случва в Турция, е отговорен той.
Виденов го сложиха единствено за 2 години – едвам излезе отговорен за всички безумия на кръга Луканов-Костов преди него. За напечатаните пари, за убийствено високите лихви (до 300%) и прочие Сложиха го, системата изгърмя, и Костов пристигна като избавител. А точно той, по поръчка на Луканов, направи това, дето взриви Виденов – като финансов министър още от 90-те, той пусна печатницата на пари и вкара въпросната “парична политика”. Още преди Виденов държавните банки бяха източени, а част от тях станаха частни. Виденов пристигна за малко, и отнесе багра. Накрая Сорос се намеси, единствено с цел да го досвалят, че той по една време за малко да се оправи и страната да вземе и да не банкрутира. Току-виж беше съумял. Но го бутнаха.
Но при Ердоган ситуацията е напълно друго. Цялата модерна стопанска система на Турция е основана от него. Съответно, този “балон”, който разду, в този момент гърми.
Турската стопанска система е изкуствено напомпана от външни капитали. Това са главно пари от Саудитска Арабия. Именно по тази причина Анкара и Риад са съдружници в Сирия, и дружно поддържаха Ислямска страна.
Заради срутва на цените на петрола обаче, както и поради войните в Йемен и в самата Сирия, саудитците закъсаха. Те към този момент имат недостиг, даже вземат заеми. Разбира се, дълготрайно те ще се оправят, тъй като имат доста нефт, и тъй като цената му в този момент е тръгнала нагоре.
Но понижението на опциите им да наливат в Турция, разумно ще я остави без капитали. Т.е. това е едно доста съществено отдръпване на стотици милиарди долари – по чисто справедливи аргументи.
От друга страна, Ердоган организираше прекомерно нападателна политика, ориентирана към бърз стопански напредък. По принцип това го правеха и тези преди него, само че те не възпираха инфлацията. Турция десетилетия наред има сходна политика – бърз напредък и висока инфлация. Т.е. в чисто изражение, чистият напредък не е бил толкоз огромен. Затова и да вземем за пример към 1989 година България е много по-развита и по-силна стопански (на глава от населението) от Турция.
Ердоган се опита да остави единствено растежа, само че да потисне инфлацията. Т.е. той печаташе пари, с цел да налива в стопанската система, само че не оставяше инфлацията да ги “изгори”. Нещо повече – той пречи даже на Централната банка да се бори с инфлацията. Тя искаше да усилва лихвените проценти, което краткосрочно изтегля пари от стопанската система и понижава натиска върху цените. Но Ердоган не и даде, и в този момент употребява диктаторските си пълномощия, с цел да настани там лоялни партийни функционери.
Ердоган желае ниски лихви, напечатани пари и ниска инфлация.
Това е допустимо единствено в случай че печаташ долари, както вършат Съединени американски щати. Защото целият свят е задължен да ти ги приема, и действително светът всмуква инфлационния напън. Един тип – изсмукваш света с отпечатване на долари.
Турски лири никой не е задължен да приема.
Това е втората причина за краха – прекомерно нападателна политика, ориентирана към бърз напредък, за която Турция действително няма запас.
На трето място, Ердоган прекалено много си повярва, че от политиката зависи всичко, и стартира нападателни дейности по отношение на значими стопански сътрудници. Той е в действителност скаран и с Европейски Съюз, и със Съединени американски щати. В някакви умерено положителни връзки е с Русия, само че тя стопански не е толкоз всесилен фактор, че да го избави. С Китай Ердоган няма никакви връзки. От там единствено стоят и гледат, евентуално чакат Турция да се срине, с цел да изкупуват всичко на безценица.
Острите връзки на Турция с Европейски Съюз и Съединени американски щати, въпреки към момента да няма стопански наказания, доведоха до нерешителност у икономическите субекти в тези 2 международни икономически колоса. Вчера Тръмп наложи мита на някои турски артикули, като го изясни с това, че обезценката на турската лира ще ги направи непочтено конкурентни на американските. Но той е наясно, че сходно деяние, тъкмо когато Турция се гърчи във финансова рецесия, ще ескалира рецесията. Такова нещо не би се случило, в случай че Турция и Съединени американски щати бяха в положителни връзки и Ердоган не размахваше пръст на Тръмп, не арестуваше американски пастори, и не изискваше да му предадат Фетуллах Гюллен.
