Турският президент Ердоган има много причини да бърза с изборите.

Турският президент Ердоган има доста аргументи да бърза с изборите. Но най-важната е тази: той желае да стане президент със свръхсили преди турската стопанска система да се е сринала дефинитивно, твърди в коментар за АRD Кристиан Буткерайт, оповестен в Дойче веле.

Преди една година турският президент завоюва с дребна преднина инициирания от него референдум за конституционни промени, които заменят парламентарната система с президентска. Малко по-късно Ердоган увери, че измененията ще влязат в действие едвам след новите избори, които трябваше да се проведат през ноември 2019. Сега обаче турският държавен глава разгласи, че президентските и парламентарни избори ще се проведат още тази година - на 24 юни.

Всъщност още след оспорвания референдум беше ясно, че Ердоган не желае да чака дълго, с цел да придобие свръхсилите на супер президента, обезпечени от новата президентска система. Въведеното изключително състояние в страната обаче направи това очакване търпимо за него: то му разреши да ръководи по този начин, като че ли президентската система към този момент е въведена.

Сега изключителното състояние беше удължено за седми следващ път - с още три месеца. Но на турското държавно управление му става все по-трудно да намира причини за удължаването, а рецензиите стават все по-силни. При това освен от опозицията, само че и от средите на турската стопанска система. Защото изключителното състояние плаши вложителите и гони непознатите капитали, от които страната се нуждае незабавно.

Преди да стане по-лошо

Именно икономическата обстановка в страната може да е една от водещите аргументи за това бързане. На хартия турската стопанска система може да се похвали със забележителен напредък - през предходната година тя е повишена с цели 7,4 %. До огромна степен този напредък обаче се дължи на амбициозните строителни планове на турското държавно управление и заради това той не се счита за изключително резистентен.

Освен това доста турски компании са натрупали съществени задължения в долари и евро. През последните 12 месеца турската лира загуби съвсем една трета от цената си и доста специалисти се притесняват, че това може да докара до вълна от банкрути на дребни и междинни предприятия. Турските консуматори и през днешния ден към този момент усещат обезценяването на лирата - да вземем за пример на бензиностанциите. И Ердоган явно желае да ги накара да гласоподават още преди турската стопанска система да е тръгнала надолу, а настроенията да са се обърнали против него.

Същевременно огромна част от турците считат турската военна интервенция в Сирия за доста сполучлива. И Ердоган явно желае да употребява и този подтик, с цел да извлече изгоди на изборите.

Турската съпротива е неподготвена

За турската съпротива тази доста ранна дата за избори е, меко казано, мощно предизвикателство. Още в изискванията на изключително състояние те съумяха да се убедят, че и дума не може да става за равни шансове. Техните предизборни прояви преди референдума биваха или забранявани, или пък по всякакъв начин им се пречеше. А в това време Ердоган кръстосваше страната с хеликоптер - от среща на среща.

Засега турската съпротива има единствено един представител, който може да отмъкне гласове от Ердоган - Мерал Акшенер, някогашна министърка на вътрешните работи и председателка на новата националноконсервативна " Добра партия ". Тя обаче би се справила доста по-добре, в случай че имаше повече време да разпространява програмата си. Насрочването на изборите за 24 юни усложнява задачата й.

Както наподобява, Ердоган има задоволително аргументи да бърза с тези избори. С тях той подхваща дълъг скок към още повече мощ и още повече власт.