Турция е сключила поредица от сделки за продажба или за

Турция е сключила поредност от покупко-продажби за продажба или за отдаване назаем на злато за 20 милиарда $ от началото на войната в Иран, съдействали за най-големия месечен спад на цената на метала от 2008 година насам. Турската централна банка е продала 52 тона злато сред 27 февруари и 27 март, съгласно разбор на консултантската компания Metals Focus, основан на публични данни. В резултат, чистите активи на институцията са намалели до 440 тона – най-ниското им ниво за последните повече от две години.

Турските централни банкери са осъществили също и златни суапови интервенции за към 79 тона метал, които включват отдаване чартърен на златни кюлчета за генериране на доходи и усилване на натиска върху цените на кюлчетата посредством увеличение на предлагането на пазара през интервала, до момента в който се бореше да поддържа пазарната оценка на лирата. Комбинираните продажби и суапове са на стойност близо 20 милиарда $ по настоящи цени, по сметки на „ Файненшъл таймс “.

Глобалният енергиен потрес и разрастващата се война в Близкия изток накараха все по-голям брой страни, в това число Русия и Полша, да обмислят продажбата на злато, с цел да стабилизират валутите си или да подобрят фискалната си позиция. Резервната банка на Австралия беше и измежду международните централни банки, които продаваха американски държавни скъпи бумаги в опит да поддържат паричните си единици.

Централните банки бяха един от най-мощните мотори на многогодишния напредък на скъпоценния метал, тласнал цените му до рекордните над 5500 $ за тройунция през януари. Поради което неотдавнашната смяна в държанието им е свалила златните котировки, настояват анализатори. Миналия месец цените паднаха с 11.52% – най-слабият месец за скъпоценната суровина от 18 години насам.

„ Продажбите на централните банки са преобладаващият мотор на спада на цената с 1000 $ през последните няколко седмици “, показва Ники Шийлс – анализатор в рафинерията MKS Pamp. „ Пазарът постоянно е приемал, че централните банки са били защитният механизъм… Но последните потоци от данни и публични изказвания ненапълно опровергават това. “

Темпото на продажбите на злато в Турция се форсира към края на предишния месец, като през седмицата, завършила на 27 март, са били продадени 31 тона, демонстрират данните на Metals Focus.

„ Турската централна банка държи 60 до 70 % от запасите си в злато. Така че трябваше да продаде или замени част от него, с цел да набере нужната доларова ликвидност “, изяснява Угур Гюрсеш – турски стопански коментатор, който в миналото е работил в отдела за ръководство на златните запаси на банката. „ Ако 50 тона влязат на пазара на жълтия метал, това може да окаже голямо въздействие върху цените “, споделя още Гюрсеш, добавяйки, че счита, че турските централни банкери към този момент имат задоволителна ликвидност и няма непосредствена потребност да продават повече злато.

Златните продажби акцентират решимостта на Турция да поддържа лирата, защото валутната непоклатимост е централен детайл допълнително от двегодишната акция на страната за ограничение на инфлацията, която сега е 31 %. Нетните интернационалните запаси на южната ни съседка са намалели съвсем на половина – до 46 милиарда $, от началото на войната с Иран, по калкулации, учредени на публични данни на компанията Bürümcekçi Research and Consulting.

Продажбите също по този начин са образец за по-широка смяна в ръководството на златните запаси от международните централни банки. Миналата година чистите покупки на злато от централните банки са били към 860 тона, което е спад с 20% по отношение на 2024-а, по данни на Световния златен съвет. Тази година, с изключение на Турция, известните продавачи включват Русия, която се е освободила от 15 тона през януари и февруари. Междувременно, ръководителят на централната банка на Полша неотдавна предложи да се продават кюлчета, с цел да се наберат средства за защита, макар че държавното управление се опълчи на проекта.

Пазарни играчи споделят, че спомагателни продажби през 2026-а биха могли да дойдат от страни вносителки на нефт, наранени от енергийната рецесия, като Индия, или от страни от Централна Азия със обилни златни запаси.

Резкият спад на жълтия метал до към 4650 $ за тройунция през предишния месец, който опонира на обичайния му статут на несъмнено леговище и отбрана от инфлация, е резултат и от четири-седмичния отлив на средства от търгувани на борсата фондове, подплатени със злато, когато някои вложители се втурнаха да осъществят облага от осъществени покупко-продажби след експлоадирането на военния спор в Близкия изток.

Все по-голям брой централни банки избират също да приберат кюлчетата си вкъщи, в това число Франция, която разгласи предходната седмица, че е завършила дългогодишна стратегия за репатриране и към този момент не държи злато в Съединени американски щати.

Не всички централни банки продават. Народната банка на Китай е купила 160 000 тройунции през март – най-едрата й оповестена покупка за повече от година, съгласно данни, оповестени на 7 април. Шаокай Фан – началник на отдела за Азиатско-тихоокеанския район в Световния златен съвет, съобщи, че ударните покупки на Пекин може да отразяват желанието да се възползва от по-ниските цени.

„ Виждаме по какъв начин централните банки се нареждат и от двете страни в това придвижване на цената на златото сега “, разяснява Фан. „ Интересът към метала измежду централните банки се е нараснал през последните няколко месеца, само че и в двете направления. “

В 12.37 ч. българско време на 8 април златото за незабавна доставка се търгуваше за 4800.70 щ. $ за тройунция.