Туристите от редица големи пазари виждат Балканите като една обща

„ Туристите от редица огромни пазари виждат Балканите като една обща дестинация. Туроператорите от страни като Япония, Южна Корея, Китай, Австралия, Съединени американски щати, Канада и страните от Южна Америка общо взето търсят стратегии, които обгръщат по-голям периметър за туристическо посещаване, разпределено в малко време “, разяснява особено за Financial Tribune шефът на Института за разбор и оценка на туризма проф. Румен Драганов във връзка концепцията за общ балкански туристически артикул, която инициира отрасловият министър Евтим Милошев.

По думите на проф. Драганов ползата към сходна услуга е огромен.

„ Когато България работеше добре с Япония по сходни стратегии, привличахме към 2700 туристи годишно. Ако използван това число към всеки един от пазарите, които се опитваме да притеглим и го умножим по 10, можем да приказваме за 250 000 туристи по културна стратегия, което е доста положително число. Това несъмнено се равнява на един забележителен пазар. Но тук с изключение на всичко приказваме за високоплатежоспособни туристи, които употребяват висококатегорийна база, като 4 и 5-звездни хотели и които като спомагателни разноски ще имат сред 1000 и 1700 евро “, изясни специалистът.

Той акцентира, че концепцията в действителност е за един интегриран туристически артикул, ситуиран на територията на Балканите, който може да включва няколко столици и те да са част от обиколката на проведени групи.

„ Ние имаме едно доста богато културно-историческо завещание “, безапелационен е Драганов.

Към момента с посланиците на Япония и Китай е коментиран така наречен „ Imperial tour “, който да обгръща провинциите на Римската империя от 3. век - Мизия, Тракия, Македония, Далмация, Дакия и Панония.

„ Не единствено, че тази самодейност е допустима, само че и към нея към този момент има огромен интерес от задокеанските пазари “, добави шефът на Института за разбор и оценка на туризма и добави, че в подтекста на тази самодейност става въпрос за целогодишен туризъм. „ Тези пазари имат туристи, които обичат да пътуват, те са обиколили целия свят, само че не са били тук “.

Припомняме, че Евтим Милошев анонсира тази концепция наречена „ Бранд Балкани “, като по този мотив бяха извършени редица срещи с министрите на туризма от Румъния, Турция, Черна Гора и Албания. Между 7 и 9 ноември по време на международното туристическо ревю World Travel Market (WTM) в Лондон Евтим Милошев ще се срещне и с гръцкия си сътрудник, както и с останалите министри от Балканите.

Проф. Драганов изрази очакване, че до края на ноември ще има реализиран общ ангажимент и удостоверение, че интегрираният туристически артикул е значим за всяка една от страните на Балканите.

„ Нито една от 12-те страни, които се намират на Балканите, напълно или отчасти, не страда от свръхтуризъм. Ние сме от онази част на континента, които тъкмо противоположното – имат потребност от повече туристи, в това число и в най-оживените столици Атина, Истанбул “, посочи той, акцентирайки, че ползата от тази самодейност е многостранен, защото с изключение на приходите за съответните страни, това ще донесе и обилни облаги, както за отвъдокеанските туроператори, по този начин и за авиопревозвачите. Обаче, с цел да се осъществя всичко това следва забележителна работа. Част от напъните би трябвало да се насочат към транспортната съгласуваност. Министърът на туризма изрази убеденост, че до пролетта на 2025 година в тази тенденция ще има огромен прогрес.

Една от концепциите е част от карго полетите София-Пекин да се оборудват със седалки за туристи и предприемачи.

„ България Еър също пуска полети до Китай, другите две компания са Гъливеър и Кристъл. Фирмите, които летят от Албания, от Сърбия, от Будапеща, от Букурещ също ще имат присъединяване. Относно Атина и Истанбул нямаме никакво подозрение във връзка с самолетната съгласуваност ", изясни Драганов.

Всичко това дава опция за една необятна мрежа от връки в нашия район.