По подобен метод се скапаха връзките с Европа, която Ердоган стартира да изнудва за пари, като я заля с мигранти. Европейски Съюз заплати, само че скърца със зъби. И в този момент няма да се втурне да избавя “изнудвача”. А другояче, ЕЦБ би могла да стабилизира лирата, ще и коства доста по-малко, в сравнение с бяха избавителните пакети за Гърция да вземем за пример. Но чакайте да го направи…
Т.е. третата причина за краха е политическа – нямаш другари, а като закъсаш, досегашните другари стартират да те санкционират.
Скарването с Европейски Съюз и Съединени американски щати слага Турция в сложна позиция и пред интернационалните кредитори като Световната банка и МВФ. Там Съединени американски щати имат право на несъгласие. Не че ще го употребяват. Просто МВФ ще сложи тежки условия на Ердоган, и тези условия ще бъдат написани от Тръмп. Ще му дадат пари, само че ще му “начукат канчето”.
Не е несъмнено обаче дали той ще изиска това. В момента Ердоган се държи за следващ път искрено идиотски като прикани народът да извади долари и евра от дюшеците, и да купува лири. Подобен апел за ориенталски народ ще докара до тъкмо противоположното. Народът ще си обмени лирите в нещо по-сигурно.
Подобен апел преди време оказа помощ, но… в Южна Корея. Тогава народът в действителност извади аварийните валути и злато, с цел да избави “вона”. И съумяха. Спасиха го и заобиколиха МВФ. Само че корейците са източен народ, с конфуцианска философия. Те имат вяра на страната, просто тъй като страната в действителност се грижи за тях.
В Турция (или в България) никой не има вяра на страната, и няма и да повярва. Т.е. паническият опит на Ердоган с някакви патриотизми или даже с религиозни послания (той сподели, че Аллах е с тях и е по-силен от долара) да избавя ситуацията, са обречени.
Ако колапсът не бъде овладян, безусловно за седмици, Турция ще стане по-бедна страна на глава от популацията, от България. Финансовите рецесии в капитализма имат свойството бързо да заличават години наред несъответствия.
Ердоган е мощен политически деспот, само че ще бъде отвеян от икономическата си нелепост. Няма да е първият подобен. А в България скоро може да се появят на “тезгяха” евтини турски банки, предприятия и даже лечебни заведения. Турция ще повтори икономическото стесняване на Гърция, която също беше тръгнала да настава в чужбина, и най-после загуби и банки, и телекоми, и всичко. Разпродадоха им ги кредиторите.
В момента пред Ердоган има 2 пътя. Единият е да бъде избавен от МВФ, т.е. от Съединени американски щати, само че това ще е краят на диктатурата му. Ще му наложат всевъзможни условия, включително политически, и с възобновяване на Османската империя е свършено. Нещо сходно стана в Аржентина, където след избирателен прелом, про-американските сили провокираха съзнателно рецесия, с цел да пристигна МВФ и да подчинят страната още веднъж на Съединени американски щати.
Сега обаче това не го е направил съзнателно Ердоган, той действително желае да се откъсва от Съединени американски щати. Онова, което направи, е глупава икономическа политика. Цената за нея ще е чалмата на султана.
Може и да не изиска това. Може да опита да се избави със свои сили, и с политическата власт, която държи. Ще бъде класическо опълчване на тирания против стопански провал.
Може да завоюва малко време, само че тогава пропадането най-после ще е още по-голямо.
Тогава не военните, а народът от улиците ще го измете.
Най-вероятно ерата “Ердоган” е към края си – или ще падне, или ще му подрежат крилцата, и ще го създадат да слушка. Може даже най-после и да пусне назад Отворено общество в Турция…
Добри Божилов
Но това е обособен въпрос, който дано се надяваме, нашите политици ще намерят решение. Става дума за 300 хиляди души, които могат да взривят и нашата страна от вътрешната страна. Трябва доста да мислят Бойко, Каракачанов и компания, тъй като ситуацията е напечено…
Но това е бъдещето, по-актуалното сега е какво се случва в самата Турция?
