Дойче веле: Какво се случва с игрите на диктаторите Путин и Ердоган
Турският президент флиртува с Кремъл единствено когато му е угодно. Ердоган е занаятчия в изпращането на сигнали към Кремъл, търсейки стратегически отстъпки от Путин, написа Иван Преображенски в материал за .
Предстоящото посещаване на Владимир Путин в Турция е необятно обсъждана тематика в Русия. Обсъждат я и публични лица.Първоначално Сергей Шойгу съобщи, че съветският президент е подготвен да се съгласи с предлагането на турския водач Реджеп Ердоган да се подписа съглашение с Украйна за ненападение върху енергийната инфраструктура.
След това медиите оповестиха, че Путин сякаш е изискал, само че не е получил конвой от изтребители, които да съпровождат самолета му. Накрая представителят на Путин Дмитрий Песков съобщи, че отсроченото с две години посещаване на неговия началник в Турция ще се състои, „ когато подготовката бъде приключена “. И тя наподобява е към този момент приключена, само че не по метода, по който Москва искаше, тъй като по-рано тази седмица турският водач Ердоган съобщи, че справедливостта изисква Крим да бъде върнат на Украйна.
Игрите на диктаторите
От началото на съветската военна експанзия против Украйна Турция сполучливо балансира сред агресора и жертвата, търгувайки преференциално и с двете страни и употребявайки комплицираната обстановка, с цел да усили въздействието си в Южен Кавказ и Черноморския район. Ердоган съумя да реши казуса с Нагорни Карабах и да го сложи под контрола на Азербайджан. Едва в края на юли турският президент призна директното присъединяване на Турция във втората война в района на Нагорни Карабах.
Сега, дружно с Путин и азербайджанския властнически държател Илхам Алиев, Ердоган прокарва концепцията за директен кулоар през арменската провинция Сюник. Този маршрут би я откъснал от Иран и на процедура ще блокира един от евентуалните канали за контрабанда в изискванията на наказания. Неслучайно Техеран се опълчи изрично на концепцията и даже непосредствено предизвести Москва, че няма да одобри подобен директен кулоар.
И казусът с съветския газ
По всичко проличава, че иранците са съдружници на Путин във войната му против Украйна. Въпреки че отхвърлят директното си присъединяване, те доставят Русия с ракети. Точно в този момент Кремъл не трябва да нервира своя съдружник, само че все пак продължава да оказва напън върху арменския министър-председател Никол Пашинян да подписа мир при изискванията на Азербайджан, което изисква смяна на арменската конституция, както и да се отвори Сюникският кулоар. И е мъчно да се разбере дали Путин счита, че организирането на потока от артикули през Турция и по-нататък през Армения е толкоз значимо за Русия, или най-важното за него е да помогне на Ердоган.
Освен това Русия и Турция ги свързва казусът за доставките на съветски газ за Европейския съюз (ЕС). Тук те са „ съидейници “, въпреки че Ердоган, несъмнено, има по-голяма полза. Ако преносът през Украйна спре от 2025 година, както се чака, трасето през Турция ще остане последният работещ водопровод, по който съветски газ ще стига до Централна Европа. Да не приказваме за това, че макар безмълвната опозиция на Европейски Съюз съветският „ Росатом “ сполучливо построява атомната електроцентрала „ Аккую “ в Турция.
Без „ специфичен режим “ за Путин
Въпреки всички тези връзки Ердоган с класическия фасон на властнически водач не се тормози да унизи съветския водач, когато му се удаде комфортен случай. Ако се има вяра на известията в пресата, Путин е упорствал самолетът му да бъде ескортиран от съветски изтребители, опасявайки се от вероятен украински обстрел. Но Ердоган му припомня по доста грациозен метод, че Турция е членка на НАТО.
Турският президент флиртува с Кремъл единствено когато му е угодно. На руснаците очевидно е било обявено, че Турция не може да допусне техни изтребители, тъй като противовъздушната защита на НАТО може да ги одобри за военни цели – един не напълно внимателен намек, че на турската противовъздушна защита към този момент ѝ се е налагало да смъква съветски военни самолети.
Путин няма принадлежности да принуди Ердоган
Ердоган чака визитата на Путин от две години и очевидно е подготвен да чака и още. Авторитарните алфа-мъжкари играят нормалните си игри, пробвайки се да се надхитрят по всевъзможен метод, тъй като в техния свят от това зависи изходът от договарянията. И, допускам, че те даже изпитват някакво наслаждение от това състезание.
Това обаче не трансформира основното. Ердоган на драго сърце си сътрудничи с Путин, само че наподобява, че от него се чака да го посети или в ролята на дисциплиниран „ номер две “ в Южен Кавказ, или най-малко с план за кротичък контракт с Украйна. Другите разновидности не са задоволително удобни за Ердоган, а Путин по този начин и няма принадлежности, с които да принуди турския водач да играе по разпоредбите на Кремъл.
