Турският президент Ердоган изглежда не е отстъпил така лесно, както

Турският президент Ердоган наподобява не е отстъпил по този начин елементарно, както изглеждаше. Сега Анкара желае екстрадицията на 73-ма " терористи “, а в Швеция нарекоха това изискване " неприятна изненада “. Какъв е пътят напред?

В началото настъпи облекчение, откакто и трите страни подписаха меморандум по време на срещата на върха на Алианса в Мадрид. След това обаче се стигна до " в действителност неприятната изненада " - както дефинираха в Швеция настояването на турския президент 73-ма " обвинени в тероризъм " да бъдат екстрадирани неотложно. Нещо повече - Ердоган съобщи, че Швеция към този момент се е заела с изпълняването на това изискване. Очевидно става дума за живеещи в Швеция и Финландия кюрди, както и за поддръжници на религиозното придвижване на Гюлен, показва " Зюддойче Цайтунг ".
Редакцията предлага
По сведения на близкия до турското държавно управление вестник " Сабах ", Ердоган е декларирал, че ще предложи на Народното събрание в Анкара да ратифицира присъединението на Швеция към НАТО Ако откаже, няма да има " никаква нужда " от това, споделя още турският президент.

Разни страни - всякакви дефиниции

След " изненадата ", поднесена от Ердоган шведският министър на вътрешните работи и на правораздаването Морган Йохансон посочи, че въпреки в меморандума от Мадрид да е вписано и в Швеция продължава да важи " шведското право, което се ползва от самостоятелните съдилища ". Шведски жители не се екстрадират, а задграничните жители могат да бъдат екстрадирани, " единствено в случай че това е в сходство с шведското право и с Европейската спогодба за правата на индивида ".

" Зюддойче Цайтунг " отбелязва, че сред турската формулировка за обвинен в тероризъм и тази на страните от Европейски Съюз има големи разлики. Много кюрди са намерили леговище в Швеция и в очите на шведските управляващи те само са се опитвали законно да отстояват своите права. В същото време управляващите в Анкара дефинират доста от тях като терористи.

Същевременно, както написа " Франкфуртер Алгемайне Цайтунг " (ФАЦ), в Швеция беше издигнат въпросът дали на Турция не са били направени прекалено много отстъпки в меморандума и Депутатката Амине Какабаве, която е с кюрдски корени, дефинира деня на подписването на документа като „ черен ". По нейните думи кюрдите били пожертвани поради една цинична политика. Лявата партия и Зелените в шведския парламент също насочиха рецензии към меморандума и настояха да получат уточнения от външната министърка на страната Ан Линде.

Ердоган на среща на НАТО директно след началото на войната в Украйна

" Политическата дойна крава " на Ердоган

Становището на специалиста по турските въпроси Паул Левин е, че подписаният в Мадрид меморандум е " дипломатическо произведение на изкуството ", защото дава огромно пространство на другите гледни точки. Но тъкмо това е и казусът в този документ - в случай че разликите в трактовките се запазят. ФАЦ цитира Ердоган, който на въпрос какво значи, че в меморандума няма съответни задължения от скандинавските страни дава отговор по този начин: " Зависи по какъв начин разбираме съглашението ". В същото време в Стокхолм са заети с това да открият по какъв начин би трябвало да се схваща съглашението.

Шведският вестник " Дагенс Нюхетер " разгласява догатката си, че задачата на Ердоган евентуално е приемането на последващи отстъпки от страна на Съединени американски щати. Шведската процедура на екстрадиция обаче няма да се промени. която той непрекъснато би могъл да дои в идващите месеци, в случай че има вътрешнополитически изгоди от това.

***

Вижте също това видео от нашия списък:
Турция: кого прибират черните микробуси?