Сабах: Срещу какво Турция размени членството на Швеция в НАТО?
Турция и нейните западни съдружници в границите на Алианса на НАТО минават през под напрежение интервал заради последствията от руско-украинската война, която избухна през февруари 2022 година След нахлуването на Русия в Украйна околните до Русия европейски страни възприеха опасност от страна на Москва. Поради това тези страни и техните съдружници на Запад започнаха широкомащабни ограничения. В този подтекст на напред във времето излязоха алиансът НАТО и неговата политика на разширение.
На срещата на върха на НАТО, извършена в Мадрид, Турция, Швеция и Финландия подписаха тристранно съглашение. Турция изиска от тези две страни да подхващат съответни стъпки за възбрана на активността на терористичните организации. На 23 април Финландия стана 31-ият член на НАТО и приключи формалната си политика на неутралитет.
Тъй като антитурската политика на Швеция не се промени, Търция не анулира ветото си. Шведското държавно управление разреши на някои расистки и антиислямски настроени лица и групи да наскърбяват свещените знаци на исляма. Не единствено турският народ, само че и всички мюсюлмански нации по света бяха оскърбени.
В рамките на избраната от Турция политика бяха извършени доста двустранни и многостранни срещи за превъзмогване на казуса сред Турция и Швеция. Особено значимо беше посредничеството на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг. Последната от тези срещи се организира един ден преди срещата на върха на НАТО във Вилнюс. Президентът Реджеп Тайип Ердоган, Столтенберг и шведският министър-председател Улф Кристерсон се срещнаха във Вилнюс, с цел да обсъдят последните събития по отношение на кандидатурата на Швеция.
Повратна точка
Според обясненията, направени от формалните лица и от трите страни, Турция най-сетне се е съгласила да изпрати протокола за присъединение на Швеция към НАТО на турския парламент допустимо най-скоро и да работи в тясно съдействие, с цел да обезпечи ратификацията. В подмяна на това шведското държавно управление се е съгласило да възобнови връзките сред Турция и Европейски Съюз. В този подтекст Швеция даде обещание да поддържа напъните за възкръсване на процеса на присъединение на Турция към Европейски Съюз и да спомага за модернизиране на митническия съюз сред Европейски Съюз и Турция, както и за либерализиране на визовия режим сред двете страни.
Като се имат поради първите реакции на постигнатото сред Турция и Швеция съглашение, срещата на върха във Вилнюс може да се трансформира в повратна точка в връзките сред Турция и Запада, които през последното десетилетие бяха конфликтни. Както западните страни, по този начин и Турция обвързаха процеса на присъединение на Швеция с други въпроси и подходиха към казуса в необятна вероятност. Въпросът се трансформира в обща тематика сред Турция и западните страни.
От една страна, в връзките сред Турция и Европейски Съюз се чака усъвършенстване, както е дадено от Швеция. След среща с президента Ердоган часове след турско-шведската среща Шарл Мишел, ръководител на Европейския съвет, уточни, че двете страни са решили да засилват връзките си. С други думи, Турция сполучливо е контекстуализирала въпроса в границите на Европейски Съюз и е получила значими сигнали от страна на Европейски Съюз. Освен това беше реализирано единодушие, че Швеция ще се опита да отстрани всички търговски или капиталови наказания, наложени от страните от Европейски Съюз против Турция. Накрая, Швеция даде обещание, че няма да поддържа терористичните организации ПКК и ФЕТО.
От друга страна, единствено няколко часа преди поддръжката на Турция за влизането на Швеция в НАТО, публични представители на Съединени американски щати обявиха, че поддържат даването на изтребители F-16 на Турция. Освен това формален представител на Съединени американски щати съобщи, че неговото държавно управление ще продължи да поддържа процеса на участие на Турция в Европейски Съюз. /БГНЕС
На срещата на върха на НАТО, извършена в Мадрид, Турция, Швеция и Финландия подписаха тристранно съглашение. Турция изиска от тези две страни да подхващат съответни стъпки за възбрана на активността на терористичните организации. На 23 април Финландия стана 31-ият член на НАТО и приключи формалната си политика на неутралитет.
Тъй като антитурската политика на Швеция не се промени, Търция не анулира ветото си. Шведското държавно управление разреши на някои расистки и антиислямски настроени лица и групи да наскърбяват свещените знаци на исляма. Не единствено турският народ, само че и всички мюсюлмански нации по света бяха оскърбени.
В рамките на избраната от Турция политика бяха извършени доста двустранни и многостранни срещи за превъзмогване на казуса сред Турция и Швеция. Особено значимо беше посредничеството на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг. Последната от тези срещи се организира един ден преди срещата на върха на НАТО във Вилнюс. Президентът Реджеп Тайип Ердоган, Столтенберг и шведският министър-председател Улф Кристерсон се срещнаха във Вилнюс, с цел да обсъдят последните събития по отношение на кандидатурата на Швеция.
Повратна точка
Според обясненията, направени от формалните лица и от трите страни, Турция най-сетне се е съгласила да изпрати протокола за присъединение на Швеция към НАТО на турския парламент допустимо най-скоро и да работи в тясно съдействие, с цел да обезпечи ратификацията. В подмяна на това шведското държавно управление се е съгласило да възобнови връзките сред Турция и Европейски Съюз. В този подтекст Швеция даде обещание да поддържа напъните за възкръсване на процеса на присъединение на Турция към Европейски Съюз и да спомага за модернизиране на митническия съюз сред Европейски Съюз и Турция, както и за либерализиране на визовия режим сред двете страни.
Като се имат поради първите реакции на постигнатото сред Турция и Швеция съглашение, срещата на върха във Вилнюс може да се трансформира в повратна точка в връзките сред Турция и Запада, които през последното десетилетие бяха конфликтни. Както западните страни, по този начин и Турция обвързаха процеса на присъединение на Швеция с други въпроси и подходиха към казуса в необятна вероятност. Въпросът се трансформира в обща тематика сред Турция и западните страни.
От една страна, в връзките сред Турция и Европейски Съюз се чака усъвършенстване, както е дадено от Швеция. След среща с президента Ердоган часове след турско-шведската среща Шарл Мишел, ръководител на Европейския съвет, уточни, че двете страни са решили да засилват връзките си. С други думи, Турция сполучливо е контекстуализирала въпроса в границите на Европейски Съюз и е получила значими сигнали от страна на Европейски Съюз. Освен това беше реализирано единодушие, че Швеция ще се опита да отстрани всички търговски или капиталови наказания, наложени от страните от Европейски Съюз против Турция. Накрая, Швеция даде обещание, че няма да поддържа терористичните организации ПКК и ФЕТО.
От друга страна, единствено няколко часа преди поддръжката на Турция за влизането на Швеция в НАТО, публични представители на Съединени американски щати обявиха, че поддържат даването на изтребители F-16 на Турция. Освен това формален представител на Съединени американски щати съобщи, че неговото държавно управление ще продължи да поддържа процеса на участие на Турция в Европейски Съюз. /БГНЕС
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