Предстоящото посещаване на Владимир Путин в Турция е необятно обсъждана тематика в Русия. Обсъждат я и публични лица.Първоначално Сергей Шойгу съобщи, че съветският президент е подготвен да се съгласи с предлагането на турския водач Реджеп Ердоган да се подписа съглашение с Украйна за ненападение върху енергийната инфраструктура.
След това медиите оповестиха, че Путин сякаш е изискал, само че не е получил конвой от изтребители, които да съпровождат самолета му. Накрая представителят на Путин Дмитрий Песков съобщи, че отсроченото с две години посещаване на неговия началник в Турция ще се състои, „ когато подготовката бъде приключена “. И тя наподобява е към този момент приключена, само че не по метода, по който Москва искаше, тъй като по-рано тази седмица турският водач Ердоган съобщи, че справедливостта изисква Крим да бъде върнат на Украйна.
Игрите на диктаторите
От началото на съветската военна експанзия против Украйна Турция сполучливо балансира сред агресора и жертвата, търгувайки преференциално и с двете страни и употребявайки комплицираната обстановка, с цел да усили въздействието си в Южен Кавказ и Черноморския район. Ердоган съумя да реши казуса с Нагорни Карабах и да го сложи под контрола на Азербайджан. Едва в края на юли турският президент призна директното присъединяване на Турция във втората война в района на Нагорни Карабах.
Сега, дружно с Путин и азербайджанския властнически държател Илхам Алиев, Ердоган прокарва концепцията за директен кулоар през арменската провинция Сюник. Този маршрут би я откъснал от Иран и на процедура ще блокира един от евентуалните канали за контрабанда в изискванията на наказания. Неслучайно Техеран се опълчи изрично на концепцията и даже непосредствено предизвести Москва, че няма да одобри подобен директен кулоар.
И казусът с съветския газ
По всичко проличава, че иранците са съдружници на Путин във войната му против Украйна. Въпреки че отхвърлят директното си присъединяване, те доставят Русия с ракети. Точно в този момент Кремъл не трябва да нервира своя съдружник, само че все пак продължава да оказва напън върху арменския министър-председател Никол Пашинян да подписа мир при изискванията на Азербайджан, което изисква смяна на арменската конституция, както и да се отвори Сюникският кулоар. И е мъчно да се разбере дали Путин счита, че организирането на потока от артикули през Турция и по-нататък през Армения е толкоз значимо за Русия, или най-важното за него е да помогне на Ердоган.
Освен това Русия и Турция ги свързва казусът за доставките на съветски газ за Европейския съюз (ЕС). Тук те са „ съидейници “, въпреки че Ердоган, несъмнено, има по-голяма полза. Ако преносът през Украйна спре от 2025 година, както се чака, трасето през Турция ще остане последният работещ водопровод, по който съветски газ ще стига до Централна Европа. Да не приказваме за това, че макар безмълвната опозиция на Европейски Съюз съветският „ Росатом “ сполучливо построява атомната електроцентрала „ Аккую “ в Турция.
Без „ специфичен режим “ за Путин
Въпреки всички тези връзки Ердоган с класическия фасон на властнически водач не се тормози да унизи съветския водач, когато му се удаде комфортен случай. Ако се има вяра на известията в пресата, Путин е упорствал самолетът му да бъде ескортиран от съветски изтребители, опасявайки се от вероятен украински обстрел. Но Ердоган му припомня по доста грациозен метод, че Турция е членка на НАТО.
Турският президент флиртува с Кремъл единствено когато му е угодно. На руснаците очевидно е било обявено, че Турция не може да допусне техни изтребители, тъй като противовъздушната защита на НАТО може да ги одобри за военни цели – един не напълно внимателен намек, че на турската противовъздушна защита към този момент ѝ се е налагало да смъква съветски военни самолети.
Путин няма принадлежности да принуди Ердоган
Ердоган чака визитата на Путин от две години и очевидно е подготвен да чака и още. Авторитарните алфа-мъжкари играят нормалните си игри, пробвайки се да се надхитрят по всевъзможен метод, тъй като в техния свят от това зависи изходът от договарянията. И, допускам, че те даже изпитват някакво наслаждение от това състезание.
Това обаче не трансформира основното. Ердоган на драго сърце си сътрудничи с Путин, само че наподобява, че от него се чака да го посети или в ролята на дисциплиниран „ номер две “ в Южен Кавказ, или най-малко с план за кротичък контракт с Украйна. Другите разновидности не са задоволително удобни за Ердоган, а Путин по този начин и няма принадлежности, с които да принуди турския водач да играе по разпоредбите на Кремъл.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