Турски бойни дронове Байрактар, използвани от Украйна, разрушават руска военна

Турски бойни дронове " Байрактар ", употребявани от Украйна, унищожават съветска военна техника - видеа с сходни фрагменти се въртят в интернет. Каква е ролята на тези дронове и за какво Турция избира да си мълчи?

В разнообразни украински и турски чатове в интернет се върти едно видео, възхваляващо достолепията на, който Киев към този момент сполучливо бил употребявал против съветските елементи. Твърди се също, че избухващите в пламъци бойни машини и артилерийски установки, които се виждат във видеото, са съветски. Със надписи на британски и турски тези фрагменти съставляват дейна агитация. Колко постоянно и с какъв триумф Украйна е употребила дроновете „ Байрактар “ против Русия не може да бъде открито по справедлив метод. Същото важи и за изказванието на Москва, че към този момент е свалила няколко украински дрона.
Редакцията предлага
Факт е, че Украйна разполага с турски бойни дронове „ Байрактар “ от 2019 година насам. През последните години броят им е повишен до към 50. А тези дни украинското военно министерство заяви, че е била доставена и нова пратка дронове, без обаче да прецизира броя. Президентът Володимир Зеленски съобщи, че дроновете „ Байрактар “ са доста потребни за страната му. Турската страна до момента не е коментирала тематиката.

Собственост на зетя на Ердоган

Дроновете „ Байрактар “ са създадени и се създават от турската компания „ Байкар “, която е благосъстоятелност на двама братя. Тя е учредена през 1984 година и в последните години се трансформира в същински оръжеен колос. Притежавана е от семейството Байрактар, т.е. от фамилията на зетя на турския президент Ердоган. Селджук Байрактар в същото време е и механически шеф на компанията.

По данни от „ Байкар “ от 2006 до 2021 година износът на компанията е повишен 7 пъти. Само за бойния дрон „ Байрактар TB2 “ има подписани 16 контракта за доставки в Украйна, Азербайджан, Мароко, Тунис, Катар, Киргизстан и Туркменистан. През предходната година Полша стана първата страна членка на НАТО, поръчала „ Байрактар “ – договорът е за 24 дрона.

Досега турският военен дрон е бил употребен във военни интервенции в Ирак, Сирия, Либия, както и в. Тази бойна машина е дълга 6,5 метра, а размахът на крилата ѝ доближава 12 метра. В положение е да остане във въздуха 24 часа и развива оптималната скорост от 220 километра в час. Експерти настояват, че турският дрон е по-евтин от неговите западни съперници.

Може ли да повлияе на хода на войната?

Полковникът от запаса Волфганг Рихтер, който е боен специалист на немската фондация „ Наука и политика “ (SWP), е песимистичен. За Дъждовни води той споделя, че един дрон може да нападна единствено съответна цел. „ Ще рече, че може да извади от строя танкове или артилерийски установки. Ако приемем, че Киев е получил поръчаните от него 60 машини, с тях в действителност могат да се нанесат чувствителни загуби на съветските елементи. Но спрямо ефикасността на оръжията, употребявани наземно, изгодата от дроновете е лимитирана. "

Рихтер напомня, че единствено военният ескорт пред Киев се състои от към 600 бронирани машини, а Русия нападна Украйна с четири огромни армейски групировки по едно и също време. Също по този начин не е ясно с колко дронове към момента разполага Украйна, респективно – каква част от тях съветската войска към този момент е съумяла да унищожи.

Каква е позицията на Турция?

От години турският президент Ердоган поддържа положителни отношение както с Русия, по този начин и с Украйна. Турция продаде бойни дронове на Украйна, само че в това време закупи съветските противоракетни системи S-400. С нахлуването на Русия в Украйна обаче тази уравновесена турска политика става по-трудна, споделя Даря Исаченко от Центъра за приложни проучвания на Турция към SWP.

Според нея, тъй като това би имало съществени последствия за Анкара – политически и стопански. " Русия не може да замести Запада, както и Западът не може да бъде сурогат на Русия за турската политика “, споделя тя за Дъждовни води. Затова Ердоган ще се задоволи единствено с „ най-необходимото в границите на вероятното “, споделя Исаченко. Тя не има вяра Турция да се причисли към западните наказания против Русия, тъй като това би водело до бърз отговор от Москва. А той може да удари тежко турската стопанска система - най-много туризма, строителството и вноса на пшеница. Близо 70% от нужната на Турция пшеница се внасят точно от Русия.