Истината е, че този път Джордж Сорос няма никакво присъединяване (защото той от дълго време е изпъден от Турция).
Прочетох едно съпоставяне, че “Ердоган е турският Виденов, ще си измият ръцете с него и ще дадат страната на Сорос”.
Това не е по този начин. Разликите са големи.
Ердоган е на власт от 15 години, освен това неговата власт е мощно съсредоточена. За всичко, което се случва в Турция, е отговорен той.
Виденов го сложиха единствено за 2 години – едвам излезе отговорен за всички безумия на кръга Луканов-Костов преди него. За напечатаните пари, за убийствено високите лихви (до 300%) и прочие Сложиха го, системата изгърмя, и Костов пристигна като избавител. А точно той, по поръчка на Луканов, направи това, дето взриви Виденов – като финансов министър още от 90-те, той пусна печатницата на пари и вкара въпросната “парична политика”. Още преди Виденов държавните банки бяха източени, а част от тях станаха частни. Виденов пристигна за малко, и отнесе багра. Накрая Сорос се намеси, единствено с цел да го досвалят, че той по една време за малко да се оправи и страната да вземе и да не банкрутира. Току-виж беше съумял. Но го бутнаха.
Но при Ердоган ситуацията е напълно друго. Цялата модерна стопанска система на Турция е основана от него. Съответно, този “балон”, който разду, в този момент гърми.
Турската стопанска система е изкуствено напомпана от външни капитали. Това са главно пари от Саудитска Арабия. Именно по тази причина Анкара и Риад са съдружници в Сирия, и дружно поддържаха Ислямска страна.
Заради срутва на цените на петрола обаче, както и поради войните в Йемен и в самата Сирия, саудитците закъсаха. Те към този момент имат недостиг, даже вземат заеми. Разбира се, дълготрайно те ще се оправят, тъй като имат доста нефт, и тъй като цената му в този момент е тръгнала нагоре.
Но понижението на опциите им да наливат в Турция, разумно ще я остави без капитали. Т.е. това е едно доста съществено отдръпване на стотици милиарди долари – по чисто справедливи аргументи.
От друга страна, Ердоган организираше прекомерно нападателна политика, ориентирана към бърз стопански напредък. По принцип това го правеха и тези преди него, само че те не възпираха инфлацията. Турция десетилетия наред има сходна политика – бърз напредък и висока инфлация. Т.е. в чисто изражение, чистият напредък не е бил толкоз огромен. Затова и да вземем за пример към 1989 година България е много по-развита и по-силна стопански (на глава от населението) от Турция.
Ердоган се опита да остави единствено растежа, само че да потисне инфлацията. Т.е. той печаташе пари, с цел да налива в стопанската система, само че не оставяше инфлацията да ги “изгори”. Нещо повече – той пречи даже на Централната банка да се бори с инфлацията. Тя искаше да усилва лихвените проценти, което краткосрочно изтегля пари от стопанската система и понижава натиска върху цените. Но Ердоган не и даде, и в този момент употребява диктаторските си пълномощия, с цел да настани там лоялни партийни функционери.
Ердоган желае ниски лихви, напечатани пари и ниска инфлация.
Това е допустимо единствено в случай че печаташ долари, както вършат Съединени американски щати. Защото целият свят е задължен да ти ги приема, и действително светът всмуква инфлационния напън. Един тип – изсмукваш света с отпечатване на долари.
Турски лири никой не е задължен да приема.
Това е втората причина за краха – прекомерно нападателна политика, ориентирана към бърз напредък, за която Турция действително няма запас.
На трето място, Ердоган прекалено много си повярва, че от политиката зависи всичко, и стартира нападателни дейности по отношение на значими стопански сътрудници. Той е в действителност скаран и с Европейски Съюз, и със Съединени американски щати. В някакви умерено положителни връзки е с Русия, само че тя стопански не е толкоз всесилен фактор, че да го избави. С Китай Ердоган няма никакви връзки. От там единствено стоят и гледат, евентуално чакат Турция да се срине, с цел да изкупуват всичко на безценица.