„ Когато става въпрос за задокеанските пазари те летят до хъбове, които са на територията на Балканите, а точно летището в Истанбул, летището в Атина, летището в Букурещ, летището в Белград и летището в Будапеща. Това са хъбовете и могат да се употребяват връзките, които има сред Атина и Тирана, сред Истанбул и София, Истанбул и Тирана, както и от Белград с всички тези дестинации, Будапеща и като цяло целия този регион “, разяснява специалистът.

Друго предизвикателство се явява и във връзка с визовия режим в Унгария, Румъния, България и Гърция.

„ Ние имаме друга скорост за издаване на визите и би трябвало това да се синхронизира. Предварителните диалози, които бяха извършени с посланиците на презокеански страни, демонстрираха, че сходна опция има. С една по-динамична стратегия, особено за България, във връзка с по-добра организация за издаване на визи, нещата биха могли да се случат “, безапелационен е Драганов.

По думите му представяйки страната ни като Мизия, Тракия и Македония, България може да предложи много печеливш артикул.

„ Мизия е родината на най-старото злато в света. Тракия се асоциира с розовото масло и киселото мляко, имам предвид Момчиловци. Всеки ден към 160 млн. китайци и към 90 млн. японци си купуват кисело мляко, на което написа Bulgaricum и те знаят, че става въпрос за дългоденствие и за здраве. От друга страна имаме елементи от историческата област Македония, която е показана от Югозападния туристически район на страната ни, известна като родината на виното. В Мелник и региона ние имаме едно доста положително винопроизводство, което към този момент е познато на някои от тези пазари. Там се вижда растеж в търсенето на тази продукция. Всичко това може да нарежда България доста добре на културно-историческата туристическа карта. Когато навържем към столицата София, надлежно Скопие, Прищина, Подгорица, Тирана, към този момент се начертава един туристически маршрут, при който в едно малко пътешестване, един екскурзиант от задокеанските пазари е посетил пет столици на Балканите. Същото може да се направи и с останалите столици – Белград, Будапеща, Букурещ, Атина и Истанбул “, изясни проф. Румен Драганов.

Предстои да се уредят редица елементи, както и да се приготвят доста сфери и сектори в съответните страни, измежду които се подреждат туроператорите на локално равнище, автобусните транспорти и всичко останало, което е обвързвано с пребиваването на туристи на съответната територия – хотели, заведения за хранене, музеи и други

Проф. Румен Драганов разяснява и обстоятелството, че страната ни все по-често заема челни позиции в класациите на английските туроператори като препоръчвана дестинация. По думите му това не е мотив за огромна горделивост.

„ В този вид ранглисти порядъкът е противоположен. Това, че си препоръчван като най-евтин, не значи, че си най-предпочитан. Ако вечеря за двама в България коства 87 лв. и в Гърция е 167 лв., то в Коста Рика и Ню Йорк, едни от най-предпочитаните дестинации, надвишават 500 лв. – вечеря за двама с бутилка вино. Хубаво е, че ние сме доста напред в тези ранглисти, само че тези, които са по-назад печелят повече “, разяснява специалистът.

Относно зимния сезон – чакаме го с растеж в границите на 5 %, изясни Драганов. Той означи, че за месеците декември, януари, февруари и март се чака границата ни да пресекат над 3 млн. и 200 хиляди чужденци и общо към 5 милиона пътувания на българи, както в страната, по този начин и в чужбина.

А що се отнася до цените за новогодишните празници. Едно от най-скъпите оферти у нас е в порядъка на 11 500 лв., само че става дума за настаняване на 6 души за четири нощувки и празнична стратегия.

„ Разбира се има и по-високи предложения, само че търговците не желаят да бъдат обявявани. Тук не приказваме единствено за цена, а по-скоро за стойност на артикул и инвестиция в преживявания. Цената от 11 500 лв. е нищо по отношение на най-високата в международен мащаб, която е в порядъка на 50 000 $ за една вечер, в Турция тези цени се движат към 27 000 $ “.

„ Тук не стои въпросът дали една оферта е скъпа или евтина, а дали си коства парите “, добави проф. Румен Драганов.