Острите връзки на Турция с Европейски Съюз и Съединени американски щати, въпреки към момента да няма стопански наказания, доведоха до нерешителност у икономическите субекти в тези 2 международни икономически колоса. Вчера Тръмп наложи мита на някои турски артикули, като го изясни с това, че обезценката на турската лира ще ги направи непочтено конкурентни на американските. Но той е наясно, че сходно деяние, тъкмо когато Турция се гърчи във финансова рецесия, ще ескалира рецесията. Такова нещо не би се случило, в случай че Турция и Съединени американски щати бяха в положителни връзки и Ердоган не размахваше пръст на Тръмп, не арестуваше американски пастори, и не изискваше да му предадат Фетуллах Гюллен.
По подобен метод се скапаха връзките с Европа, която Ердоган стартира да изнудва за пари, като я заля с мигранти. Европейски Съюз заплати, само че скърца със зъби. И в този момент няма да се втурне да избавя “изнудвача”. А другояче, ЕЦБ би могла да стабилизира лирата, ще и коства доста по-малко, в сравнение с бяха избавителните пакети за Гърция да вземем за пример. Но чакайте да го направи…
Т.е. третата причина за краха е политическа – нямаш другари, а като закъсаш, досегашните другари стартират да те санкционират.
Скарването с Европейски Съюз и Съединени американски щати слага Турция в сложна позиция и пред интернационалните кредитори като Световната банка и МВФ. Там Съединени американски щати имат право на несъгласие. Не че ще го употребяват. Просто МВФ ще сложи тежки условия на Ердоган, и тези условия ще бъдат написани от Тръмп. Ще му дадат пари, само че ще му “начукат канчето”.
Не е несъмнено обаче дали той ще изиска това. В момента Ердоган се държи за следващ път искрено идиотски като прикани народът да извади долари и евра от дюшеците, и да купува лири. Подобен апел за ориенталски народ ще докара до тъкмо противоположното. Народът ще си обмени лирите в нещо по-сигурно.
Подобен апел преди време оказа помощ, но… в Южна Корея. Тогава народът в действителност извади аварийните валути и злато, с цел да избави “вона”. И съумяха. Спасиха го и заобиколиха МВФ. Само че корейците са източен народ, с конфуцианска философия. Те имат вяра на страната, просто тъй като страната в действителност се грижи за тях.
В Турция (или в България) никой не има вяра на страната, и няма и да повярва. Т.е. паническият опит на Ердоган с някакви патриотизми или даже с религиозни послания (той сподели, че Аллах е с тях и е по-силен от долара) да избавя ситуацията, са обречени.
Ако колапсът не бъде овладян, безусловно за седмици, Турция ще стане по-бедна страна на глава от популацията, от България. Финансовите рецесии в капитализма имат свойството бързо да заличават години наред несъответствия.
Ердоган е мощен политически деспот, само че ще бъде отвеян от икономическата си нелепост. Няма да е първият подобен. А в България скоро може да се появят на “тезгяха” евтини турски банки, предприятия и даже лечебни заведения. Турция ще повтори икономическото стесняване на Гърция, която също беше тръгнала да настава в чужбина, и най-после загуби и банки, и телекоми, и всичко. Разпродадоха им ги кредиторите.
В момента пред Ердоган има 2 пътя. Единият е да бъде избавен от МВФ, т.е. от Съединени американски щати, само че това ще е краят на диктатурата му. Ще му наложат всевъзможни условия, включително политически, и с възобновяване на Османската империя е свършено. Нещо сходно стана в Аржентина, където след избирателен прелом, про-американските сили провокираха съзнателно рецесия, с цел да пристигна МВФ и да подчинят страната още веднъж на Съединени американски щати.
Сега обаче това не го е направил съзнателно Ердоган, той действително желае да се откъсва от Съединени американски щати. Онова, което направи, е глупава икономическа политика. Цената за нея ще е чалмата на султана.
Може и да не изиска това. Може да опита да се избави със свои сили, и с политическата власт, която държи. Ще бъде класическо опълчване на тирания против стопански провал.
Може да завоюва малко време, само че тогава пропадането най-после ще е още по-голямо.
Тогава не военните, а народът от улиците ще го измете.
Най-вероятно ерата “Ердоган” е към края си – или ще падне, или ще му подрежат крилцата, и ще го създадат да слушка. Може даже най-после и да пусне назад Отворено общество в Турция…
Добри Божилов
Източник: bnews.bg
КОМЕНТАРИ